Велинград (община)

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Пазарджик. С площта си от 604,471 km² заема 3-то място сред 12-те общините на областта, което съставлява 13,49% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Белово;
• на североизток – община Септември;
• на изток – община Ракитово;
• на югоизток – община Батак;
• на юг – община Сърница;
• на запад – община Белица и община Якоруда, област Благоевград.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е високо и средно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западните Родопи.

Районите на юг от Чепинската котловина и на изток от горното течение на Чепинска река се заемат от крайните западни, най-високи части на Баташка планина – рида Сюткя с най-високата си точка връх Голяма Сюткя 2186 m, разположен на границата с община Ракитово.

В югозападна четвъртина на общината (около половината от територията ѝ) се простират крайните северни, най-високи части на дългия Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. В него, в изворната област на Рибна река (най-горното течение на Чепинска река), на границата с община Батак, се издига най-високата му точка – връх Сребрен (1900,5 m).

Северната четвъртина на община Велинград се заема от южните части на крайния северозападен рид Алабак на Западните Родопи. Неговата максимална височина е връх Черновец (1834 m), който се намира на около 4 km източно от село Юндола, а на границата с община Септември се издига скалистият връх Милеви скали (1593,5 m).

Между големия завой на Чепинска река на запад и север и Републикански път II-84 на изток и юг в пределите на общината попадат крайните западни части на рида Къркария. Неговата най-висока точка в общината – връх Тунова чука (1061,5 m) се издига източно от село Драгиново.

Между ридовете Алабак и Къркария на север и Баташка планина на юг се простира обширната и равна Чепинска котловина, като в пределите на общината попада нейната западна, ниска част.

Най-ниската точка на община Велинград се намира в най-североизточната ѝ част, източно от гара Долене, в коритото на Чепинска река – 535 m н.в.

Води

Община Велинград е изключително богата на повърхностни и подпочвени води. Главна водна артерия на общината е Чепинска река, която протича през нея с цялото си горно и средно течение. Тя води началото си под името Рибна река от западното подножие на връх Малка Сюткя и до горския пункт Каратепе тече в западна посока. След това завива на север и до навлизането си в Чепинската котловина протича в дълбока долина и залесена долина под името Банска Бистрица, като служи за граница между Баташка планина и Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. В този си участък получава множество притоци, по-големи от които са реките: Поляница (Пофандере) и Абланица (леви) и Лепеница (десен). След това реката протича през най-западната част на Чепинската котловина и през общинския център Велинград. Тук тя получава отдясно най-големия си приток – река Мътница. След като премине през центъра на село Драгиново, реката навлиза в много дълбок и непроходим каньон, като заобикаля от запад, север и североизток крайния северозападен връх Лъкатина чука на рида Къркария. След гара Долене излиза от каньона, прави малко долинно разширение, навлиза отново в Чепинския пролом и напуска пределите на общината. В този си участък реката служи за граница между западнородопските ридове Алабак и Къркария.

В западната част на Чепинската котловина, в района на град Велинград бликат около 80 броя топли минерални извори, на базата на които са изградени множество санаториуми, лечебници, модерни СПА центрове и хотели.

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1][2]

Населени места

Общината има 21 населени места с общо население 32 951 жители към 7 септември 2021 г.^[3]

• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува колиби Джианови на колиби Всемирци;

– преименува колиби Юмерови на колиби Сойка;

– преименува село Флорово на село Цветино;

– преименува село Баня Чепино (Баня Чепинско, Баня) на село Чепино;

– преименува колиби Алендарови на колиби Шондрови;

• МЗ № 1380/обн. 1 април 1939 г. – признава колиби Света Петка за село Света Петка;
• ПМС № 4/обн. 5 февруари 1948 г. – обединява селата Каменица, Лъжене и Чепино в едно населено място – град Велинград;
• Указ № 72/обн. 19 февруари 1952 г. – преименува село Света Петка на село Лютово;
• Указ № 466/обн. 28 август 1964 г. – възстановява старото име на село Лютово на село Света Петка;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на колиби Грашовски на колиби Грашево;

