Варна (област)

Географско положение

Област Варна е в източната част на Дунавската равнина. Тя включва части от Южна Добруджа, най-източните части на Предбалкана и Стара планина. На север граничи с област Добрич, на юг с област Бургас, на изток с Черно море и на запад с област Шумен. Разположена е на брега на Черно море и заема площ 3820 km² или 3,44% от територията на страната. Балансът на територията ѝ е 60,0% земеделски, 28,1% гори, населени места – 6,8%, пътища и пристанища – 2,3%, водни площи – 1,9% и за добив – 0,9%.

Релеф

По-голямата част от повърхнината е хълмиста. В границите на областта са разположени Франгенското плато с височина 356 m н.в. (Варненско плато), Момино плато 322 m н.в. (Авренско плато), източните части на Провадийското плато (Добринено плато), югозападните части на Добруджанското плато, Камчийската планина от Източна Стара планина. По долините на р. Камчия и Провадийска река релефът е равнинен. Черноморското крайбрежие на север започва с плажовете на курортните комплекси „Златни пясъци" и „Дружба", при които гористите склонове на Франгенското плато се спускат терасовидно към морето и достигат самата плажна ивица. При „Дружба" брегът се е отдръпнал по-навътре в сушата, между нос Св. Георги и нос Галата образува големият Варненски залив. Пясъчните ивици следят крайбрежието и достигат лиманното устие на Камчия. На юг към Камчийската планина брегът отново се издига и непосредствено до морето се спускат гористите склонове на Източна Стара планина. В отделни понижения, затворени между склонове, са разположени плажните ивици при село Шкорпиловци и град Бяла.

Природни ресурси

В областта се разкриват мергели, пясъчници, варовици, глини, пясъци и техни разновидности, предимно от палеогенска и неогенска възраст. Голяма част от тях се експлоатират в циментовата и химическата промишленост, в строителството (евксиноградски мергели, варовиците при Девня), в стъкларската промишленост (кварцовите пясъци при гр. Белослав). Каменна сол се добива при жп спирка Солна мина (близо до Провадия), манганова руда – при селата Игнатиево и Рудник. Минерални води богати на йод има в района на Варна и в долината на Камчия. Природен газ се добива в шелфа до нос Галата.

Климат

Климатът в областта е умереноконтинентален, силно повлиян от въздействието на Черноморския басейн, особено по крайбрежната ивица, където се оформя по-мек морски климат (средногодишната температура за крайбрежната ивица е 13 °С като от север на юг слабо се повишава). По отношение температурата на въздуха пролетта настъпва с около 10 – 13 дни по-късно и е сравнително дълга и прохладна. Лятото се характеризира със стабилизиране на времето – броят на дните с температура 25 °С или по-висока е голям. Есента е продължителна и топла. През пролетта и есента температурата на въздуха рядко спада под 5 °C. Средногодишната температура на морската вода е 13,6 °С. Средногодишните количества валежи в областта (около 500 mm в крайбрежните части, около 600 mm на 40 – 50 km навътре в сушата) са по-малки от средногодишните валежи за страната. Максимумът на валежите е през есента. Засушаванията са през лятото (средна продължителност 40 – 50 дни). Средната относителна влажност на въздуха по крайбрежието е 75 – 80%. Характерна с годишната и денонощната периодичност на ветровете. Североизточните ветрове преобладават през късна пролет, лятото и началото на есента, западните – през зимата и отчасти през есента.

Води

Почти всички реки, които текат през областта, се вливат направо в Черно море или чрез Белославското езеро. Най-големи са Камчия(дължина 245 km, водосборна площ 5358 km²), Провадийска (дължина 119 km, водосборна площ 2132 km²) и Батова река. Останалите реки са къси и маловодни – през лятото водите им намаляват и дори се губят във варовиците на Дунавската хълмиста равнина (Суха река). Най-големите езера са Варненското (повърхност 17,4 km², обем на водата 165,5 млн. m³)и Белославско (повърхност 3,9 km², обем на водата – 9 млн. m³) Областта е богата на подпочвени и на карстови води (Девненски извори).

Почви, растителност и животински свят

Преобладават сиви горски почви и карбонатни черноземи. По-малки площи заемат излужените черноземи, типичните черноземи, оподзолените черноземи, канелените горски и алувиално-ливадните почви.

Растителността е разнообразна. По Черноморското крайбрежие и в Южна Добруджа, която има степен характер, преобладават ксерофитни дъбови гори (цер, благун, мъждрян), на много места превърнати във вторични гори и храсталаци, в ксерофитни тревни съобщества, ливади, обработваеми земи. Горите в Източна Стара планина са от източен горун и източен бук, габър, мизийски бук. В долините на Камчия и Батова река има лонгозни гори. В блатистите места растат тръстика, папур, камъш, по пясъчните терени крайбрежието – песъчар, класник. Срещат се и много средиземноморски видове като смокиня, нар, райска ябълка, киви, финап, лаврово дърво, фотиния, магнолия.

