Ветропоказател

Най-старото текстово споменаване на ветропоказател в Китай е от Huainanzi, датиращ от около 139 г. пр. н. е., където се споменава нишка или лента, която друг коментатор тълкува като „ветрило за наблюдение на вятъра“ (侯風扇).^[2]

Кулата на ветровете на древногръцката агора в Атина някога е носела на покрива си ветропоказател под формата на бронзов тритон, държащ пръчка в протегнатата си ръка, въртяща се, когато вятърът променя посоката си. Под него има фриз, украсен с осемте гръцки божества на вятъра. Високата осем метра структура също включва слънчеви часовници и воден часовник вътре. Датира от около 50 г. пр. н. е.^[3]

• Вятърна мелница (играчка)