Босфор

Името на протока идва от гръцкото Βόσπορος, Боспорос – Пътят на юницата или Говежди брод^[1]. Според легендата, спасилата се от магията красавица Ио, любовница на Зевс, превърната в юница (крава) от Хера, възвърнала човешкия си образ веднага щом избягала от Азия и минала в Европа (в древността това е басейнът на р. Марица – Еврос), а самият проток, разделящ двата континента, бил наречен Пътят на юницата – Боспорос. ^[2][3]

Жителите на Истанбул го наричат просто „Боаз“ (проход, пролив), а местата от града, откъдето се виждат водите му – Boğaziçi (Боазичи е също име на известен университет в града).

Босфорът се намира в сеизмично активна зона и неговата геологическа история не е изяснена докрай. Установено е, че през последните 500 000 години връзката между Средиземно и Черно море се е прекъсвала и възстановявала повече от 10 пъти^[4] Предмет на особен интерес е последното свързване, тъй като е било представено като катастрофално събитие, описвано като „потопът в Черно море“^[5]. Данните от различни изследвания (въглерод-14, биоразнообразие, изотопен състав) се съгласуват само приблизително, но консенсусът клони към датировка за събитието около 7000 г. пр.н.е., като разликата в нивата на водите от север и юг е била около 40 m.^[6]

Дължината на протока е 31 km. Максималната ширина в северната му част е 3700 m, а минималната – 750 m (между крепостите Анадолухисаръ и Румелихисаръ). Дълбочината в средата на протока варира от 36 до 124 m. Представлява древна речна долина, потопена в морето през антропогена. Бреговете му са предимно високи и стръмни. Има удобни естествени пристанища, най-доброто от които е Златния рог на европейския му бряг, близо до изхода му в Мраморно море. Най-малката дълбочина на фарватера му е 33 m, а максималната до 80 m. В протока има 2 течения – повърхностно, в което водата тече от Черно към Мраморно море и пренася годишно около 325 km³ черноморска вода със соленост 18‰ и дълбочинно, което тече в обратната посока, от юг на север. То пренася около 175 km³ вода от Мраморно в Черно море със соленост 38‰.^[7]

Проливът Босфор е един от най-труднопроходимите проливи в света заради интензивното движение на преминаващи кораби, фериботи, малки съдове, течение до 6 възела и резки изменения на времето през есенно-зимния период. Много корабопритежатели препоръчват на капитаните да използват лоцмани за преминаване през Босфора.

Над Босфора са изградени три моста:

• Босфорският мост (1560 m) е завършен през 1973 г.
• Фатих Султан Мехмет (1510 m) е завършен през 1988 г. и е разположен на 5 km северно от „Боазичи“
• Явуз Султан Селим (2164 m) е завършен през март 2016 г. и е разположен на 15 km северно от „Фатих Султан Мехмед“

Под Босфора минават два тунела:

• На 29 октомври 2013 г. е открит железопътният тунел „Мармарай“, минаващ под Босфора и съединяващ европейската и азиатска части на Истанбул. Дължината му е 13,6 km, a максималната дълбочина – 56 m.
• На 22 декември 2016 г. е открит автомобилният тунел „Евразия“ между районите Казлъчешме и Гьозтепе (дължина 14,5 km, от които 5,4 km под пролива, на дълбочина 106 m). ^[8]

Босфорът е единственият път за България, Грузия, Румъния, Русия (югозападна част) и Украйна за достигане до Средиземно море и други морета. Следователно суверенитетът над проливите е важен въпрос за тези страни, както и за Турция, държавата, през която Босфорът всъщност протича.

Турция не получава такси за преминаване на кораби през пролива. Армията на Турция има широки правомощия в съответствие с условията на Конвенцията от Монтрьо. От 2021 г. командването на Босфора е разположено на брега на Босфора и военните кораби, свързани с командването, са закотвени във водите на Босфора.

Разположен на полуостров в пресечната точка на Черно море, Босфора и Мраморно море, Истанбул исторически е бил един от най-защитените и най-трудните за превземане градове от римско време до Османската империя. Разделен от Босфора, той е един от малкото междуконтинентални градове в света.

• 
  Изглед към европейската част на Истанбул от южната част на Босфора.
• 
  Изглед към европейската част на Истанбул от Босфора.
• 
  Изглед от входа на Босфора от Мраморно море, както се вижда от Топкапъ сарай.
• 
  Панорамен изглед към Босфора, както се вижда от европейска страна, с Фатих Султан Мехмет (мост) (1988) на ляво и Босфорски мост (1973) вдясно.
• 
  Панорама на Истамбул с Фатих Султан Мехмет (мост) (1988).
• 
  Долмабахче на Босфора.
• 
  Изглед от Топкапъ сарай на Босфора.
• 
  Изглед към Босфора от хотел Мармара, Таксим.
• 
  Румелийски замък в далечината и един от трите моста, които минават над протока.
• 
  В Истанбул има 620 исторически къщи край Босфора от Османски времена. Показаната е на Ахмет Расим паша.
• 
  Историческа сграда.
• 
  Историческа сграда.
• 
  Историческа сграда.
• 
  Рибни ресторанти по крайбрежието на Босфора.
• 
  Османски къщи Ялъ по крайбрежието на Босфора.
• 
  Османски къщи Ялъ по крайбрежието на Босфора.
• 
  Османски къщи Ялъ по крайбрежието на Босфора.

• Димитров П., Д. Димитров. 2003. Черно море, Потопът и древните митове. Варна: Издателство „Славена“, ISBN 954-579-278-7, с. 91
  • Dimitrov P, D.Dimitrov. 2004. The Black Sea The Flood and the ancient myths. Varna: Slavena, ISBN 954-579-335-X, 91p
  • Димитров П., Д. Димитров. 2008. Черное море, Потоп и древние мифы. Издательство „Славена“, Варна, ISBN 978-954-579-746-0, 89 с.
• Димитров Д. 2010. Геология и нетрадиционни ресурси на Черно море. Издателство „Онгъл“, Варна. ISBN 978-954-8279-25-3. 269 с.
• Пейчев В., Д. Димитров. 2012. Океанология. Варна: Изд. Онгъл, ISBN 978-954-8279-82-6. 476 с.