Аул кая
Скалното светилище Аул кая е разположено на седловина около изявена вулканична скала, която се намира на 2.5 km югоизточно от село Долно Черковище.[1]
| Аул кая | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Аул кая Местоположение в България Област Хасково | |
| Страна |  България |
| Област | Област Хасково |
| Археология | |
| Вид | Скално светилище |
| Епоха | ранна Желязна епоха |
Откритие
Култовият обект е регистриран през 1989 г. По време на теренното проучване е установено, че върху заравненото чело на скалата личат останки от глинени замазки. Следи от археологически структури има и на седловината западно от скалното възвишение. Многобройни находки са открити и на южния склон.
Датиране
Откритият керамичен материал по време на разкопките проведени от доц.Георги Нехризов през 2007 г. притежава познатите характеристики на керамичния комплекс от ранната Желязна Епоха в Източните Родопи. Представени са всички основни категории съдове, както и най-популярните декоративни техники. Проведеният предварителен анализ показва, че като цяло керамичният материал от „Сектор Запад“ е отложен в тази част на обекта, в сравнително непродължителен период, към края на първата фаза на ранната Желязната епоха.
Археологическо проучване
Археологическите проучвания на обекта се провеждат в периода 24 април – 15 юни 2007 г., а научен ръководител на разкопките е доц. Георги Нехризов. Обектът е разделен на три сектора.
При проучения участък в западния сектор е установено наличие на седимент с тъмносив цвят и ронлива структура, наситен с археологически материали. Наблюденията показват, че културните напластявания са отложени западно от скалата, като най-интензивни са в най-югозападната част, където дебелината им достига до 0,80 m. Пластът от тъмносива пръст е хомогенен, в него не могат да се разграничат отделни стратиграфски нива.
Разкрити са два почти паралелни реда от големи скални късове, които започват от подножието на скалното възвишение, преминават в посока североизток – югозапад през седловината и достигат доскалното стъпало, с което скалата завършва на юг. Пространството между тях е запълнено с голямо количество различни по размер камъни. В процеса на археологическото проучване е установено, че пластът от тъмносива пръст е отложен основно между двата реда скални късове, а те са положени върху основната скала.[2]
В този сектор е разкрито струпване на късове тухлена мазилка, петно от замазка, нанесена върху основната скала, долна част от съд, в която са събрани дребни речни камъки. Най-многобройни са керамичните находки – антропоморфни фигурки, миниатюрни съдчета, прешлени за вретено, кръгове от стени и част от печат за щампована украса. Открити са и каменни гладилки, кремъчни сечива, желязно ножче и костен предмет.
При проучването на скална площадка археологическият екип установява, че направо върху скалната повърхност са оформени няколко замазки и че в южната ѝ част е съхранен културен пласт, достигащ почти1 m дебелина, състоящ се основно от тъмнокафява рохка пръст, в която се очертават две петна от сива пепелива пръст. На различни места и дълбочина в проучваната площ се разкриха струпвания от разрушени замазки. Свидетелство за многократно изграждани ритуални огнища, две от които са запазени in situ.Под едно от огнищата изградено върху подложка от плочести камъни и керамични фрагменти, под която е разкрито струпване от животински кости и керамика. Установено е, че в скалните процепи са депонирани съдове и дребни предмети.
Открити са и миниатюрни съдчета, прешлени за вретено, кремъчни артефакти, бронзово ножче, каменна брадва и чукалка. Особено важна находка е мраморен накрайник за дръжка на бронзовмеч – вторият намерен в България, след този от Ада тепе.[3]
Разположено върху и около изявена зооморфна скала, светилището Аул кая е обединяващ център на територия, в която е установено най-голямата концентрация в Източните Родопи на изсечени в скалите трапецовидни ниши и скални гробници. Аул кая е типично за района култово място, разположено около скално възвишение. Разкритите култови огнища, петната от пепелива пръст, струпванията от животински кости, керамика и разрушени замазки, депонирането на дарове в скални процепи са следи от провежданите ритуални действия. Всички тези компоненти или част от тях присъстват на изследваните планински светилища в Тракия и в Егейския свят.[4][5][6][7]
Като специфична особеност на обекта доц. Нехризов приема хронологическата асинхронност между материалите от скалната площадка, мястото, където са изпълнявани ритуалните действия през късната Бронзова епоха и тези от седловината в подножието ѝ. Той стига извода, че в началото на ранната Желязна епоха, провеждането на култови действия върху челото на скалата прекъсва, но функционирането на обекта продължава и през първите векове на І хил. пр. Хр. На този етап на изследване не може да се каже със сигурност какъв е характерът и предназначението на разкритите структури в сектор Запад.[8]