Автомагистрали в България
Автомагистралите в България са специално изградени и означени пътища за движение на моторни превозни средства с минимална скорост 50 км/ч. Максималната скорост за движение по тях е 140 километра в час. Те са със самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране; с други пътища не се пресичат на едно ниво, имат предпазни огради и площадки за отдих.
Автомагистрала | |
Мрежа автомагистрали в България. Използвани магистрали, в процес на изграждане и проектиране. | |
Страна | България |
---|---|
Дължина | 879.1 km |
Автомагистрала в Общомедия |
Автомагистралите в България, за начало и за край, се означават със правоъгълен светоотразителен бял знак със зелен фон. Номерират се с буква А и номер на автомагистралата след нея, като при номерирането няма закономерност. Освен буква и номер, автомагистралите се означават и с име.
Предвидените за изграждане автомагистрали в България са 9 на брой и имат обща дължина от около 1661 km. В допълнение към автомагистралната мрежа е предвидено и изграждане на нова категория скоростни пътища, но към 13 април 2023 г. такива все още не са изградени. Приблизителната дължина на завършените и пуснати в употреба автомагистрали към 5 март 2024 г. е 879,1 km. Най-високата скорост за движение по тях е ограничена до 140 km/h.[1]
История
През 1964 г. българското правителство взема решение за изграждане на автомагистрален пръстен, който да се състои магистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“. Реализацията започва с изграждането през 1973 г. на пътните отсечки София – Ихтиман и Варна – Девня.
До 1990 г. са завършени 273 km магистрални пътища. В следващите 16 години до влизането на страната в Европейския съюз през 2007 г. са построени още около 150 km. От 1973 до 2007 г. основен източник на финансиране е държавният бюджет,[2] включително и чрез външни заеми, а след това – предприсъединителните и структурните фондове на ЕС.[3]
Към 5 март 2024 г. в експлоатация са 879,1 km, а 119,8 km са в строеж.
Списък на автомагистралите в България
Табела | Автомагистрала | Начало | Междинни точки | Край | Проектна дължина | В експлоатация | В строеж | % | Бележки |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Тракия | София | Ихтиман, Пазарджик, Пловдив, Чирпан, Стара Загора, Сливен, Ямбол | Бургас | 360 km | 360 km | 0 km | 100% | В пълна експлоатация от 15 юли 2013 г.[4] | |
Хемус | София | Ботевград, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Търговище, Шумен | Варна | 418 km[5] | 191 km | 51,54 km | 45,71% | Планирана за завършване до 2027 г.[6] | |
Струма | София | Перник, Дупница, Благоевград, Сандански | ГКПП Кулата | 172 km[7] | 143 km | 0 km | 83,14% | Планирана за завършване до 2030 г.[8] | |
Марица | АМ Тракия | Хасково, Димитровград, Харманли, Любимец, Свиленград | ГКПП Капитан Андреево | 117 km | 117 km | 0 km | 100% | В пълна експлоатация от 29 октомври 2015 г.[9] | |
Черно море | Варна | Бяла, Обзор, Слънчев бряг, Несебър | Бургас | 103 km | 8 km | 0 km | 7,77% | Планирана за завършване около 2032 г.[10] | |
Европа | ГКПП Калотина | Драгоман, Сливница, Костинброд | София | 63 km | 46,5 km | 16,5 km | 73,81% | Планирана за завършване до 2025 г.[11] | |
Янтра | Русе | Две могили, Бяла, Полски Тръмбеш | Велико Търново | 133 km | 0 km | 7,9 km | 0% | Планирана за завършване около 2030 г.[12] | |
Рила | ГКПП Гюешево | Кюстендил, Дупница, Сапарева баня, Самоков, Ихтиман, Елин Пелин | АМ Тракия, | 170 km | 0 km | 0 km | 0% | Планирана за завършване след 2030 г.[13][14][15] | |
Видин - Монтана | Видин | Димово, Ружинци | Монтана | 109 km | 13,6 km | 40,7 km | 10,88% | Планирана за завършване до 2030 г. | |
