Благой Касабов

Касабов е роден на 24 януари 1898 година в кайлярското село Конуй, което тогава е в Османската империя. Баща му Марко Касабов е деец на ВМОРО, четник на Яне Сандански. Брат му Симеон Касабов също е комунистически деец. След Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година семейство Касабови емигрира във Варна. Там Благой Касабов е учредител на македонското младежко дружество „Братя Миладинови“.^[1] На 17 години Касабов е доброволец в Първата световна война, където попада под влияние на комунистическата пропаганда. Около 1919 година Благой Касабов става член на БКП е един от ръководителите на Емигрантския комунистически съюз заедно с Димо Хаджидимов, Васил Главинов, Христо Янков и Иван Клинчаров^[2]. В 1920 година оглавява варненския комитет на БКП, урежда доставки на оръжие и поддържа нелегалния канал за Одеса. През лятото на 1923 година участва в подготовката на въстание, но на 12 септември е арестуван и интерниран в Петрич. След освобождението му в същата година до смъртта си е член на окръжния комитет на БКП във Варна. В 1924 година на Витошката конференция е определен за шеф на военната организация на БКП за Варненски окръг. В 1924 година задочно е осъден на 8 години затвор. По време на така наречените Априлски събития се самоубива при опит за арест.^[3] Според други сведения е ликвидиран от Трета секция (разузнавателната служба) към Министерството на войната, тъй като предава подробни сведения за въоръжението на българската армия на сръбското посолство за пари. По-късно продава същата информация и на гърците.^[4]

Семейството му е прехвърлено в Съветския съюз. Синът му Благой (Христо) Касабов (1924 – 1942) загива във Втората световна война като лейтенант от Червената армия.^[3] Дъщеря му Елена Дечева е също комунистическа деятелка.^[5]