Велики Преслав

Градът е разположен в област Шумен, на 20 км от град Шумен, той е трети по големина в областта след Шумен и Нови пазар и е административен център на община Велики Преслав. Площта на Преслав е 5 квадратни километра.

Древност

Рапорт върху изучаванията на праисторическите селища в Североизточна България от 1926 г. сочи, че още от началото на ХХ век е известна селищна могила, просъществувала през неолита, халколита и бронзовата епоха. Тя е наричана „Мъртвицата“ и е с диаметър 150 м и височина 5 м, като се намира на 0,5 км западно от града. Археологическо обследване разкрива и втора селищна могила в землището на Велики Преслав, която е датирана от неолита и халколита. Намира се в местността Гебеклисе на 2 км южно от града, на 150 м от река Голяма Камчия и е с диаметър 70 м и височина 5,5 м.^[11]

Ранно Средновековие

В местността Дели Душка, извън стените на по-късния средновековен град, са открити останки от трикорабна църква от първата половина на V век.^[12]

Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I (852 – 889) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър, Тудор Доксов и други.

Апогеят на културата в град Преслав е засвидетелстван в периода 893 – 972 г.^[13] Градът се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква и други.

Превземане на града през 971

 Основни статии: Нашествие на Светослав I в България и Обсада на Дръстър (971)

В края на 60-те години на X век киевският княз Светослав I, подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски, тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове Дръстър (дн. Силистра) и Преслав (971). Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар Борис II и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование Йоанопол. Градът е освободен от цар Самуил през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. През 1053 г. Преслав е завладян и разграбен от печенезите.

След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185 – 1187) Преслав отново се превръща в българска крепост. В обширната история на съвременника на въстанието Никита Хониат съобщава за Преслав, че е стар град и целият е от печени тухли.^[14] Сред археологическите находки от този период са керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка).

Османско владичество

Преслав, под името Ески Истанболлук, е упоменат в произведението на турския хронист Мехмед Нешри Книга за описанието на света като една от крепостите на българския цар Иван Шишман. Градът е регистриран в османски тахрир от 1516 г., в регистър за джелепкешани в каза Шумен от 1573 г., в доклад от 1595 г. на дубровнишкия търговец Павел Джорджич, а също така в списък на джизие ханетата от 1620/1621 г. За по-късен дервенджийски статут на селището сочат данъчните облекчения в два документа от 1622 и 1624 г., а в своя доклад от 1640 г. католическият епископ Петър Богдан нарича града Приславан и сочи, че в него живеят около 6000 души. Към 1665 г. християнското население на града чувствително намалява – броят на регистрираните домакинства е само 53.

В епархийски списък (нотиция) от втората половина на ХV в. Търново е посочен като митрополитски център с три епископии (Червен, Ловеч и Преслав) – бивши митрополитски катедри от ХІІІ–ХІV в. Преславската епархия става самостоятелна от Цариградската патриаршия през 1871. Година по-късно 20 август 1872 г. архимандрит Симеон е ръкоположен за митрополит на Преславската епархия.^[15]

След Освобождението

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Численост на населението според преброяванията през годините:^[16]

Година на преброяване Численост 1946 4127 1956 5499 1965 8143 1975 11 298 1985 10 865 1992 9969 2001 9306 2011 7694 2021 5945

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[17]

Мнозинството от населението са източноправославни християни. Има три източноправославни църковни храма – „Свети Архангел Михаил“, чийто иконостас е дело на дебърски майстори от рода Филипови,^[18] „Св. апостоли Петър и Павел“ и храм-паметник „Св. св. Кирил и Методий“).

Манастир „Св. Пантелеймон“

Патлейнския манастир „Св. Пантелеймон“ е основан през IX век. Манастирът е бил съставен от кръстокуполна черква и жилищни и стопански сгради, оформени в три двора – молитвен, жилищен и стопанско-производствен.

Носят се легенди, че в Манастира са живели и творили ученици на Св. братя Кирил и Методий Св. Климент Охридски и Св. Наум Преславо-Охридски. През 907 година в Манастира умира Св. княз Борис Покръстител.^[19] В района на Манастира се провеждат разкопки от началото на 1908. Намерена е уникална керамична икона на Свети Теодор Стратилат от археолога Йордан Господинов.^[20]

 Основна статия: Списък на кметовете на Велики Преслав

На втори тур на местните избори през 2007 година е избран Димо Бодуров с подкрепата на ГЕРБ с 66,10 % от гласовете. Заместник-кметове са Пепа Кръстева и Красимир Попов.