Общо | 1661 km | 879,1 km | 116,64 km | 52,93% |
Текущо строителство
Табела | Автомагистрала | Лот | Начало – Край | Дължина на участъка | Начало на строителните дейности | Срок за завършване | Бележки |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Хемус | Лот 1 | ПВ Боаза – ПВ Дерманци | 15,26 km | Първа копка/начало на строителни дейности – 23 април 2019 | 2024 | Продължителност на строителството – 36 месеца, възможно предсрочно завършване – зимата на 2021, но не е осъществено. | |
Хемус | Лот 2 | ПВ Дерманци – ПВ Каленик | 19,2 km | Първа копка – 23 април 2019, начало на строителни дейности – 17 юни 2020 | 2026 | Продължителност на строителството 24 – 36 месеца | |
Хемус | Лот 3 | ПВ Каленик – ПВ Плевен | 17,08 km | Първа копка 23 април 2019, начало на строителни дейности – октомври 2019 | 2025 | Продължителност на строителството 36 месеца | |
Европа | Лот 3 | Сливница – София | 16,5 km | Сключен договор на 22 декември 2021 | 2024 | Срок за изпълнение - 660 календарни дни | |
Видин - Враца | Лот 1 | Видин - ПВ Макреш | 29,6 km | Сключен договор на 21 октомври 2019, Срок за изпълнение: 30 месеца | 2025 | 29,643 km участък, от които: 24,53 km магистрален габарит Г28 5,113 km пътен габарит Г20 | |
Видин - Враца | Лот 3 | ПВ Бела - ПВ Ружинци | 11,1 km | 2025 | 11,1 km участък със срок за изпълнение 30 месеца и пътен габарит Г28 | ||
Янтра | Лот 2 | Обход на Бяла | 35,4 km | 2028 | Участък от 7,9 km от km 61+140 до km 69+040 | ||
Общо | 116,64 km |
Междудържавни магистрални връзки
Северна Македония
В Северна Македония през пролетта на 2018 година предстои да започне изграждане на „експресен път“ от Ранковце до Крива Паланка по трасето на Паневропейски транспортен коридор 8 между Куманово и границата с България при Деве баир. Той ще има две активни и две аварийни ленти в едно платно с променлива ширина от 11,4 до 12,5 m и максимална скорост до 100 и 110 km/h.[16][17][18] За отсечката от Крива Паланка до границата при ГКПП Гюешево се планира само реконструиране на съществуващия двулентов път с добавяне на трета лента.[19] През 2022 Агенция пътна инфраструктура обявява обществена поръчка за изработване на идеен и технически проект с ПУП – Парцеларен план за обект АМ „Гюешево – Дупница“, но към февруари 2023 г. все още не е избран изпълнител. На този етап трасето е с нисък приоритет и плановете са то да бъде завършено едва след други магистрални проекти като АМ Хемус, АМ Русе - Велико Търново и АМ Черно Море.
Сърбия
Изграждането на магистрална връзка с Република Сърбия започва през 2015 г., като проектът предвижда строителството на Западната дъга на СОП, Северна скоростна тангента (ССТ) и участък от автомагистрала София-Калотина до ГКПП Калотина, където ще се свърже със сръбската магистрала А4. Връзката е част от паневропейските коридори 4 и 10 и Европейски път Е80. С решение на МС от 27 декември 2018 г., ССТ и участъкът между ССТ и ГКПП Калотина се обединява под номер А6 и името Автомагистрала Европа. От сръбска страна, магистралата от Ниш до българската граница при ГКПП Калотина е започната през 2011 г. и по план трябва да е завършена през 2015 г., но поради забавяния в строителството е изцяло пусната на 9 ноември 2019 г.[20]
Гърция
Строящата се автомагистрала „Струма“ ще се свърже при ГКПП Кулата-Промахон с гръцката автомагистрала А25 (Промахон-магистрала А2). Връзката е част от Паневропейски транспортен коридор 4 и Европейски път Е79. Чрез републикански пътища II-89 и II-88 автомагистрала „Марица“ се свързва с гръцката граница при ГКПП Капитан Петко Войвода - Орменион.