– осъвременява името на село Корова на село Корово;

– осъвременява името на колиби Мечекоритски на колиби Мече корито;

• Указ № 991/обн. 22 юни 1971 г. – преименува село Корово на село Драгиново;
• Указ № 1521/обн. 24 октомври 1975 г. – признава населено място Абланица (от село Цветино) за отделно населено място – село Абланица;

– присъединява к. Мече корито към колиби Грашево и признава колиби Грашево за село Грашево;

– признава населено място Кръстава (от село Цветино) за отделно населено място – село Кръстава;

– признава колиби Пашови за село Пашови;

• Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – заличава колиби Магерови и ги присъединява като квартал на село Абланица;

– преименува колиби Шондрови на колиби Алендарови и ги признава за село Алендарова;

– признава населено място Биркова (от село Цветино) за отделно населено място – село Биркова;

– признава населено място Бозьова и Елан дере (от село Цветино) за отделно населено място – село Бозьова;

– признава населено място Бузгова, Бутрева, Дренкова, Ислямова и Палевска (от село Цветино) за отделно населено място – село Бутрева;

– признава населено място Враненци и Ходжовете (от село Цветино) за отделно населено място – село Враненци;

– присъединява колиби Далови към колиби Всемирци и признава колиби Всемирци за с. Всемирци;

– признава населено място Горна Биркова, Кундюва и Шандрова (от село Цветино) за отделно населено място – село Горна Биркова;

– признава населено място Горна Дъбева и Кехайова (от село Цветино) за отделно населено място – село Горна Дъбева;

– обединява колиби Дъбови и колиби Сойка в едно населено място – село Долна Дъбева;

– признава колиби Кандови (Долни Кандови) за село Кандови;

– присъединява населено място Асанова и Крантите като квартали на село Кръстава;

– обединява колиби Гегови и населените местности Рохлева, Боровинкова, Пашалиева и Юрукова (от с. Цветино) в едно ново населено място – с. Рохлева;

– признава населено място Дживгова, Лешкова, Лютева, Салиева и Чолакова (от село Цветино) за отделно населено място – село Чолакова;

• Указ № 2932/обн. 30 септември 1983 г. – признава населено място (курортно селище) Юндола (от град Велинград) за отделно населено място – село Юндола;
• Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – закрива община Сърница и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Велинград;
• Указ № 177/обн. 29 юли 2014 г. – отделя населените места: град Сърница, село Медени поляни и село Побит камък от община Велинград и образува община Сърница с административен център град Сърница.

През общината, от изток на запад, в това число и през общинския център, преминава участък от 50,2 km от трасето на теснолинейната жп линия Септември–Добринище (от km 17,7 до km 67,9).

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 66,1 km:

• участък от 30,3 km от Републикански път II-84 (от km 29,4 до km 59,7);
• началният участък от 5,8 km от Републикански път III-842 (от km 0 до km 5,8);
• началният участък от 30 km от Републикански път III-843 (от km 0 до km 30,0).

• Лист от карта K-34-72. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-61. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-73. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
  • Михаил Алексиев и колектив. Енциклопедичен справочник „Чепино“ А-Я. книга Първа. Велинград. 2002.
  • Алексиев, Михаил. Николай Гяуров. Момчето от Велинград. София, Български бестселър, 2010. ISBN 978-954-463-148-2
  • Алексиев, Михаил. Николай Гяуров. Кралят на басите. София, Иврай, 2011. ISBN 978-954-9388-33-6
    • Алексиев, Михаил. Генерал Атанас Семерджиев. София. 2013. ISBN 978-954-9388-48-0
    • Юбилеен енциклопедичен справочник „Обичам те, Велинград!“ Авторски колектив „Велинградски летописи“ 1948 – 2018. 2018. ISBN 978-954-9388-79-4
      • Никола Делиев. Календар на издирените записани имена, събития, снимки за родния край Велинград. 2014.
      • Михаил Алексиев. Скиорът на века. Биография на Иван Лебанов. 2011. 978-954-9388-34-3.

• В Общомедия има медийни файлове относно община Велинград
• ((bg)) Официален сайт