На местните избори през 2011 той е изместен от подкрепяния от БСП Александър Горчев Александров, преизбран през 2015.

На втори тур на местните избори през 2019 г. за кмет на общината е избран Янко Йорданов с подкрепата на ПП „ГЕРБ“.

Международни отношения

• Челе ди Булгерия, Италия

• Професионална техническа гимназия „Симеон Велики“
• Професионална гимназия по селско стопанство
• Средно училище „Черноризец Храбър“
• Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“

В града е разположен Националният историко-археологически резерват и музей, който включва възстановени и съхранени части от разкопките на средновековния град и музей, в който се помещават част от откритите предмети; съхраняват се над 35 000 предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите. Музеят е основан на 26 октомври 1906 година по начинание на Юрдан Господинов в местното Археологическо дружество „Тича“. Сградата на музея е напълно завършена през 1981 година. Резерватът е сред Стоте национални туристически обекта в България.

В Преслав има етнографска къща от 18 – 19 век, която е запазена в автентичен вид, представят се обичаи от региона с етнографска сбирка. В града е и народното читалище „Развитие 1874“, основано преди Освобождението.

Творческа дейност

• Детска формация „Здравец“ с ръководител Валентина Янкова
• Детска формация „Здравец – Junior“ с ръководител Валентина Янкова
• Танцова формация „Любе ле“ с ръководител Христо Колев
• Танцова формация „Радост“ с ръководител Христо Колев
• Танцова формация „Пендарите“ с ръководители Диляна Георгиева и Венета Иванова
• Женска фолклорна група „Болярка“ с ръководител Венелин Борисов
• Детски танцов състав „Веселото хорце“ с ръководител Нина Денева
• Клуб за народни хора „Веселото хоро“ с ръководител Нина Денева

Във вътрешния и външния град на Велики Преслав по намерените костни останки от диви и домашни птици палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил 18 вида птици, по-интересни сред които са ястребов орел (Aquila fasciata), белоглав лешояд (Gyps fulvus), колхидски фазан (Phasianus colchicus), бял ангъч (Tadorna tadorna) и др.^[21].^[22][23]

Местният футболен отбор е ФК „Преслав“, играещ във „В“ футболна група.

• 
  Вход към крепостта
• 
  Стените на великопреславската твърдина
• 
  Преславското съкровище, Варненски исторически музей
• 
• 
• 

Родени във Велики Преслав

• Стенли, български поп певец и автор на песни

Свързани с Велики Преслав

• цар Симеон I (893 – 927), български владетел
• цар Петър I (927 – 969), български владетел
• цар Борис II (969 – 971), български владетел
• цар Роман (978 – 991), български владетел
• цар Самуил (997 – 1014), български владетел
• цар Гаврил-Радомир (1014 – 1015), български владетел
• цар Иван-Владислав (1015 – 1018), български владетел
• княз Пресиян II 1018, български владетел
• цар Петър II Делян (1040 – 1041), български владетел
• цар Петър III (1072), български владетел
• Наум Преславски, български светец и книжовник
• Константин Преславски, български духовник и писател
• Черноризец Храбър, български духовник и писател
• Йоан Екзарх, български духовник и писател

В американската стратегическа компютърна игра Sid Meier's Civilization VI Преслав е военна град държава, даваща 5 eдиници бойна сила на леките и тежките кавалерийски части на контролиращия я играч.^[24]

• В Общомедия има медийни файлове относно Велики Преслав
• официален сайт на община Велики Преслав
• официален сайт на археологическия музей във Велики Преслав

Учебни заведения

• официален сайт на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
• официален сайт на СОУ „Черноризец Храбър“

Медии

• официален сайт на местния вестник „Седмица“ Архив на оригинала от 2019-02-27 в Wayback Machine.

Други връзки

• официален сайт на Детски ясли във Велики Преслав Архив на оригинала от 2018-08-18 в Wayback Machine.
• официален сайт на Дом за деца гр. Велики Преслав Архив на оригинала от 2018-10-30 в Wayback Machine.
• официален сайт на НЧ „Развитие 1874“ гр. Велики Преслав Архив на оригинала от 2011-08-24 в Wayback Machine.
• mutafova-kashta.com
• Николов, А., Генова, Л. Едно английско описание на Преслав от 1702 г. и неговият автор Едмънд Чишъл. – В: Средновековният българин и „другите“. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов. Съст. А. Николов, Г. Николов. С., 2013, 373 – 381