Турция
Автомагистрала „Марица“ се свързва при ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле с турската автомагистрала О-3 (Истанбул-Одрин). Връзката е част от паневропейски транспортен коридори 4 и 10 и Европейски път Е80.
Румъния
Към февруари 2023 г. Автомагистрала „Янтра“ е в процес на проектиране с планирана дата на първа копка по-късно през годината. Някои участъци от автомагистрала Видин - Враца са в строеж, а за други се придвижват административните процедури.
Румъния има планове за построяване на няколко скоростни трасета (магистрали и скоростни пътища) към река Дунав /България[21], които да се свържат към големите гранични пунктове с България при градовете Видин, Оряхово, Никопол, Русе и Силистра.
Планомерност
Обща концепция за автомагистрална схема на България е развита още през 60-те и 70-те години на 20 век с приемането на план за построяване на пръстен, съставен от автомагистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“.[22] Пръстенът остава основа на автомагистралната система на страната до наши дни, като във времето към него са добавени радиални разклонения по най-натоварените транзитни направления към съседните страни („Марица“, „Струма“, „Европа“, „Русе – Велико Търново“, „Видин – Враца“).
През 2006 г. Министерство на транспорта на България разработва „Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година“, включваща преглед на състоянието и перспективите на всички видове транспорт.[23] Тя не разглежда автомагистралите като отделна система и не ги определя като основен приоритет. Изграждането им се предвижда да става чрез използване на средства от държавния бюджет, европейските фондове и публично-частно партньорство (тоест концесиониране), при което най-голямо значение е придадено на последния модел. „Тракия“, (включваща отсечката София—Калотина), „Струма“, „Хемус“ и „Черно море“ са планирани за отдаване на концесия и завършване в периода до 2015 г.[24][25][26][27]
През 2010 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството под ръководството на министър Росен Плевнелиев разработва нов стратегически документ за изграждане на пътната инфраструктура до 2020 г.[28] Автомобилният транспорт като превозващ около 2/3 от пътниците и товарите е определен като главен приоритет.[29] За основен източник на финансиране на строителството по най-важните направления с национално и международно транзитно значение са избрани европейските структурни фондове. Разработена е цялостна концепция, според която завършената система от високоскоростни пътища с голяма пропускливост ще се състои от 7 автомагистрали („Струма“, „Марица“, „Калотина“, включваща Северна скоростна тангента на София и Западна дъга на Софийския околовръстен път, „Хемус“, „Черно море“, „Тракия“ и „Люлин“) и 7 допълващи ги скоростни пътища (виж характеристиките и списъка им в съответния раздел). За първи по време на осъществяване със средства от Оперативна програма „Транспорт“ през програмния период 2007 – 2013 г. са избрани „Струма“, лотове 1, 2 и 4, „Марица“, „Калотина“ със ССТ и Западната дъга на СОП, „Хемус“ в частта на връзка ѝ със СОП, „Тракия“ и „Люлин“, довършвана със средства от програма ИСПА.[30] С известни изменения основните цели и методи на плана от 2010 г. се следват и до днес.
