Васил Михайлов

Роден е на 6 април 1938 г. в Стара Загора, но произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия^[2].

През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. През същата година се ражда първородният му син Александър Михайлов (1964 – 2019), дългогодишен журналист в БНР, куклен режисьор, автор на детски пиеси.^[3][4]

Работил е като шлосер-матричар в завод „Светлина“, Стара Загора (1964 – 1967), в Хасковския драматичен театър, където е бил директор (1965 – 1966), във Военния театър (1967 –) и в „Театър 199“, пред който могат да бъдат видени неговите отпечатъци на Стената на славата.

Михайлов е депутат във ВНС (1990), член на Съюза на българските филмови дейци (1973), както и заместник-председател на САБ (1982 – 1989).

Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко Войвода в телевизионния сериал „Капитан Петко войвода“.

На 8 февруари 2018 г. САБ обявява, че „Икар“ за цялостен принос ще бъде присъден на Михайлов.^[5] На следващия ден обаче Михайлов съобщава в интервю своя отказ на наградата в знак на протест срещу състоянието на българския театър и липсата на достатъчно държавна грижа към този вид изкуство.^[6] Също споменава, че самият той не е член на САБ от 30 години, след което заявява: „В моя театър, в който съм вече 50 години – Театър „Българска армия“ – няма такава организация.“^[7]

Ролите, изиграни на сцената на Театър „Българска армия“:

• 1968 – Боян – „Боян Магесникът“, Кирил Христов, режисьор Анастас Михайлов
• 1968 – Васка Пепел – „На Дъното“, Максим Горки, реж. Леонид Варпаховски
• 1971 – Фьодор – „Нашествие“, Леонид Леонов, реж. Кънчо Илиев
• 1972 – полковник Огнянов – „Съд на честта“, Рангел Игнатов, реж. Крикор Азарян
• 1972 – Георги Димитров – „Дяволският кръг“, Хеда Цинер, реж. Елка Михайлова
• 1972 – старшина Васков – „А утрините тук са тихи...“, Борис Василиев, реж. Крикор Азарян
• 1988 – Сюлейман Ага – „Време разделно“, Антон Дончев, реж. Асен Шопов
• 1974 – Лопахин – „Вишнева градина“, Антон Чехов, реж. Крикор Азарян
• 1976 – Сизве Банзи – „Сизве Банзи е мъртъв“, Атол Фюгард, реж. Крикор Азарян
• 1977 – Суслов – „Дачници“, Максим Горки, реж. Асен Шопов
• 1977 – Виктор Мишлаевски – „Дните на семейство Турбини“, Михаил Булгаков, реж. Леонид Е. Хейфец
• 1978 – Дантон – „Делото Дантон“, Станислава Пшибишевска, реж. Анджей Вайда
• 1981 – Боздугански – „На гости у министъра“ или „Службогонци“, Иван Вазов, реж. Иван Добчев
• 1981 – „Капитан Петко Войвода“
• 1982 – Ричард – „Ученика на дявола“, Бърнард Шоу, реж. Леон Даниел
• 1983 – Чудовището – „Денят в който Мери Шели срещна Шарлот Бронте“, Едуард Мане, реж. Крикор Азарян
• 1986 – Абазов – „Нощно съжителство“, Маргарит Минков, реж. Пламен Марков
• 1987 – Серебряков – „Вуйчо Ваньо“, Антон Чехов, реж. Красимир Спасов
• 1989 – Бакаи – „Лицева опора“, Тибор Дюркович, реж. Николай Ламбрев
• 1990 – Иван Коломийцев – „Последните?“, Максим Горки, реж. Красимир Спасов
• 1991 – Гейвин Стивънс – „Реквием за една монахиня“, Уилям Фокнър, Албер Камю, реж. Николай Ламбрев
• 1992 – Каракалпаков – „Двубой“, Иван Вазов, реж. Николай Ламбрев
• 1993 – Фил Хоугън – „Луна за несретници“, Юджийн О'Нийл, реж. Николай Ламбрев
• 1994 – Стефан Стамболов – „Величието и падението на Стефан Стамболов“, Стефан Цанев, реж. Николай Ламбрев
• 1996 – Полоний – „Хамлет“, Уилям Шекспир, реж. Николай Ламбрев
• 1996 – Игото – „Опит за летене“, Йордан Радичков, реж. Крикор Азарян
• 1996 – Галоти – „Емилия Галоти“, Готхолд Ефраим Лесинг, реж. Красимир Спасов
• 1998 – Бащата – „Котка върху горещ ламаринен покрив“, Тенеси Уилямс, реж. Николай Ламбрев
• 1999 – Димитър – „Буре барут“, Деян Дуковски, реж. Крикор Азарян
• 2001 – Аврам Танурков – „Бая си на бълхите“, Боян Папазов, реж. Крикор Азарян
• 2002 – „Финале Гранде“— авторски спектакъл на Камен Донев
• 2003 – Генералът – „Четвъртата сетра“, Януш Грловацки, реж. Крикор Азарян

Изиграл още много роли в театрите:

• „Иван Димов“ – Хасково
• „Някой нов“
• Театър 199 – „Близък непознат“ от Александър Рилски, „Жена в затруднено положение“ от Марек Домански, „Два начина да се ядат сладки“ от Михаил Величков, „Насаме с всички“ от Александър Гелман, „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев, „Дамата с куфара“ от Агнешка Ошецка, „Другата смърт на Жанна д'Арк“ от Стефан Цанев, „Вавилонска кофа“ от Иван Голев, „Брудершафт“ от Анатолий Крим.
• Народен театър „Иван Вазов“
• театър „Движение“
• театрална формация към „България“ АД и др.