Преобладават евросибирските животински видове, срещат се и представители на понтийската фауна. Голям брой видове птици – гларуси и други видове чайки, водоплаващи птици по крайбрежните езера.

За опазване на растителността са създадени природния парк „Златни пясъци“ и резерватите Камчия, Върбов дол, Крив дол, Калфата, Казашко и Вълчи проход в Източна Стара планина.

На запад от Варна по стария път за София се образуванията Побитите камъни.

Близо до Белослав се намират пещерите Горна и Долна Капладжа, на р. Армера е водопадът Орлов камък до с. Горен Чифлик.

Численост на населението

Населението на областта и агломерацията нараства, както следва:

Гъстота на населението

Областта е гъсто населена – 130 д./km² при 70 д./km² средно за България. Раждаемостта през 2005 г. е по-висока от тази в България, която е 9,2‰, докато в област Варна тя е 10,8‰. Смъртността е по-ниска: 12,5‰, при средна за страната 14,6‰. Естественият прираст е -1,7‰, в сравнение със средния за България 5,4‰. Най-гъсто населен район е промишлената агломерация Варна-Девня, където живее 83% от населението на областта (406 090). Ежедневната трудова миграция в рамките на агломерацията е в размер 45 хил. души дневно. Тя е свързана с промишлеността и туризма. Степента на урбанизация (процент градското население) е 81%, по-висока от средното за страната – 70%. Коефициентът на икономическа активност на населението е 56% при средно за страната 46%. Като цяло населението на България през 90-те години на XX век намалява. В област Варна то се задържа, а в агломерацията леко нараства. Това се дължи на по-доброто социално-икономическо положение в промишлената агломерация спрямо останалата част на Северна България.

Етнически състав

Населението с чуждо гражданство към 2001 г. в област Варна е 1,2%, според официалните данни от Преброяване 2001 за областта.^[4] Най-много са гражданите на Руската федерация, които живеят във Варненска област – 30,2 %. На второ място са гражданите на република Турция – 13,4%, следвани от украинците и англичаните. Според официалните данни на преброяването през 2001 г. етническата структура в областта е същата както и през предходните 10 години (1991 – 2001).^[4] Представителите на българския етнос, които живеят постоянно във Варненска област към първи февруари 2001 са 371 048 или 87,3% от населението. На второ място са турците – 30 469 или 7,2% и ромите – 13 432 или 3,2% от населението на областта. 87,9% от българите живеят в градовете на Варненска област, като урбанизацията при този етнос е най-висока, а при турците и при ромите е 46% и 37% съответно. 85,7% от преброените са декларирали българския език като свой майчин, за 8% това е турският и за 2,4% ромският. В това отношение българите са най-единодушни– 99,1% от тях заявяват българския като майчин език, при турците и ромите този процент е по-нисък.^[4]

Към февруари 2011 г. се наблюдава сродна за средната за страната етническа хетерогенност на населението в област Варна. 87% или 366 464 души се самоопределят като българи, следвани от 30 236 турци представляващи 7% от популацията. Третата по големина етническа група е ромската с близо 3%. Останалите по-малко от 3% принадлежат към други етноси, най-вече арменски, влашки и руски или не се самоопределят. ^[5]

Процесът на демографско застаряване на населението в област Варна продължава. Населението над 64 години е увеличено през последните десет години от 14,3% на 16,2%^[6] През 2001 г. лицата в подтрудоспособна възраст (под 15 години) са 16,7%, към 1 февруари 2011 г. този процент е намалял на 15,1. 64,2% от населението на Варненска област или над 305 000 души е в трудоспособна възраст. През 2001 г. на около 120 лица, постъпващи на трудовия пазар са се падали около 100 излизащи от него. Десет години по-късно ситуацията е влошена и пропорцията е 100 към 74. Населението на община Варна е 343 704 души, като община Варна заема второ място в България след Столична голяма община.^[6]

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:^[7][8]

Общини

Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:^[7]

Езици

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.^[9]

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:^[10][11]

Има генерални консулства на Руската федерация, Украйна и почетни консули на Германия и Франция, Италия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Швеция, Унгария, Дания.

През 2005 г. Атака, НДСВ, ВМРО и други организации свикват във Варна обществен протест срещу издигането на областен управител, посочен от ДПС при съставянето на правителството на Сергей Станишев.^[12][13] Гражданското негодувание се тушира, като ръководството на ДПС посочва дотогавашния областен управител Петър Кандиларов.^[14]

Настоящият областен управител на област Варна е Андрияна Андреева.

Област Варна е център на Североизточен приморски район.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Варна е 4794 лв., който е по-висок от средния за страната – 4416 лв. (2003) Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) в областта през 2002 г. е над 6% от общия БВП. Морската индустрия през 2003 г. осигурява 11% от приходите в областната икономика. За областта е характерно наличието на вътрешнообластни икономически различия между община Варна и останалите общини. В община Варна се намират 87% от предприятията, 70% от дълготрайните материални активи и се реализират 83% от приходите от дейността и 80% от печалбите за областта.