Цена на магистралите
Според министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков в България се правят най-евтините магистрали в Европа без това да е за сметка на качеството. Според него, считано от 2000 г. насам, средната цена за километър е 3,1 млн. евро, докато в Сърбия това е 5,5 млн. евро, в Румъния 6,3 млн. евро, а в Гърция малко над 10 млн. евро за километър.[31]
По данни на фондацията „Фридрих Науман“, през 2010 г. цената на магистралите възлиза на между 2 и 3 млн. евро на километър. Но по-късно цените нарстват до между 4,2 и 6,7 млн. евро. За сравнение, средната цена в Румъния е 5 млн. евро на километър, а Виа Егнация в Гърция струва 6,8 млн. евро/km. В Хърватия цените варират между 6 и 8 млн. евро, а в Полша А2 е струвала 4,7 млн. евро. Немските цени за километър се движат между 9 и 10 млн. евро.[32]
Ексцентрични проекти, скандали и неуредици
Поради непридържане към дългосрочни концепции за изграждане на автомагистрални пътища в България до 2010 г. не липсват организирани на правителствено ниво предпроектни проучвания на трасета, които отсъстват в официално приетите планове и чиято икономическа обоснованост остава неясна.[33][34][35][36]
Проблемното управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ и общата държавна политика в сектора в определени периоди предизвикват публични скандали с обвинения в корупция (виж Скандал „Батко и Братко“ и Договор за магистрала Тракия).
В резултат на лошо администриране на инфраструктурните проекти се създава опасност да бъдат загубени средства от предприсъединителната програма ИСПА, както и от кохезионните фондове на ЕС. На няколко пъти изплащането им е спирано от европейските институции, което забавя инфраструктурното развитие.[37][38] Строителството на Автомагистрала „Люлин“ е финансирано от ИСПА, но поради неспазени срокове и спорове с изпълнителя е заплашено от провал и бива довършено със значително доплащане от националния бюджет и откриване няколко месеца след края на действие на програмата.[39][40]
Заради остарели и непълни геоложки проучвания и проекти, разминавания в кадастралните карти и спорове за отчуждаване някои магистрални лотове с години се експлоатират без удостоверяващ пълно завършване и право на ползване Акт 16 (Автомагистрала „Хемус“ от Околовръстния път на София до село Яна) и дори с по-ниска максимално допустима скорост (лот 0 на Автомагистрала „Струма“ от Пътен възел „Даскалово“ до село Долна Диканя), а строителството на други се забавя значително, което създава опасност за финансирането им (Северна скоростна тангента на София).[41]
Нереализирани проекти
Черноморски магистрален пръстен
През 2007 година правителството на Сергей Станишев включва страната в изграждането на автомагистрален пръстен с дължина от 7000 km, който трябва да опасва Черно море. В проекта са включени осем страни от организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС).[42] Предвид неуточненото трасе на предвидената за изграждане черноморска автомагистрала се разглежда възможността то да е заобиколно, дублирайки паневропейски транспортен коридор 9 в частта му през България от автомагистрала „Марица“ до Русе, или да следва в по-голямата си част трасето на автомагистралите „Тракия“ и „Черно море“, предвид възможността за продължение на последната към Констанца и евентуално Тулча (посредством мост над канала при Белослав). По време на българското председателство на ОЧИС през 2014 г. проектът за изграждането на Черноморския магистрален пръстен е обявен за приоритетен проект.[43] На територията на бившия СССР трасето на пръстена пресича зони на замразени конфликти и активни военни действия, сепаратистки формирования с оспорван суверенитет и самообявили се непризнати или частично признати държави (виж Приднестровие, Абхазия, Война в Донбас), както и граници на международно признати държави със значително обтегнати двустранни отношения (виж Отношения между Грузия и Русия, Отношения между Русия и Украйна, Република Крим, Отношения между Русия и Турция).[44]
Галерия
- АМ Хемус, Тунел „Топли дол“
- АМ Тракия близо до Нова Загора
- АМ Тракия близо до Стара Загора
- АМ Марица строителство, 2012 г.
Източници
Вижте също
Външни препратки
- Карта на Републиканската пътна мрежа на сайта на Агенция „Пътна инфраструктура“.
- Карта на „Български приоритети в пътния сектор 2020“ Архив на оригинала от 2015-06-15 в Wayback Machine., „Строителство Градът“, 17 август 2011.
- Презентация „Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с общоевропейско и национално значение“, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, 24 януари 2011 (pdf).
- Дискусии за автомагистралите в България във форума за инфраструктура, архитектура и градоустройство www.skyscrapercity.com.