Аристид Дамянов
Аристид Дамянов е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.
| Аристид Дамянов | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден | 1873 г. |
|---|---|
| Починал | 18 октомври 1941 г. |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Аристид Дамянов в Общомедия | |
Долен ред: Ахил Минджов, Антон Кецкаров, Антон Наследников, Гьорче Петров, Васил Дудев;
Среден ред: Леонид Спасов, Евгени Попсимеонов, Илия Тошев, Стефан Тафчиев от Прилеп, Михаил Николов, Васил Къртев от Дебър, Кръстьо Йосифчев, Янаки Москов, Симеон Радев, Кирил Христов Совичанов;
Горен ред:Васил Попдимитров, Владимир Робев, Вангел Поптрайков от Добрушево, Аристид Дамянов, Васил Здравев от Прилеп, Васил Константинов от Българска Блаца, Наум Иванов от Любойно, Георги Попхристов, Михаил Солунов от Прилеп, Тодор Златков
Биография
Аристид Дамянов е роден в 1873 година в костурското село Черешница, тогава в Османската империя, днес Поликерасос, Гърция. Завършва основно образование в българското училище в Черешница и ІV клас в Битолската българска прогимназия. В 1896 година завършва с единадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Започва работа при роднини в Цариград, но скоро е назначен за главен учител е в основното и трикласно българско училище в Костур,[2] където взима участие и в освободителното движение. През лятото на 1903 година учителства в Олища[3].
През 1901 година се жени за учителката и революционерка Елена Дамянова от Загоричани.[4]
След Илинденско-Преображенското въстание и затварянето на българското училище в града е принуден да емигрира в България, където работи като чиновник, а по-късно като търговец на дребно. При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен.[5]
Участва в работата на Илинденската организация. Умира на 18 октомври 1941 година в санаториума на д-р Крайселски край София.[6]
В некролога за смъртта му Кирил Христов Совичанов пише:
| „ | Винаги смирен - децата го прекоросваха „калугер“ - той запази своята кротост, своите нежни отношения, своята блага усмивка, своите спокойни разсъждения и през най-бурните събития, които се бяха случили през неговия бурно иначе прекаран живот...[7] | “ |
Дъщеря му Фанка се жени за Константин Хр. Гугушев от Кукуш през 1925 година.[8]
Външни препратки
- „Изгарянето на с. Бъл. Блаца“, Аристид Дамянов, публикувано във в. „Македонска Трибуна“, брой 429, Indianapolis, 9 май 1935 г.
- "Из революционната епоха в Костурско. Джафер ага", публикувано в "Илюстрация Илинден", год. III, кн. 4 (24), София, март 1930 година
- "Гоце Делчев в Костурско", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. III, книга 2 (22), София, януари 1930 година