Бъкфастка пчела

Пчелите към тази порода са еднакво адаптирани както за ранна, така и за късна паша. Ако съществува паша - ще направят стоков мед. Сравнено с повечето раси, поддържат висока популация на пчели и пило през целия активен сезон, имат изключителна кротост, ниска склонност към роене, ниска употреба на прополис и восъчни мостове между питите. Но, сравнено с Лигустика, се влияят от притока на прашец и нектар и намаляват отглеждането на пило.

Няма стандарт за цвят и морфометрични признаци, подобно на естествените раси.

Научно изследване в Полша от 2005 в реални и в лабораторни условия съпоставя способността за събиране и складиране на сироп от 3 групи пчели: 1) "чист" Бъкфаст, 2) хетерозисен хибрид A.m. mellifera (от Норвегия) x A.m. caucasia, 3) хетерозисен хибрид A.m.caucasia x A.m. carnica. Пчелите от A.m. caucasia x carnica пренесли най-много сироп, но с най-ниска ефективност при превръщането му в запаси, Бъкфаст - с 2,1% по-малко, но складирали 24,8% повече от A.m. caucasia x carnica, и 38,2% повече запаси от A. m. mellifera x caucasia.^[2]

Малко след началото на XX век мистериозно заболяване (по-късно установено като трахеен акар) започва да убива пчелните семейства на Британските острови, убивайки всяко семейство от местната английска A.m. mellifera по пътя си^[3]. Внасяните A.m mellifera семейства от съседните държави също се оказват податливи^[3]. Заболяването достига и до околностите на Бъкфастското абатство където през 1915/16 загиват всички пчелни семейства, а в манастирския пчелин от 46-те семейства оцеляват 16, устойчиви на заболяването^[3]. Всички с произход област Лигурия, център на производството на пчели в Италия по онова време, или техни дъщери, оплодени в манастирския пчелин^[3]. Още същата година, с помощта на още майки от Италия, манастирския пчелин е възстановен, а по молба на правителството, през 1917 - увеличен до 100бр.^[4] До края на войната (WW1) са произведени стотици отводки в отговор на нуждата от пчели в цяла Англия^[3]. Нужните майки са произведени от оцелелите заболяването през 1915/16^[4]

Дартмур, Югозападна Англия, където е Бъкфастското абатство, се характеризира с мека, но влажна зима; продължителна студена пролет и кратко лято; постоянни мъгли и годишни валежи от 1650мм, сравнени с 600мм за Южна Англия^[5]. Паша от бяла детелина през юни-юли и късна паша от calluna vulgaris веднага след това през август.^[5]

Според мнението на брат Адам, при този климат италианските пчели се оказали изключително неподходящи. Способни на забележителни добиви при добра година, но предимно отглеждачи на огромно количество ненужно пило и консуматори на запаси през повечето време.^[6] Пълна противоположност на местната английска пчела - изключително ниска плодовитост на майките и висока ройливост, но компенсирани от качества, при които в стационарния манастирски пчелин редовно получавали стоков мед от calluna vulgaris, без да се налага преместването на кошерите до хълмовете с нея, източник на нектар отдалечен на разстояние от 5км и 365м денивелация в едната посока.^[7] След 1916 това никога повече не се случило.^[7]

Една от майките, произведена през 1919, F1 кръстоска на A.m. ligustica с английската A.m. mellifera отпреди епидемията, се оказала с производителност толкова над чистите Лигурийски пчели, бр. Адам сметнал че рискът от завръщане на заболяването си заслужавал^[3]. Това е майката, до която всички днешни бъкфастски пчели могат да бъдат проследени^[4].

Дъщерите от тази майка (F2) надминали всички очаквания^[4]. В своята книга, Beekeeping at Buckfast Abbey, брат Адам свитетелства че през 1921 са получили 87 кг стоков мед средно от семейство, с отделни семейства надвишващи 152 kg.^[8] Обаче отнело допълнителни 7 години докато акарозата не била задоволително елиминирана от потомството.

Развъдната дейност е в две направления:

- поддържане на оригиналния Бъкфаст

- експериментални кръстоски между различни раси и Бъкфаст, и техните последващи поколения.

До момента в който една кръстоска се превърне в отделна генетично стабилна линия, притежаваща всички качества на оригиналния Бъкфаст, плюс добавяното ново качество. Едва тогава линията се прибавя към общия генетичен басейн на Бъкфаст. Това отнема около десетилетие. По-голямата част от направените кръстоски така и не достигат до този етап, като много от тях биват изоставяни след дълги години селекция.

В търсене на подходящи за кръстосано-развъдна цел пчели, през годините бр. Адам предприема многобройни пътешествия из Европа, Мала Азия и части от Африка, повечето описани в една от неговите книги^[9], пропътувайки над 100 хил. мили. Колосално начинание довело до изпитването на множество раси, техните линии и екотипове.

