Битката при Долна Рибница е сражение между четата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Мануш Георгиев и османски войски и башибозук.[1][2]
| Битка при Долна Рибница |
|
 Манушов гроб над село Долна Рибница |
|
| Период | 7 февруари 1908 г. |
|---|
| Място | Долна Рибница, Османска империя |
|---|
|
|
|
|
|
| 22 четници | войска и башибозук |
|
|
|
На 6 февруари 1908 година в село Долна Рибница, Петричко е насрочена нелегална конференция, за която се събират войводата Мануш Георгиев с четата си, войводата Васе Скендерски, четирима представители на околийския революционен комитет в Петрич – Александър Унев, Тома Митов, Михаил Вардев и Стоян Търнаджиев и местни дейци на ВМОРО от селото. След предателство селото е обкръжено от многоброен турски аскер и башибозук. Войводата извежда нелегалната чета и петричани извън селото и мобилизира местната селска чета, ръководена от Янко Стаменов. След драматично сражение, продължило през целия ден на 7 февруари в местността Трънката в Огражден планина загиват Мануш Георгиев и Васе Скендерски и още 22 дейци на ВМОРО.[3]
Събитието остава в историята като Петричката епопея. На 31 март 1929 година на мястото на битката на един километър северно от Долна Рибница е открит паметник костница, в която са положени част от костите на героите.[4] Днес местността се нарича от местните жители Манушов гроб.
Във връзка със 100-годишнината от гибелта на войводата на 8 февруари 2008 година в центъра на село Долна Рибница е открита паметна плоча.[5]
Бележки
.svg){kind=small}