Вега (ракета)

Вижте пояснителната страница за други значения на Вега.

ВЕГА (VEGA – Vettore Europeo di Generazione Avanzata, Европейска ракета носител от напреднало поколение) е ракета носител за еднократна употреба, разработвана от Италианската и Европейската космически агенции от 1998 година с първи осъществен полет на 13 януари 2012 година от Космически център Гвиана.[1]

Вега
Ракетата ВЕГА
Данни за ракетата
ФункцияМалка ракета носител
Производител/ ЕКА/ИКА
Страна Европа
Цена на изстрелване40 милиона евро (2012)
Размери
Височина30 m
Диаметър3 m
Маса137 000 kg
Степени4
Капацитет
Товар до НЗО1500 kg
История на изстрелванията
Статусактивна
Космодруми Куру, ELA-1
Общо изстрелвания1
Успешни1
Първи полет13 февруари 2012
Първа степен
Двигатели1 P80
Тяга3040 kN
Време на работа107 секунди
Горивотвърдо
Втора степен
Двигатели1 Zefiro 23
Тяга1200 kN
Време на работа71,6 секунди
Горивотвърдо
Трета степен
Двигатели1 Zefiro 9
Тяга213 kN
Време на работа117 секунди
Горивотвърдо
Четвърта степен
Двигатели1 AVUM
Тяга2,45 kN
Време на работа315,2 секунди
ГоривоАДМХ/N2O4
Вега в Общомедия

Тя е проектирана да извежда малки товари: 300 – 2500-килограмови изкуствени спътници за научни и наблюдателни мисии в полярна и ниска околоземна орбита.[2] Носи името на звездата Вега. Ракетата се състои от три твърдогоривни степени – P80 е първата степен, Zefiro 23 е втората степен, Zefiro 9 е третата степен, а четвъртата степен работи на течно гориво и се казва AVUM.

Технологиите, разработени за P80 ще се използват и за бъдещото развитие на ракетите Ариана. Италия е главния участник в програмата с 65% дял, а останалите участници са Франция с 12,43%, Белгия с 5,63%, Испания с 5%, Нидерландия с 3,5%, Швейцария с 1,4% и Швеция с 0,8%.[3]

Полезен товар

Според Арианаспейс ВЕГА може да изведе товар с маса 1500 kg в кръгова полярна орбита с височина 700 km.[4]

Компанията представя своята ракета като система разработена за извеждане на полезни товари в НЗО и ССО.[5] В квалификационния полет на ВЕГА тя извежда изкуствения спътник LARES в кръгова орбита на височина 1450 km с инклинация 69,5 градуса.[6]

Тестване на двигателите

Всеки от трите твърдогоривни двигатели на Вега трябва да бъде квалифициран след два тестови старта: един за развитие на дизайна и един за финална конфигурация.

Zefiro 9

Първият завършен двигател е Zefiro 9 – двигателя на третата степен. Първият тест е проведен на 20 декември 2005 година и завършва с успех.[7]

Вторият тест на двигателя е проведен на 28 март 2007 година. След 35 секунди работа налягането в двигателя рязко спада, което води до удължаване на времето за реакция на горивото.[8]

Zefiro 23

Zefiro 23 – двигателят на втората степен – е тестван за първи път на 26 юни 2006 година. Тестът е успешен.[9]

Второто тестово запалване на Zefiro 23 се провжда на 27 март 2008 година, завършвайки с успех. Това квалифицира двигателя на ракетата.[10]

P80

Първият тест на двигателя на първата степен – P80 – се провежда на 30 ноември 2006 година. Тестът е успешен.[11]

Второто стартиране на двигателя се провжда на 4 декември 2007 година. Двигателят генерира 190 тона тяга в продължение на повече от 111 секунди, което довжда до квалифицирането му.[12]

План на изстрелванията

Карта на мястото за изстрелване в Гвиана

През 2009 г. се е очаквало първото изстрелване на ВЕГА да се състои през ноември 2010 година[13][14], но по-късно е променено за началото на 2012 година. След първият тестови полет ЕКА възнамерява да направи втори и следващи четири полета като част от „Програма ВЕРТА“.[15]

Италианският излседователски център по въздухоплаване смята да направи изстрелване на тестовата ракета с обозначение „FTB-X“ през 2012 година.[16]

Първият полет на ВЕГА е осъществен на 13 февруари 2012 година, като мисията завършва с успех.[1]

Характеристика

Първа степенВтора степенТрета степенЧетвърта степен
ДвигателP80Zefiro 23Zefiro 9AVUM
Височина10,5 m7,5 m3,85 m1,74 m
Диаметър3 m1,9 m1,9 m1,9 m
Гориво88 t23,9 t10,1 t0,55 t
Максимална тяга3040 kN1200 kN213 kN2,45 kN
Време на работа107 s71,6 s117 s315,2 s

Бъдещите версии на ВЕГА (Програма Лира) ще разполагат с нови, евтини трета и четвърта степен, работещи с течен кислород и въглеводород, както и с нова система за навигация. Целта е да се повиши производителността до полярна орбита на 2000 kg.

Външни препратки

Източници