Туризмът осигурява 6% от приходите в областната икономика. Общият обем на легловата база в област Варна е 60 428 легла в 370 хотела (2005). Реализираните нощувки с 32%, пренощували лица с 22%, приходи от нощувки със 125 519 868 лева или 29,3% от тези в страната. През 2003 г. общият размер на чуждестранните инвестиции в областта с натрупване е 433 394,7 хил. щатски долара – на второ място след област София град. През 2004 г. областта е привлякла 8,6% от инвестициите в България. (Всички данни са от издания на НСИ.)

• Варненска корабостроителница АД, Варна – производство на плавателни съдове
• Дружба-стил АД, Варна – производство на облекла
• Елдом Инвест, Варна – производство на домакински електроуреди
• Корабостроителен и кораборемонтен завод АД, Варна – ремонт и производство на плавателни съдове
• Агрополихим АД Архив на оригинала от 2004-10-20 в Wayback Machine., Девня – производство на азотна киселина, амоняк, моно- и дикалциев фосфат, натриев триполифосфат, стабилизирана амониева селитра, троен суперфосфат
• Захарен завод, Девня – производство на рафинирана захар
• Полимери АД, Девня – производство на дихлоретан, натриева основа, по-рано и поливинилхлорид (PVC) - обявен фалит през 2012 г.
• Солвей-Соди АД, Девня – производство на лека, тежка сода и сода бикарбонат
• ТЕЦ – Варна, Езерово – производство на електроенергия
• Девня-Цимент АД Архив на оригинала от 2004-06-06 в Wayback Machine., Девня

Топ 10 компании по оборот през 2015 г. ^[15]

Транспорт

Варна е многофункционален транспортен възел съчетаващ четирите вида транспорт и има международно значение. Международното летище Варна осъществява връзка с 35 страни и 101 града по света. Пристанище Варна заема ключово положение и е основен логистичен и дистрибуторски център.

В област Варна има 5 висши учебни заведения, 3 колежа с 31 123 студенти и 5 значими научноизследователски института. Осигуреността на населението в региона с общо практикуващи лекари (7,35 на 10 000 души) е над средното за страната.

Градовете са с удебелен шрифт.

Община Аврен

Аврен,Бенковски,Близнаци,Болярци,Добри дол,Дъбравино,Здравец,Казашка река,Китка,Круша,Приселци,Равна гора,Садово,Синдел,Тръстиково, Царевци,Юнак

Община Аксаково

Аксаково,Ботево,Водица,Въглен,Генерал Кантарджиево,Доброглед,Долище,Засмяно,Зорница,Игнатиево,Изворско,Кичево,Климентово,Крумово,Куманово,Любен Каравелово,Новаково,Орешак,Осеново,Припек,Радево,Слънчево,Яребична

Община Белослав

Белослав,Езерово,Разделна,Страшимирово

Община Бяла

Бяла,Горица,Господиново,Дюлино,Попович,Самотино

Община Варна

Варна,Звездица,Казашко,Каменар,Константиново,Тополи

Община Ветрино

Белоградец,Ветрино,Габърница,Доброплодно,Млада гвардия,Момчилово,Невша,Неофит Рилски,Средно село,Ягнило

Община Вълчи дол

Бояна,Брестак,Войводино,Вълчи дол,Генерал Киселово,Генерал Колево,Добротич,Есеница,Звънец,Изворник,Искър,Калоян,Караманите,Кракра,Метличина,Михалич,Оборище,Радан войвода,Стефан Караджа,Страхил,Червенци,Щипско

Община Долни чифлик

Булаир,Бърдарево,Венелин,Голица,Горен чифлик,Гроздьово,Детелина,Долни чифлик,Кривини,Нова Шипка,Ново Оряхово,Пчелник,Рудник,Солник,Старо Оряхово,Шкорпиловци,Юнец

Община Девня

Девня,Кипра,Падина

Община Дългопол

Арковна,Аспарухово,Боряна,Величково,Дебелец,Дългопол,Камен дял,Комунари,Красимир,Лопушна,Медовец,Партизани,Поляците,Рояк,Сава,Сладка вода,Цонево

Община Провадия

Блъсково,Бозвелийско,Бързица,Венчан,Градинарово,Добрина,Житница,Златина,Китен,Комарево,Кривня,Манастир,Неново,Овчага,Петров дол,Провадия,Равна,Славейково,Снежина,Староселец,Тутраканци,Храброво,Чайка,Черковна,Черноок

Община Суворово

Баново,Дръндар,Изгрев,Калиманци,Левски,Николаевка,Просечен,Суворово,Чернево

• В Общомедия има медийни файлове относно област Варна
• Областна администрация Варна Архив на оригинала от 2007-02-06 в Wayback Machine.
• Източник с данни за БВП на човек от населението на БНБ Архив на оригинала от 2007-10-15 в Wayback Machine.
• ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви