Правителство на Тодор Живков 2

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

На 29 юни 1971 г. правителството постановява град Копривщица да бъде превърнат в национален исторически резерват и да започне да развива и международен туризъм. За десет години държавата инвестира 28 млн. лева в построяването на 400 нови къщи и 100 нови обекта. Най-значимият паметник, построен вследствие на гореспоменатото решение, е този на Георги Бенковски.^[3]

Кабинетът, оглавен от Тодор Живков, е образуван от политически дейци на БКП и БЗНС.

Кабинет

Сформира се от следните 33 министри и един председател:^[2]

Промени в кабинета

от 28 юни 1966

• Комитетът по химия и металургия се преименува в Министерство на химията и металургията с Указ № 538 от 28 юни 1966 г.^[4] МХМ остава вакантно до 7 юли 1966 г.

от 30 юни 1966

• Комитетът по машиностроене се преименува в Министерство на машиностроенето, Комитетът по енергетиката и горивата – в Министерство на енергетиката и горивата, Комитетът по леката промишленост – в Министерство на леката промишленост и Комитетът по горите и горската промишленост – в Министерство на горите и горската промишленост (с Указ № 538 от 30 юни 1966 г.).

• ¹: – встъпва в длъжност на 7 юли 1966 г. (ДВ, бр. 54 от 1966 г.)

от 22 ноември 1966

• Лъчезар Аврамов е освободен от поста министър без ресор и е назначен за заместник-председател на Министерския съвет на мястото на Станко Тодоров.

от 14 юни 1967

• Комитетът за култура и изкуство се преименува в Комитет за изкуство и култура

от 8 февруари 1968

• Създаден е Комитет за младежта и спорта (ИПНС, бр. 12 от 13 февруари 1968).

от 27 декември 1968

Създадени са с Указ № 1156 от 27 декември 1968 г. следните ведомства:

• Министерство на вътрешните работи и държавна сигурност чрез сливане на Министерството на вътрешните работи и Комитета за държавна сигурност;
• Министерство на земеделието и хранителната промишленост чрез сливане на Министерството на земеделието и Министерството на хранителната промишленост;
• Министерство на строежите и архитектурата чрез сливане на Министерството на строежите и Министерството на архитектурата и благоустройството. Към него е присъедино и Главното управление на трудовата повинност, което запазва своя характер и бюджетната си самостоятелност;
• Министерство на народното здраве чрез преименуване на Министерството на народното здраве и социалните грижи. Дирекция „Социални грижи“ се отделя от министерството;
• Министерство по труда и работната заплата чрез преименуване на Комитета по труда и работната заплата;
• Министерство на труда и социалните грижи чрез преобразуване на Министерството по труда и работната заплата. Инспекция за надзор по безопасността на труда при Министерския съвет преминава към МТСГ;
• Комитет за стопанска координация;
• Министерство на снабдяването и държавните резерви;
• Комитет за битови услуги без ранг на министерство;
• Комитет по цените чрез отделяне на Комисията по цените от Държавния комитет за планиране;
• Държавно управление за информация чрез преобразуване на ЦСУ.

от 28 декември 1968

• Комитетът за битови услуги получава ранг на министерство.

от 27 февруари 1969

• Министерството на вътрешните работи и държавна сигурност се преименува в Министерство на вътрешните работи с Указ № 183 от 20 февруари 1969 г.

от 6 октомври 1969

от 23 юли 1970

• Създава се Комитет по качество, стандартизация и метрология с ранг на министерство.

от 13 март 1971

от 28 април 1971

• Лъчезар Аврамов е освободен от постовете заместник-председател на МС на България и министър на външната търговия.

• Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.