Александър Болонкин

Роден е в Перм на 14 март 1933 г. Учи авиационно инженерство в Пермския авиационен колеж, където се дипломира през 1952 г. След това завършва Казанския авиационен институт с магистърска степен по авиационна техника (1958). Придобива магистърска степен по математика от Киевския университет през 1963 г., докторска степен по аерокосмическо инженерство от Московския авиационен институт през 1964 г. и хабилитирана докторска степен по кибернетика и математика от Ленинградския политехнически университет през 1971 г.

Работи в авиационната конструкторска компания „Антонов“ като старши инженер и ръководител на аеродинамичната група, участва в проектирането на самолети от Ан-8 до Ан-124. В ракетната компания „Глушко“ участва в проектирането на ракетни двигатели. Изнася лекции в Московския авиационен институт, Московския институт за авиационни технологии и Московския държавен технически университет „Бауман“.^[2]

През 1972 г. е арестуван от КГБ за разпространение на нелегален дисидентски бюлетин,^[3] слушане на „Гласът на Америка“ и четене и разпространение на произведения на Андрей Сахаров и Александър Солженицин. Осъден е на 4 години в трудов лагер и 2 години в изгнание в Бурятия. Малко преди да приключи присъдата му за изгнание, той получава присъда от 2 години в трудов лагер по обвинение в кражба на държавно имущество. В продължение на 15 години е измъчван, затворен и заточен в Мордовия и Сибир.^[2] През 1981 г. Сахаров апелира за международна подкрепа за освобождаването му.^[4] През април 1982 г. Болонкин прави телевизионно изказване,^[5] което Амнести Интернешънъл приписва на заплахи от побой и изнасилване.^[6]

През 1987 г., по време на ранната перестройка, той е освободен и емигрира в САЩ като политически бежанец. Там чете лекции в Технологичния институт в Ню Джърси, работи в НАСА като старши изследовател и в научните лаборатории на Американските военновъздушни сили като старши научен сътрудник на Националния изследователски съвет.^[7] Впоследствие работи в Израел като главен учен в Групата за стратегически решения.^[8]

Умира на 25 декември 2020 г.^[9]

Към 2009 г. Болонкин притежава 17 патента. Сред неговите нововъведения в изследването на космоса са пускова космическа изстрелвачка, хиперзвукова пускова тръба,^[10] кинетична антигравитационна система,^[11] мултирефлекторно задвижващо устройство,^[12] космически кули, електростатично слънчево платно, електрически космическо задвижващо устройство за космическа авиация и устройство за кабелна авиация.^[13][2] В интервю за „Известия“ през 1998 г. той прогнозира постигането на кибернетично безсмъртие до 2020 г.,^[14] а през 2011 г. е консултиран като експерт от „Инициативата 2045“.^[15] Той също така развива идеята за куполните градове като защита срещу радиоактивните отпадъци (fallout),^[8][16] и във физиката изследва производството на това, което той нарича „AB-Matter“ чрез фемтотехнологии.

Болонкин е член на борда на директорите на Международната космическа агенция и председател на секцията за космически полети.^[2][17]

Член е на Консултативния съвет на Фондация „Спасителна лодка“ (Lifeboat Foundation),^[18] президент-основател на Международната асоциация на бившите съветски политически затворници и жертви на комунистическия режим (IASPPV) и съосновател и съпредседател-председател на ARA, организация за граждански и човешки права на руско-американците.^[2][7]

• Bolonkin, Alexander. Non Rocket Space Launch and Flight. Elsevier, 2005. ISBN 978-0-08044-731-5.
• Bolonkin, Alexander. New Concepts, Ideas and Innovations in Aerospace, Technology and Human Sciences. NOVA, 2006. ISBN 978-1-60021-787-6.
• Bolonkin, Alexander. Femtotechnologies and Revolutionary Projects. LAMBERT, 2011. ISBN 978-3-8473-2229-0.
• Bolonkin, Alexander. Life and Science. LAMBERT, 2011. ISBN 978-3-8473-0839-3.
• Bolonkin, Alexander. Universe, Human Immortality and Future Human Evaluation. Elsevier, 2010. ISBN 978-0124158016.
• Bolonkin, Alexander and Richard Cathcart. Macro-Projects: Environments and Technologies. NOVA, 2007. ISBN 978-1-60456-998-8.
• Bolonkin, Alexander. Memories of Soviet Political Prisoner. Publish America, 2010. ISBN 978-1-4489-4414-9.
• Bolonkin, Alexander. Innovations and New Technologies (v2). LULU, 2014. ISBN 978-1-312-62280-7.

• Личен уебсайт
• Страница памет на сайта жертв репресии
• Dr. Alexander Bolonkin at Carnegie Corporation of New York

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexander Bolonkin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​