Българска орда

Българска орда е интелектуален кръжок създаден от общественици с амбиции за създаване на историческо дружество. Организацията е създадена на 16 юни 1938 година, но де факто съществува една година преди това. Според някои оценки тя е ултрадясна, националистическа и расистка по идеология.^[1] Българска орда е елитарна, като в нея влизат малък брой членове. Ордата обединява консервативни интелигенти, културни дейци, няколко запасни генерали и други висши офицери. Основана е от юристите Димитър Съсълов и Николай Станишев. Включват се също писателите Фани Попова-Мутафова, Чавдар Мутафов и др. обществени фигури. Привържениците ѝ твърдят, че е неоспорим историческия факт, че днешната българска нация, не е изградена на „славянска“, а на „(пра)българска“ основа. Историческите търсения на двамата основатели се изразяват в схващането, че прабългарите са индоевропейци, създатели на древна и могъща култура. Самият Съсълов в „Пътят на България“ (1936) застъпва тезата, че българите са положили основата на европейската цивилизация. Тезите развивани от дружеството се оценяват днес като маргинални от научна гледна точка.^[2]

Организацията се обявява против демократичните порядки, партиите и парламентаризма, либерализма, чуждите влияния и „инородните“ елементи. Категорично се възприема монархическия принцип на държавно устройство, като се постулира „несравнимото превъзходство на българския народ над другите народи“. Въпреки опитите да изгради свои организации и в провинцията, Ордата никога не надхвърля рамките на затворен интелигентски кръжок. Тя обаче, провежда сравнително често свои сбирки и издава от 1939 г. свой орган сп. „Известия“. Ордата остава до края на съществуването си през пролетта на 1944 г., по-скоро рупор на нагласите на някои прогермански и русофобски политически тенденции сред част от интелигентски среди. Това е своеобразен антипод на традиционното славянофилство на българската историография и е в синхрон с тогавашната външнополитическа конюнктура. Нейната поява и съществуване показват наличието на организации изцяло обърнати към миналото и търсещи самобитни образци за подражание.^[3]

Дружеството е възстановено през 1995 година от ветеринарния доктор Дориян Александров.^[4] Новата орда събира напълно разнородни личности, които не са историци, а общественици, журналисти, лекари, националисти и др. Любимата теза на сдружението е, че над нацията се провежда скрит геноцид посредством заговора на безродния политически елит с външните „глобалистични“ сили. Членовете му го оценяват като патриотична организация, която отстоява защитата на българските национални интереси и по-специално на древната българска история, с цел разобличаване на фалшификациите около нея.^[5] Основните тези на съмишлениците са, че произходът на прабългарите е автохтонен, траките са били по-развити цивилизационно от древните елини, липсва славянски компонент в днешния български етнос и е налице генетична хомогенност у днешните българи. Тези параисторични хипотези се излагат в списанието издавано от дружеството, наречено „Ави-Тохол“.