Атанас Ников
Атанас Георгиев Ников е български революционер и книжар, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Атанас Ников | |
български революционер | |
Роден | 1858 г. |
---|---|
Починал | 17 октомври 1906 г. Сяр, Османска империя |
Атанас Ников в Общомедия |
Биография
Ников е роден в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя, днес Ано Вронду, Гърция в многолюдно семейство на въглищар. Учи в местното българско училище при изтъкнатите възрожденски учители Георги Зимбилев и Никола Падарев. През 1880 постъпва на работа в железарския магазин на свой роднина в Сяр, където чиракува шест години. В 1886 разкрива собствен дюкян - праматарница, малък магазин за дреболии. През 1888 година магазинчето се превръща в първата българска книжарница в Сяр. Книжарницата е важно средище на българите от Серски санджак.
Още от 1894 година Ников е привлечен във ВМОРО. Постоянен член е на Серския окръжния комитет. През 1902 година революционната му дейност е разкрита от турските власти и той емигрира в Княжество България. По време на Илинденско-Преображенското въстание е касиер на Задграничното представителство. След амнистията от 1904 той се завръща в Сяр, продължава да поддържа българската си книжарница. През 1906 година срещу Ников се организират три опита за покушение, като третият е успешен.[3]
Убит е заедно с племенника си Христо Ников от гръцкия терорист Атанас Хаджипантазиев на 17 октомври 1906 година в Сяр[4] или според гръцки източници на 19 август.[5][6] Съпругата му продължава да се занимава с пробългарска дейност, заради което е заплашвана от гръцките активисти в града.[7]
Външни препратки
- Описание от 1891 г. на книжарницата на Атанас Ников - В: Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.63
- „Още две жертви на гръцкия нож“, статия за убийството на Атанас Ников, публикувана във в-к „Дебър“, год. II, бр. 19, София, 27 ноември 1906 година
- „Атанас Г. Ников“, публикувано във в-к „Пирин. Македоно-одрински лист“, год. I, бр. 4, София, 4 ноември 1923 година
- Атанас Г. Ников, публикувано в сборник Илинден 1903 - 1953, стр. 149-150.