Бачковски манастир

Бачковската ставропигия с храмов празник 15 август се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което, заедно с внушителния му размер и богатата му история, го прави един от най-посещаваните в България.

Манастирът е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Съставеният по нареждане на основателя манастирски устав (типик) е запазен в преписи на гръцки и грузински език.^[2] Според него светските и църковни власти, вкл. митрополитът на Филипопол (Пловдив), нямат право да се месят в работите на обителта (глава 3) и достъпът в нея е закрит за монаси-гърци (глава 24).

Бачково се развива първоначално като център на грузинското монашество.^[3] Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска – название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Един от тези книжовници е грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 – 1130 г.), ученик на Йоан Итал. През XIV в. в Бачково все още се преписват грузински ръкописни книги.^[4]

През 1344 г. Станимашка област е отстъпена на Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години обителта се ползва от покровителството на българския цар (за чийто портрет в манастирската костница вж. по-долу). Бачково остава в границите на търновската държава до 1364 г., когато османците завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости.^[5]

След падането на Търново през 1393 г. патриарх Евтимий е прогонен „в Стенимах".^[6] Смята се, че става дума за Бачковския манастир. Патриархът продължава своята книжовна работа с помощта на ученика си Андрей-Андроник^[7] и умира около 1404 г. (за предполагаемия му гроб вж. по-долу). В „Станимашкия" (явно Бачковския) манастир се оттегля след свалянето му от престола и вселенският патриарх Симеон (1467).^[8] Изглежда, че манастирът получава по това време дарения от Мара Бранкович, чието име е записано в два стари бачковски поменика.^[9]

Не е сигурно дали запазените в османски документи от XVI в. сведения се отнасят до Бачковския манастир.^[10] Приписка във втория Ловчански сборник споменава, че църквата на манастира „паднала до основи от времето на владичеството на нечестивите".^[6] В края на XVI в., по времето на патриарх Йеремия II, братството поисква от Високата порта позволение да поднови порутения манастирски храм.^[11] При игумена Партений са издигнати новата църква „Успение Богородично“ (1604) и трапезарията (1623).^[12]

С грамота от 15 февруари 1628 г. патриарх Кирил I Лукарис потвърждава ставропигиалните права на Бачковския манастир, признати от неговите предшественици Дионисий, Йоасаф, Митрофан, Йеремия и Неофит.^[13] През 1801 г. обаче йеромонах Макарий е утвърден за игумен не от цариградския патриарх, а от пловдивския митрополит – „съгласно установения отдавна стар обичай".^[14]

За присъствие на монаси-българи свидетелствуват снабдените с посветителни надписи дарове от техни роднини и съграждани, както и няколко славянски ръкописа.^[15] При все това към 1869 г. в манастира е открито училище, в което деца от околните селища се учат на гръцки език.^[16]

На 8.12.1894 г. по искане на монасите обителта преминава под ведомството на Българската екзархия.^[17] Да създадат българско братство там са пратени риломанастирските иеромонаси Харалампий, Дионисий, Иоасаф и монах Серафим.^[18]

През 1941 – 47 г. в Бачково е евакуирана Пловдивската духовна семинария. Избухнал през нощта на 10 декември 1947 г. пожар унищожава богатата семинарска библиотека.^[19]

Евтимий Търновски бил погребан в „църквата на Петриотиса", обикновено отъждествявана с тази на Бачковския манастир.^[6] Повечето учени обаче смятат, че откритият през 1905 г. под черквата „Св. Архангели" гроб не е негов.^[20] В Бачково пожелават да бъдат погребани българският екзарх Стефан и патриарх Кирил. Техните останки почиват в западната част на главния манастирски храм „Успение Богородично".

Манастирските здания образуват два правоъгълни двора – северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на XIX в.). На два пъти, в 1912 и 1947 г., части от жилищните сгради биват разрушени от пожар.^[21] В сегашния си вид източната страна на северния двор е строена през 1928 – 29 г., западната – през 1949 – 55 г., а северната – през 1964 г.^[22] Манастирските крила в южния двор са възстановени през 80-те години на 20 век по проект на архитектите Никола Мушанов и Зл. Кирова. Впоследствие вътрешността им е оформена по проекти на арх. Д. Дамянов и арх. Хр. Ганчев. Напоследък (2009) посред северния двор е направено шадраванче. Освен основната църква комплексът включва по-малките храмове „Св. Архангели“ и „Св. Никола“ и килийната църква „Все светии" (над старата трапезария).

