ВМРО – Демократическа партия за македонско национално единство

Предпоставки и основаване

След смъртта на Йосип Броз Тито през 1980 г. започва постепенен процес на дезинтеграция на Югославия, към края на десетилетието се появяват първите признаци на партиен плурализъм в Социалистическа Република Македония. Македонската емиграция в Западна Европа се активизира, и в началото на 1990 г. група около Драган Богдановски основава Координационан съвет на Демократическа партия за македонско национално единство (ДПМНЕ). Богдановски е избран за председател, Панко Стаматовски от Австралия за заместник-председател, членове са Миле Илиевски и Страхил Пеев от Швеция, Йонче Трайчевски от Австралия, Борис Петков и Данчо Бойковски от САЩ, както и Стоян Ковачев от Франция. На 23 януари Драган Богдановски изпраща искане до югославските власти за регистрация на партия ДПМНЕ. На 6 февруари е изпратено писмо до българското правителство, а скоро след това и на гръцкото. През април Драган Богдановски заедно с Гоце Македонски, Мануил Яковлевски и Ставо Доневски провеждат първо заседание за основаването на ДПМНЕ в Берлин, Германия. Скоро след това с тях се свързва Владо Транталовски, който привлича към организацията Люпчо Георгиевски и Борис Змейковски, като на събрание в Мюнхен между 31 май – 2 юни 1990 година те определят целите на партията, изборната програма и други технически аспекти, като е решено официалното ѝ име да е ВМРО-ДПМНЕ, а учредително събрание да се свика на 17 юни 1990 година в Скопие.^[11] За председател на учредителното събрание е избрана Дияна Транталовска, секретар Биляна Тренталовска, с членове Златко Тръпковски и Перо Мицевски, проф. Венко Въчков е избран за председател на преброителната комисия. За председател на ВМРО-ДПМНЕ е избран Любчо Георгиевски^[12] по предложение на Драган Богдановски.^[13] За негови заместници са избрани Доста Димовска и Димитър Църномаров, а Борис Змейковски за генерал секретар.^[14]

Партията официално е регистрирана на 5 август 1990 г., като се определя за идеологически наследник на онези кръгове, които са се борили за самостоятелност на Македония от Югославия, и на жертвите на политическите репресии. На посещение на нейни представители в България е уговорено Република Македония да бъде призната за независима държава.^[15] ВМРО-ДПМНЕ печели с голямо мнозинство първите многопартийни избори в Социлистическа Република Македония през 1990 г. На 6 – 7 април 1991 г. в Прилеп се провежда Първият конгрес на ВМРО-ДПМНЕ под наслов „Самостоятелна и независима Македония, връщане към идеята за самостоятелност“, като Драган Богдановски е избран за почетен председател.^[16]

Редица скандали, спорни политически решения, намесата и инфилтрацията на тайната полиция в политиката на партията, водят до частично разцепление във ВМРО-ДПМНЕ. Димитър Църномаров е изключен от ВМРО-ДПМНЕ през 1993 г. и създава собствена партия ВМРО-Татковинска. През следващите години се създават паралелни политически организации от отцепници като ВМРО Обединена, ВМРО-ВМРО на Борис Змейковски, ВМРО Истинска, ВМРО Гоцева, ВМРО-Македонска на Борис Стоименов, ВМРО-ДП на Владимир Голубовски, ВМРО-ДОМ, ВМРО-МНМ на Любчо Мирчевски и други.^[17]

ВМРО-ДПМНЕ при Люпчо Георгиевски

През 1994 г. ВМРО-ДПМНЕ минава в опозиция, на 6 – 7 май 1995 г. се провежда Вторият конгрес на ВМРО-ДПМНЕ в Кичево.^[16] През 1998 г. отново печели изборите. Партията сформира четвърто поред правителство на Република Македония в коалиция с Демократическата партия на албанците и Демократическата алтернатива, като за министър-председател е избран Люпчо Георгиевски. На президентските избори през 1999 г., побеждава кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ Борис Трайковски, който загива трагично в самолетна катастрофа през 2004 г. През 2002 г. ВМРО-ДПМНЕ губи парламентарните избори, главно заради нестабилността на страната след военния конфликт в Република Македония от 2001 г.

ВМРО-ДПМНЕ при Никола Груевски

На конгрес на партията през май 2003 г. в Охрид, Любчо Георгиевски подава оставка като председател на ВМРО-ДПМНЕ и основава своя партия ВМРО Народна партия. За нов председател на партията е избран Никола Груевски. Кандидатът за президент на изборите през 2004 г., Сашко Кедев губи от Бранко Цървенковски. През 2006 г. ВМРО-ДПМНЕ печели парламентарните избори, а Никола Груевски става министър-председател на Република Македония. Изпълнява тази длъжност до днес с няколко поредни правителства. През 2009 г. кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ за президент Георге Иванов печели изборите. До май 2017 г. ВМРО-ДПМНЕ управлява непрекъснато почти 11 години и има пълната власт на местно и държавно равнище. На изборите от декември 2006 партията печели само относително мнозинство и от края на май 2017 г. е принудена да премине в опозиция. Губи местните избори през октомври 2017 г.

 Основна статия: Скопие 2014

ВМРО-ДПМНЕ е критикувана за своята политика на „антиквизация“, при която страната се стреми да затвърди древните македонски фигури като Александър Велики и Филип II Македонски.^[18] Към тази политика се върви от идването на власт през 2006 г., и по-специално, тъй като Македония не получава покана за НАТО през 2008 г., като начин за оказване на натиск върху Гърция, както и в опит за изграждане на нова идентичност на базата на предполагаема връзка към древността.^[19][20] Антиквизацията е изправена пред критики от академичните среди, като показва слабост на археологията и на други исторически дисциплини в публичния дискурс, както и опасността от маргинализация.^[21] Политиката също привлича критики на вътрешния пазар, като етническите македонци в рамките на страната, които виждат това като опасно разделяне на между тези, които се определят с класическата древност и тези, които се определят със славянската култура на страната.^[22] Етническите албанци в Република Македония я определят като опит да ги маргинализира и изключи от националния наратив. Политиката, която също твърди, че са етнически македонци много от националните герои на България, като например Тодор Александров и Иван Михайлов, получава критики от страна на България, и се счита, че има отрицателно въздействие върху международната позиция на страната.^[23] Чужди дипломати предупреждават, че политиката на антиквизация намалява международното съчувствие към Република Македония в спора за именуване с Гърция. СДСМ – основната опозиционна партия, се противопоставя на проекта и твърди, че паметниците в проекта може да струват шест до десет пъти по-малко от това, което правителството плаща, което може би вече надхвърля 600 милиона евро.^[24][25]

Парламент (самостоятелно или в коалиция с по-малки партии)

• Официален сайт