• „Тайната вечеря на дякона Левски“ (2003)
• „Часът на моето убийство“ (1992) – Коста Паница
• „Нюрнбергският процес“ – съветският обвинител
• „Насила лекар“ (от Жан-Батист Молиер) – Сганарел
• „Оптимистична трагедия“ (от Всеволод Вишневски) – Водача
• „Игра на любовта и случая“ (от Пиер Мариво) – Оргон
• „Господинката“ (от Генчо Стоев) – Господинката
• „Кралят Елен“ (от Карло Гоци) – Тарталя
• „Ревизорски уроци“ (1988) (от Радослав Михайлов), 2 части – кмета Газдов
• „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (от Пелин Пелинов), 2 части – Константин Сапунов
• „Великото чудо“ (1986) (от Николай Георгиев)
• „Кучета“ (1985) (от Николай Хайтов) – Начо
• „Нощта на славеите“ (1985) (от В. Ежов)
• „Процесът Стамболийски“ (1985) (от Пелин Пелинов), 2 части – Александър Стамболийски
• „Хъшове“ (1982) (от Иван Вазов) – Македонски
• „Буря в тихо време“ (1981) (от Кирил Василев)
• „Вампир“ (1980) (от Антон Страшимиров)
• „Съдии на самите себе си“ (1977) (от Кольо Георгиев)
• „Над морското равнище“ (1977) (от Иван Радоев)
• „Женитба“ (1977) (от Николай Гогол) – Кочкарьов
• „Кралят-елен“ (1975)
• „Лодка в гората“ (1972) (от Николай Хайтов) – Марин, горския
• „История на бъдещето“ (1972), 2 серии
• „Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес)
• „Албена“ (1968) (от Йордан Йовков) – Нягул

• Заслужил артист (1974).
• Народен артист (1981).
• Орден „За заслуги към БНА“ (1974).
• Медал „За заслуги към БНА“ за ролята на хан Кубрат във филма Хан Аспарух.
• „Първа награда“ на МНО за роля на патриотична тема (1967).
• „Трета награда“ за ролята на (Боян) от пиесата „Боян Магесникът“ (Велико Търново, 1968).
• „Трета награда“ за ролята на (Богдан) от пиесата „Самуил“ (Велико Търново, 1969).
• „Награда за мъжка роля“ – на (старшията) във филма „Герловска история“ на Х фестивал на българския филм – (Варна, 1971).
• „Наградата на МНО“ за ролята на (полковник Огнянов) от пиесата „Съд на честта“ (1972).
• „Наградата на МНО“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (1973).
• „Втора награда“ за ролята на (Манол) от пиесата „Време разделно“ (Велико Търново, 1975).
• „Първа награда“ за ролята на (Човекът) от пиесата „Сизве Банзи е мъртъв“ на I национален преглед на камерните театрални постановки – (Враца, 1977).
• „Втора награда“ за ролята на (Будин) от пиесата „От Земята до небето“ на национален преглед на българската драма и театър.
• „Почетна значка ЗЛАТНО ПЕРО“ на СБЖ за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика за филма По дирята на безследно изчезналите (1978).
• „Награда за мъжка роля“ на Съюза на българските филмови дейци за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „Капитан Петко войвода“ и за ролята на (хан Кубрат) във филма „Хан Аспарух“ (1981).
• „Награда за мъжка роля“ за ролята на (капитан Петко войвода) във филма „Капитан Петко войвода“ на XVII фестивал на българския игрален филм – (Варна, 1982).
• Награда на Съюза на артистите в България за ролята на (Галубеев) в „Насаме с всички“ (сезон 1982 – 1983)
• „Първа награда“ на МНО за ролята на (Македонски) от пиесата „Хъшове“ (1983).
• „Специалната награда за мъжка роля“ (заедно с режисьора и оператора) за тази на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XVIII фестивал на българския игрален филм – (Варна, 1984).
• „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Бъч) във филма „Събеседник по желание“ на XI международен фестивал на червенокръстки и здравни филми – (Варна, 1985).
• „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Вълкадин) във филма „Вълкадин говори с Бога“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1997).
• „Наградата Галя Бъчварова ЗА МЪЖКА РОЛЯ“ за ролята на (Аврам Коен „къркача“) вв филма „След края на света“ на Международния телевизионен фастивал „Златната ракла“ – (Пловдив, 1999).
• „Златен век“ – огърлие, от бившия министър на културата Петър Стоянович „за изключителния си принос в киното и театъра, както и по повод Деня на българската просвета и култура – 24 май“ (2014)^[8]
• Почетен гражданин на Стара Загора.
• Годишни Фолклорни Награди 2017 – връчен плакет „90 години от рождението на Радка Кушлева“ – за популяризиране на родопския фолклор.
• „Награда Икар“ за цялостен принос (отказана).
• Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2018)^[9]

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Васил Михайлов.

• ((en)) Васил Михайлов в Internet Movie Database
• ((ru)) Васил Михайлов в КиноПоиск
• ((ru)) Васил Михайлов в Кино-Театр