Главна черква „Успение на Пресвета Богородица“

Сегашната черква е построена в 1604 г. върху основите на старата Бакурианова църква^[23] и по образец на светогорските триконхални храмове.^[24]

Иконостасът е един най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части: пояс на царските икони, триделен архитрав и два реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен фриз, увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две рипиди. Дърворезбената украса включва лозница с орнаментални мотиви.^[25] Иконите в празничния ред датират от XVII в., а тези на Христос и Богородица в царския ред са рисувани през 1793 г. от Яков, монах в светогорския манастир Ивирон.^[26]

Първоначалната живопис в наоса е била изцяло прерисувана от зографа Мосхос Одринчанин през 1850 г.^[27][28] От Мосхо има и запазени икони в храма.^[29] Толкова по-ценни са запазените стенописи в притвора, които според ктиторския надпис датират от 1643 г.^[30] и включват великолепни портрети на дарителите Георги и неговия син Константин от тесалийското градче Власи (Βλάσι Καρδίτσας, Βλάσι των Αγράφων).^[31] Тези стенописи отразяват водещите тенденции в манастирското изкуство на Балканите както по стил, така и по тематика (включваща илюстрации на редки старозаветни сюжети, сцени от църковния календар, „Успение на св. Ефрем Сирин“ и други).^[32]

Църква „Св. Архангели“

Двуетажната църква е посветена на предводителите на небесното войнство Михаил и Гавраил и се намира западно от главния храм, долепена до него. Преданието твърди, че тя е издигната от император Алексий I Комнин.^[33] Според археологически данни е строена преди XIII век и навярно обновена през XIV в. от цар Иван-Александър.^[34] Храмовата икона „Събор на архангелите“ (пазена сега в София)^[35] е едно от добрите произведения на живописта от средата на XIV век.^[36] Захари Зограф изписва през 1841 г. аркирания свод-проход под църквата с илюстрации на евангелските притчи и с портрет на Алексий I Комнин.^[37] Стенописите в самия храм (на горния етаж) са от 1846 г. и също като тези в главната църква (вж. по-горе) са дело на одринчанина Мосхос. Те включват изображение на едно чудо, извършено от архангел Михаил в атонския манастир „Дохияр“.^[38][39][40]

Църква „Св. Никола“

Строена от 1834 до към 1837 г. при игуменството на йеромонах Ананий – българин от Сливен,^[41] църквата се издига в южния манастирски двор и впечатлява със стенописите си от 1840 г., дело на Захари Зограф. Изтъкнатият български художник изписва вътрешността и открития притвор на храма.^[42]Шаблон:Корпус на стенописите 191 В обширното изображение на Страшния съд той изписал сред грешниците образи на някои от тогавашните пловдивски богаташи. Посетилият Бачково скоро след завършването на стенописите Никола Тонджоров съобщава в писмо до Неофит Рилски (20 април 1843 г.) за видените там „зографии Захариеви, на които се сърдят филибелии, защо е неколцина изобразил у вечна мука, сос такия дрехи, каквито носят и мъжете и жените..."^[43] Редом с образите на манастирския игумен Матей от Стара Загора и на неговия предходник (проигумен) Ананий в горния ъгъл на фасадната стена на църквата художникът е нарисувал и свой автопортрет, надписан „изобрази ся рукою моею“ „Захарий х. Зограф болгарин“.^[44]

Старата трапезария

Старата, неизползвана сега трапезария се намира на приземния етаж в южното крило на манастира. Tя представлява правоъгълно по план помещение с полуцилиндричен свод и апсида на западната стена, където е седял игуменът. Запазена е мраморна маса (изработена, според издълбан в нея надпис, през 1690 г.),^[45] на която монасите са се хранели в продължение на повече от два века.

Според един изчезнал днес надпис^[46] трапезарията била построена в 1623 г. и покрита със стенопис през 1643 г. за сметка на същия дарител Георги, който заплатил за украсяването на притвора в главната манастирска църква (вж. по-горе). По художествени достойнства тези фрески могат да бъдат съпоставени само с най-хубавите светогорски образци, и по-точно с живописта в трапезарията на Великата лавра „Св. Атанасий“ (1535).^[47] Освен Страшния съд и фигурите на светци-монаси тук намираме сцени от историята на християнската църква – изображения на седемте вселенски събора, които заклеймяват еретиците и отстояват чистотата на вярата. Двадесет и четири сцени илюстрират богослужебното песнопение в чест на Божията Майка, известно като „Богородичен акатист“. В свода се разгръщат клонките на „Дървото Йесеево“ – родословно дърво на Иисус Христос.^[48] Покрай него са изписани образите на антични философи и писатели (Аристотел, Сократ, Диоген и други), които се разглеждат като предтечи на християнството, а мъдростта им се съпоставя с тази на библейските пророци.^[49] Стенописите са почистени през 1967 – 72 г. под ръководството на чешкия реставратор Раймунд Ондрачек.

През 1846 г. Алекси Атанасов рисува върху външната стена на трапезарията разгърната панорама на Бачковския манастир и околността му. Тя включва образите на главните ктитори и обновители на манастира (Григорий Бакуриани, Алексий I Комнин, Бакуриановия брат Абазий, Гавриил и сина му Георги) и изобразява ежегодното, провеждано и в наши дни на Светли Понеделник (след Великден) църковно шествие с бачковската чудотворна икона на Света Богородица (за нея вж. по-долу). Това е най-голямата панорамна стенописна композиция в България.^[50] На обърнатата към двора външна стена на източното крило на манастира някога се намирала още една, унищожена през 1927 г. стенописна композиция. Тя съдържала надпис с името на художника и с дата 22 юли 1846 г.^[51]

Костницата

Двуетажната гробищна църква се намира на около 300 метра източно от основните здания на манастира. Реставрацията на храма и неговите стенописи е завършена през 2002 г. със средства на кипърската фондация „Левендис".^[52]

В долния етаж е оформено костохранилище (гробница), а в горния – храм. Първоначалната стенопис от XII век е относително добре запазена и се нарежда сред най-ценните произведения на православното изкуство от времето на Комнините.^[53] Тя включва две величествени изображения на възкресението на мъртвите – Страшния съд и видението на Пророк Йезекил в долината със сухите кости (Йезекил 37:1 – 14). Гръцки надпис съобщава, че живописта е дело на художника Йоан Иверопулос, който, ако се съди по презимето му, е бил от грузинско потекло.^[54]

През ХIV век, по времето на цар Йоан Александър, са зазидани отворените аркади в горния и долния етаж на костницата. Новообразуваните ниши са изписани с образи на самия владетел, на неговия светец-покровител Йоан Богослов, на Св. св. Константин и Елена, а в долния етаж – на „севаст Григорий Пакурианос, раб Христов, велик доместник и ктитор“ редом с „магистър Абасий, брат на ктитора“ и на „Георги и Гавраил, вторите ктитори“ (надписите са на гръцки).^[55]

Българският цар е изобразен в поза, характерна за императорски портрет. В своята дясна ръка той държи увенчан с кръст скиптър, а в лявата, присвита към гърдите – свитък. За византийското влияние в тогавашна България свидетелства това, че надписът (сега унищожен) „Йоан во Христа [Бога верен цар]...“ е бил на гръцки език.^[56] Облеклото на царя повтаря до най-малки подробности византийските императорски одежди: той носи червена далматика, лорос, камилафкион и осеяна със скъпоценни камъни корона.^[57]

Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм и заради чудотворството си е предмет на поклонение от непрестанен поток от вярващи.^[58]

От цялата живопис се виждат само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова.^[59] Върху по-стария от тях има надпис, според който той бил дарен през 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир (Златоуст).^[60] По-новият обков датира от 1819 г.^[61]

Най-старото писмено сведение за иконата дава френският пътешественик Пол Люка, посетил манастира през 1706 г.: "Видях също едно изображение на Светата Дева, [рисувано], според уверенията на монасите, от ръката на свети Лука. Те разкават разни истории за него и твърдят най-вече, че го притежават по чудо и че е дошло в манастира им чак от Грузия. Това изображение е една от най-големите местни светини и привлича много народ в Бачково."^[62] Пловдивският свещеник Константин Иконом съобщава в своето издадено през 1819 г. описание на Пловдивска епархия: „Как и кога е донесена иконата тук, не знаем. Според едно предание след завладяването на тези места на Тракия, иконата била намерена в една пещера на половин час разстояние от манастира към южната страна на пролома на планината, наричана сега Кловион, където се намира една църква на Света Богородица и до нея аязмо. И всяка година на втория ден на Великден, в който казват, че била намерена иконата, пренасят с литийно шествие иконата на споменатото Кловион и правят литургия в близката църква на Света Богородица. В това шествие взема участие множество народ от близките села и паланки.“^[63]

Александра Карамихалева на свой ред разказва през 2007 г., че според някои предания иконата „прелетяла“ от един грузински манастир и „кацнала“ в местността „Клувията“ край Бачково. При „кацването“ лумнал неопалващ огън. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Те съобщили в манастира и монасите с лития я пренесли в църквата „Св. Богородица“. Поставили я на иконостаса. Неколкократно иконата „бягала" до „Клувията“ и братята я връщали в манастира. Един от монасите разказал, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако ѝ отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат“ до старото ѝ място. Поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес, а всяка година на втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията“, където отслужват молебен.^[64]

Манастирът има собствен музей, в който могат да се видят богослужебна утвар и образци на църковното изкуство от различни времена.^[65] Особено забележителен е сребърният дискос, подарен (според славянския надпис върху него) през 1644 г. от Теодосий от Пещера и изработен от чипровския майстор Петър.^[66] Произхождащи от Бачковския манастир предмети се намират също в Църковния историко-археологически музей (София)^[67] и във Византийския и християнски музей (Атина).^[68] Повечето ръкописи от някогашната манастирска библиотека се пазят сега в Църковно-историческия и архивен институт на Българската православна църква.^[69]

Бачковският манастир е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз, работно време 08:00 – 17:00 ч., има печат на БТС.

Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите – редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и други.

В манастирските църкви срещу подходящо заплащане се извършват бракосъчетания, кръщенета и проч.

• Petit, L. Typikon de Grégoire Pacourianos pour le monastère de Pétritzos (Bachkovo) en Bulgarie. – Византийский временник, 11, 1904, Приложение, i-xxxii, 1 – 63 [уводът съдържа ред важни за историята на манастира документи].
• Byzantine Monastic Foundation Documents. Typikon of Gregory Pakourianos for the Monastery of the Mother of God Petritzonitissa in Backovo Архив на оригинала от 2013-10-14 в Wayback Machine..
• Кънчев, В., Станимака и Бачковският манастир (Пътни бележки). – Български преглед, 4, 1897, кн. 7, 62
• Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 202 – 229.
• Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 341 – 390.
• Αποστολίδης, Κ. Μ. Περί της Μονής της Κοιμήσεως της Υπεραγίας Θεοτόκου της Πετριτσονιτίσσης. – Θρακικά, 7, 1936, 51 – 82.
• Станимиров, Ст. Бачковският манастир през ХІХ в. – Родина, 2, 1939, кн. 1, 48 – 72.
• архимандрит Климент Рилец. Бачковски манастир: Кратък пътеводител. С., 1967.
• Шанидзе, А. Г. Грузинский монастырь в Болгарии и его Типик. Грузинская редакция Типика. Тбилиси, 1971.
• Бакалова, Е. Бачковската костница. С., 1977, 246 с.
• Арутюнова-Фиданян, В. А. Типик Григория Пакуриана. Введение, перевод и комментарий. Ереван, 1978, 249 с.
• Граматиков, Г. Едно дарение от XVIII век от игумен Дамаскин. – Векове, 7, 1978, кн. 5, 63 – 66.
• Ломоури, Н. Ю. К истории грузинского Петрицонского монастыря (Бачковский монастырь в Болгарии). Тбилиси, 1981.
• Метревели, Е. Сведения афонского Синодика об игуменах Бачковского монастыря и о Бакуриянах. – B: Византиноведческие этюды. Тбилиси, 1990, 21 – 32
• Кисьов, С. Бачковски манастир. С., 1983; 2 изд. С., 1990.
• Дуйчев, И. Бачковският манастир през първите векове на своята история. – Исторически преглед, 52, 1996, кн. 5, 143 – 151.
• Ζαχαρός, Α. Η ελληνική παρουσία στη ζωή και την παράδοση της μονής Πετριτσονιτίσσης (Μπατσκόβου). Θεσσαλονίκη, 1998.
• Бачковският манастир. Съст. х. Сл. Кисьов. Ред. архим. Борис. Пловдив, 2005.
• Nikolova, B. Le monastère de Bačkovo et son fondateur: un point de vue différent. – Études balkaniques, 47, 2011, no. 4, 23 – 53
• Чилингиров, А. Бачковският манастир: изследвания. Берлин, 2015.
• Martin-Hisard, B. Grégoire Pakourianos, Constantinople et le typikon du monastère des Ibères de Pétritzos (déc. 1083). Le texte et le monastère. – Travaux et mémoires, 22/1, 2018, 671 – 738
• Бойкина, Д., Мутафов, Е. Непубликувани мощехранителници с гръцки надписи от Бачковския манастир. – Проблеми на изкуството, 51, 2019, кн. 4, 12 – 20
• Мутафов, Е., Бачева, Т. A Journey from the Altar to the Narthex: Metropolitan Christophor and the Monastery of Bachkovo. – В: Изкуствоведски четения 2020: Пътешествия. С., 2021, 9 – 25

• Бачковски манастир Архив на оригинала от 2012-07-08 в archive.today – в официалния сайт на Светия синод на БПЦ
• Бачковски манастир. История на Бачковския манастир. архим. П. Стефанов
• Бачковски манастир. Уставът на Григорий Бакуриани. архим. П. Стефанов
• Бачковски манастир. Бачковският манастир през XIV-XV век. Предполагаемият гроб на св. патриарх Евтимий. архим. П. Стефанов
• Бачковски манастир. Бачковският манастир през XVI-XVIII век. Част 4. архим. П. Стефанов
• Бачковски манастир. Бачковският манастир през XIX-XX век. Продължение от част 4 (5). архим. П. Стефанов
• Бачковски манастир. Балкана – природните забележителности на България Архив на оригинала от 2019-01-12 в Wayback Machine.