Ботево (Украйна)

Разположено е на 18 m надморска височина в Черноморската низина, край устието на река Карсак, на брега на Азовско море и на 40 km югоизточно от град Мелитопол. Край селото е разположен Балабановият извор, известен още в началото на ХХ век с лековитата си вода.^[1]

Край Ботево са открити две селища от късната късната бронзова епоха (I хил. пр. Хр.). В едната са открити останки от скитско селище (IV в. пр. н. е.). Има и могили, най-голямата от които достига до 3 метра височина.^[2] Според някои автори при устието на река Корсак край Ботиево се е намирало древногръцкото селище Кремной, споменато от Херодот.^[3][4] 

През 1993 година край Ботево са разкопани два кумански кургана с височина 1,6 м. и диаметър 38 м. В единия от тях е разкрито погребение на богат воин, положен заедно с въоръжение и предмети на бита.^[5]

През първата половина на ХIХ век на мястото на днешното Ботево е разположен ногайският аул Улкан Сасиктагун (Улкон Сасъктогун). Ногайците са уседнали, но се занимават предимно с животновъдство, като развъждат коне.^[6] След Кримската война те се изселват в Османската империя.

Днешното село е основано от български преселници от преминалата към Молдова част от Южна Бесарабия. През 1861 година представители на желаещите да се изселят българи пристигат в Таврия, където се разпределят участъци за заселване. Участъците са разпределени с жребий между представителите на различните български бесарабски колонии, с изключение на Улкан Сасиктагун и Кичкине Тогун, които избира Генчо Къргов, представител на колонията Дермендере. Синът на Къргов, Михаил Греков пише, че тези два участъка са разпределени без жребий поради заслугите на Къргов за преселването.^[7] На мястото на бившето ногайско село Улкан Сасиктагун е основана новата българска колония Първо Дермендере, а в участъка Кичкине Тогун (Кичкине Сасък Тогун) - Второ Дермендере. Впоследствие първата колония е преименувана на Цареводаровка, а втората - на Строгановка. Цареводаровка е известна и като Каленчак.^[8]

Българските жители на Цареводаровка основават селото си през 1862 година^[9]. От ногайското селище са останали три дома и една джамия, пригодена впоследстивие за параклис^[6] На 14 февруари 1872 година е осветен нов храм - „Свети Велокомъченик Димитрий“.^[10]

През 1881 година селото е център на Цареводаровска волост.^[11] През 1886 г. в Цареводаровска волост са включени 18 села. В Цареводаровка се провеждат два годишни панаира.^[12] През 1897 година Цареводар има 2448 жители, а през 1904 - 2996.^[9]

Михаил Греков пише през 1912 година, че в Цареводаровка и Строгановка са разположени четири големи търговски кантори , които изнасят жито и други зърнени храни. В Цареводаровка има три училища, с четирима учители и 199 ученика.^[13] През 1912 година, след избухването на Балканската война жителите на Цареводаровка събират 4000 рубли за организирането на Таврийско-Бердянската болница, изпратена в помощ на българската армия.^[14]

Селото е разорено по време на Гражданската война в Русия, когато в Таврия се водят военни действия от различни армии (на Нестор Махно, на Антон Деникин, на барон Врангел, на болшевиките), върлуват разбойнически банди. През 1918 година в Цереводаровка функционира комитет за самоотбрана, чиято цел е защита на местните жители от „болшевишки и анархистки банди“.^[15] Таврийските българи сформират и полк за самоотбрана, ръководен от полковник Малаков от Цареводаровка. Повече от година полкът на Малаков осигурява спокойствието в региона, но през есента на 1920 година е разбит при настъплението на съветските войски, ръководени от Фрунзе, и е принуден да се оттегли в Крим, където е разформирован от белогвардейците на Врангел.^[16][17] През февруари 1921 Цареводаровка е залята от вълна от арести и разстрели.^[18]

След Гражданската война в селото е отворена гимназия.^[8]

През 1924 година селото е център на район, в който влизат още 13 села. Жителите му са 4727 души, от които 4262 - българи.^[19]

В 1927 година в чест на Христо Ботев Цареводаровка е преименувана на Ботево (Ботиево). През 1930-1932 година селото преминава през разкулачването и глада в Съветска Украйна.

През 1943 година писателят Мишо Хаджийски описва Ботево по следния начин:

От 1991 година Ботево е в състава на независима Украйна, в която е преименувано на Ботієве.

През 2016 година е образуван Ботевски селски съвет в Приазовски район. През 2020 година Ботевският селски съвет е обединен с Приазовския селищен съвет, а Приазовският район е закрит.

През пролетта на 2022 година, в хода на руското нападение над Украйна Ботево е окупирано от руски военни части.

През 2012-2016 година между Ботево и село Приморски Посад е построена Ботиевската вятърна електроцентрала, определяна като най-голямата вятърна електроцентрала в Украйна.^[20] Мощността ѝ е 200 мегавата.