От тях, в генетичния басейн са добавени гени от^[10]:

- през 1941 (Gale '29) Френска A.m. mellifera . Добавена е жизненост и работливост, каквато дотогава първоначалния Бъкфаст не притежавал

- през 1959(Galatista '51); 1967(Am.Farm School '62); 1984(Athos'80) A.m. cecropia/macedonica от Халкидики. Ниска ройливост, изключителна кротост и донякъде пестеливост

- през 1974 A.m. lamarckii (Egypt '66). Намаляване употребата на прополис

- през 1975 A.m.anatoliaca (Sinop '62). Подобрена пестеливост и работоспособност

-през 1985 (Sinop '72)

-през 1989 (Sinop '86)

A.m. sahariensis - при бр. Адам е в процес на разработка. Добавена след смъртта му.

A.m. monticola при бр. Адам е в процес на разработка. Към момента съществуват както Елгон, така и Бъкфаст-монтикола

Към 70-те и 80-те, Бъкфаст започва да придобива широка популярност в Европа, когато Weaver's^[11] (компания със огромно годишно производство на майки в Тексас, САЩ) започват да ги предлагат. Европейските пчелари толкова много ги харесват, че повечето от тях започват собствена развъдна програма, паралелна с тази на Абатството^[12], чиято дейност, след оттеглянето на бр. Адам през 1993, почти приключва.

Делото на бр. Адам продължава и днес. Броя на бъкфастките пчеловъди в Европа продължава да расте, повечето от които обединени от европейската организация на бъкфастките пчеловъди^[13]. Чрез интрогресия, е добавен и продължава да се добавя генетичен материал и от други раси. Към момента, най-често за повишаване на устойчивостта към вароатоза.

Скоро станало ясно, че за устойчивостта на семейството към заболяването майката има доминиращ фактор^[4], но начинанието е непостижимо без осъществяване на пълен контрол върху родословието.

През 1925г е създаден изолиран оплоден пункт Sherberton^[10], който е в почти непрекъсната употреба през годините. Той се превръща в крайъгълния камък в еволюцията на породата. Всяка година за производство на търтеи там се изпращат най-добрите дъщери от семейството притежаващо в най-голяма степен качествата на желаната пчела, в генетично най-стабилна форма.

През 50-те е добавен втори оплоден пункт - Golden Dagger mine^[14] - за експериментални кръстоски, подпомаган и от изкуствено осеменяване.

Оплодния пункт в Sheberton, след много опити и грешки, е оборудван с 520 нуклеусни отделения с размер 4 бр. 1/2ДБ рамки, където през зимата има около 400 майки годишно^[12]. Тези, след серия от строги тестове и преценка на зимуването при суровите зимни условия на оплодния пункт, служат за ежегодната подмяна на майките през Март в 320-те производствени семейства на Абатството^[15]. Пролетното подсилване на слабите семейства има временен ефект. Но ако заедно с това, старата майка се подмени с млада качествена още напролет, вместо по средата на сезона, семейството се развива наравно с останалите още за първата главна паша^[15]. Така бр. Адам заобикалял отглеждането на нископродуктивни семейства. Практически аспект, който и до днес не е получил широка популярност.

Фактът, че майките, оплодени с произволни търтеи имат по-ниски производствени разходи. Заедно с нарастващо количество доказателства, че увеличеното генетичено разнообразие води до подобрена способност за терморегулация^[16], по-добра адаптивност^[17][18], повишена устойчивост на заболявания^[19][20] и увеличена продуктивност^[18]. Както и заради последиците от глобализацията, никоя пчела не би могла да се радва на всеобщо разпространение ако губи ценни качества при кръстосване с други раси.

Повечето линии Бъкфаст притежават универсална комбинативност. Подобно на A.m. ligustica^[6] и оригиналния генетичен материал от Халкидики^[21]. Кръстоските с повечето пчелни раси - както по майчина, така и по бащина линия имат повишена жизненост, без засилване на нежелани качества като агресивност и ройливост.

Въпреки това, в опитите си бр. Адам открива най-добри резултати в F1 при следните кръстоски:^[22]

^{Анатолиака x Бъкфаст}

^{Сахариенсис x Бъкфаст}

^{Гръцка x Бъкфаст}

^{Карника x Бъкфаст}

"1956 беше за нас сезон много под обичайния ни среден добив. Действителния добив беше само 11,7 кг на семейство. Анатолиака [x Бъкфаст] имаха 32,6 кг средно за семейство. Следващата година беше сравнително добра, със среден добив от 27 кг/семейство, горе-долу колкото е през последните 40 години, но Анатолиака [x Бъкфаст] бяха средно 64,3 кг/семейство. Последния пример е от 1964, когато тествахме Сахариенсис [x Бъкфаст] кръстоска в нашите пчелини. Общият среден добив тази година беше 36,6 кг/семейство, но този на Сахариенсисите беше 113 кг/семейство"^[23]