Алдобрандини
Алдобрандѝни (на италиански: Aldobrandini) е благородническо семейство, произхождащо от Флоренция (днешна Италия), където през Средновековието членовете му заемат най-важните общински служби.
Алдобрандини | |
![]() Синьо с напречна двойна лента със зъбци, до която има 6 звезди с 8 лъча, всичките позлатени. | |
Страна | Флорентинска република Флорентинско херцогство Велико херцогство Тоскана Папска държава Кралство Италия Италия |
---|---|
Владения | Палацо Алдобрандини (Флоренция) |
Титли | Папа (ненасл.) Кардинал (ненасл.) Принц на Мелдола Принц на Сарсина Принц на Росано Принц Алдобрандини Херцог на Сарсина |
Представители | Силвестро Алдобрандини папа Климент VIII Маргерита Алдобрандини Чинцио Пасери Алдобрандини Пиетро Алдобрандини Джанфранческо Алдобрандини |
Основател | Бенчи Алдобрандини |
Основаване | 14 век |
Настоящи потомци | Камило Алдобрандини, 4-ти принц на Мелдола |
Националност | ![]() |
Свързани фамилии | Боргезе-Алдобрандини Пападополи-Алдобрандини |
Алдобрандини в Общомедия |
По-късно семейството се разклонява в други италиански региони, особено в Марке, и е известно преди всичко през 16 век, тъй като много негови членове имат блестящи кариери както в областта на правото, така и в църковната област, с кулминацията на избора за папа на Иполито Алдобрандини – папа Климент VIII.
История
Произход
Семейството забогатява през 14 век благодарение на международната търговия и финансовите дейности, които по това време имат във Флоренция един от най-активните райони в Европа.
Търговецът Бенчи Алдобрандини се жени за мадона Джована дели Алдобрандини, родена Алтовити (едно от една от най-древните флорентински семейства), доста набожна жена, свикнала да прави много благотворителност, което я прави много обичана от хората. Когато тя умира, населението ѝ отдава големи почести като свята жена. На нея е кръстен площадът „Мадона Алдобрандини“ (Piazza della Madonna degli Aldobrandini) в града („мадона“ на староиталиански е „милейди“) .
От началото на 14 век семейството се разделя на няколко клона: ди Каручо, ди Нери, Белинчони, ди Липо, ди Мадона и др., които се разпръскват в Централна и Северна Италия поради лоши отношения с Медичите, заселвайки се в Марке, Рим и на други места.
Дворец на фамилията във Флоренция е Палацо Алдобрандини дел Папа.
Папа Климент VIII
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Cavalier_d%27arpino%2C_ritratto_di_papa_Clemente_VIII_aldobrandini%2C_1598_ca_%28cropped%29.jpg/182px-Cavalier_d%27arpino%2C_ritratto_di_papa_Clemente_VIII_aldobrandini%2C_1598_ca_%28cropped%29.jpg)
От клона Ди Нери (на свой ред произхождащ от Алдобрандини ди Мадона, понякога посочвани и с фамилията „Дел Неро“) произлиза Силвестро Алдобрандини, флорентински адвокат, управител на Фано, който е изпратен в изгнание около 1530 г. след падането на Флорентинската република. Ценен юрист, на него е възложено да реформира законите първо във Венеция, след това във Фаенца. През 1548 г. той се установява в Рим, където става секретар на папа Павел IV от сем. Карафа. Жени се за Лиза Дети и от брака се раждат няколко деца, сред които трима кардинали: Джовани, Иполито (папа от 1592 г. с името Климент VIII) и Пиетро (на свой ред баща на бъдещия кардинал Пиетро).
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/88/COA_Clemens_VIII_San_Giovanni_in_Laterano_2006-09-07.jpg/188px-COA_Clemens_VIII_San_Giovanni_in_Laterano_2006-09-07.jpg)
Този избор за папа на член на семейството още повече повишава престижа на семейството, въпреки че папството на Климент VIII е спорно заради някои негативни прояви като осъждането на Беатриче Ченчи (може би и за да бъдат конфискувани активите на богатите Ченчи) и на Джордано Бруно.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/Margarita_Aldobrandini%2C_Duchess_of_Parma_by_Bartolome_Gonzalez%2C_held_in_the_Hermitage_collection.jpg/179px-Margarita_Aldobrandini%2C_Duchess_of_Parma_by_Bartolome_Gonzalez%2C_held_in_the_Hermitage_collection.jpg)
Папата е непотист като предшествениците си и облагодетелства семейството си.[1] Той дава длъжността на кардинал на няколко свои роднини: на племенниците си Пиетро и Чинцио Пасери, както и на Силвестро, син на племенника му. Младата Маргерита Алдобрандини се омъжва за Ранучо I Фарнезе, за да излекува отношенията между двете семейства и става херцогиня на Парма. След смъртта на папата обаче неговите потомци умират и след няколко години клонът на Алдобрандини от Рим остава без наследници.
Съвременна епоха
Във Флоренция семейството изчезва през 1861 г. в семействата Пападополи Алдобрандини, Банкиери и Де Пеон. Особеният тип завещателно нареждане, т. нар. „фидеикомис“[2] на Алдобрандини, установен чрез кардинал Иполито Алдобрандини (различен от Иполито, станал папа), след изчезването на фамилията преминава в ръцете на рода Памфили, които изчезват на свой ред. По-късно към него има претенции фамилията Боргезе (и двете фамилии са потомци на Олимпия Алдобрандини), които получават секондогенитурата, създавайки нов клон на римските Алдобрандини с Дон Камило ди Дон Франческо Алдобрандини Боргезе.
Към 2020 г. семейството се представлява от принц Камило Алдобрандини (роден през 1945 г.).[3]
Алдобрандини, принцове на Мелдола (1597)
- Джовани Франческо, 1-ви принц на Мелдола и Сарсина
- Джорджо, 2-ри принц на Мелдола и Сарсина, 1-ви принц на Росано от 1610 г.
- Олимпия, 2-ра принцеса на Мелдола и Сарсина, 2-ра принцеса на Росано, омъжва се за Паоло Боргезе и е майка на Джовани Батиста Боргезе, 2-ри принц на Сулмона
Боргезе-Алдобрандини, принцове на Мелдола (1839)
След претенциите към фидеикомис-а[2], през 1839 г. Камило Боргезе променя фамилното си име на Алдобрандини, получавайки съответната титла.
- Камило (* 1816 † 1902), 1-ви принц на Мелдола, син на Франческо Боргезе, 6-и принц на Сулмона
- Джузепе (* 1865 † 1939), 2-ри принц на Мелдола
- Клементе (*1891 † 1967), 3-ти принц на Мелдола
- Камило (р. 1945), 4-ти принц на Мелдола. Предполагаем наследник е синът му, Клементе Боргезе Алдобрандини (р. 1982 г.).
Вижте също
- Палацо Алдобрандини дел Папа
- Палацо Алдобрандини Киджи
- Папа Климент VIII
- Боргезе
- Банкиери
- Пападополи
- Колекция „Алдобрандини“
- Вила Алдобрандини (Рим)
- Вила Алдобрандини (Фраскати)
Източници
- Marcello Vannucci, Le grandi famiglie di Firenze, Newton Compton Editori, 2006
- Borghese, Aldobrandini & Salviati, посетен на 6 септември 2022 г.
Бележки
![]() ![]() | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aldobrandini в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |