Въоръжени сили на Украйна

След разпадането на Съветския съюз, Украйна наследява военни сили, включващи 780 000 военни на територията си, притежаващи третия най-голям ядрен арсенал в света.^[3][4] През май 1992 г. Украйна подписва Лисабонския протокол, според който страната се съгласява да предаде всичките си ядрени оръжия на Русия, която да ги разруши, и да се присъедини към Договора за неразпространение на ядрените оръжия като държава без ядрени оръжия. Украйна ратифицира договора през 1994 г. и до 1996 г. страната се освобождава от всички ядрени оръжия.^[3]Украйна предприема постоянни стъпки към намаляване на конвенционалните оръжия. Страната подписва Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, спрямо който намалява броя на танковете, артилерията и бронираните бойни машини (военните сили са намалени до 300 000 души). Към 2006 г. страната планува да превърне наборната си военна служба в професионална доброволна армия.^[5]

Украйна играе все по-голяма роля в умиротворителни операции. На 3 януари 2014 г. украинската фрегата „Гетьман Сагайдачний“ се присъединява към антипиратската операция на Европейския съюз „Аталанта“ и е част от Военноморските сили на Европейския съюз на брега на Сомалия в продължение на два месеца.^[6] Украински войски са разположени в Косово като част от Украинско-полския батальон.^[7] Украински сили са разположени в Ливан като част от Временните сили на ООН, осигуряващи спазването на споразумението за прекратяване на огъня. Също така има батальон за поддръжка и обучение, разположен в Сиера Леоне. От 2003 до 2005 г. украински военни единици са разположени като част от международните сили в Ирак под полско командване. Общият брой на украинските военнослужещи в чужбина е 562.^[8]

Военни сили на други страни участват редовно в многонационални военни упражнения в Украйна, включително въоръжените сили на САЩ.^[9]

След като става независима, Украйна се самоопределя като неутрална страна.^[10] Страната има краткотрайни военни партньорства с Руската федерация и други страни от ОНД и партньорство с НАТО от 1994 г. В годините между 2000 и 2010 правителството се ориентира към НАТО и през 2002 г. е подписан планът за действие НАТО–Украйна, задълбочаващ кооперацията между Украйна и Алианса. По-късно е решено, че въпросът за присъединяването към НАТО трябва да бъде решен чрез национален референдум в бъдещето.^[5] Президентът Виктор Янукович счита нивото на кооперация между Украйна и НАТО за достатъчно^[11] и е против присъединяването на страната към НАТО.^[12] По време на срещата на НАТО в Букурещ през 2008 г., НАТО декларира, че Украйна ще стане член на НАТО когато пожелае и отговаря на критериите за членство.^[11]

 Основна статия: Оръжия и техника на украинските сухопътни войски

 Основна статия: Сухопътни войски на Украйна

• Оборудване на украинските сухопътни войски към 2020 г.
• 
  БМ „Оплот“
• 
  Т-64БМ „Булат“
• 
  Бронетранспортьора от типовете БТР-4.
• 
  Ми-24
• 
  Козак-2
• 
  БМП-2
• 
  КРАЗ-6322

 Основна статия: Военновъздушни сили на Украйна

• Настоящо въоръжение на ВВС
• 
  Изтребители Су-27
• 
  Изтребител МиГ-29
• 
  Щурмови самолет Су-25
• 
  Фронтови бомбардировач Су-24
• 
  Учебно-тренировъчни самолети L-39
• 
  Транспортни самолети Ил-76
• 
  Транспортни самолети Ан-26
• 
  Безпилотен летателен боен апарат Байрактар TB2

 Основна статия: Военноморски сили на Украйна

• Въоръжение на военноморските сили
• 
  Фрегата „Гетьман Сагайдачний“
• 
  P190 „Славянск“
• 
  Спасителен кораб „Александър Охрименко“
• 
  „Гюрза-М“
• 
  Многоцелеви хеликоптер Ка-27

 Основна статия: Силите за специални операции на Украйна

 Основна статия: Въздушнодесантни войски на Украйна

Военната операция в Ирак

В хода на Войната в Ирак през 2003 година Украйна се включва в т.нар. „коалиция на желаещите“ и изпраща собствен контингент в Ирак, който се установява в град Кут. Завръща в Украйна през 9 декември 2008 г.

Операция „Северен сокол“

Съвместна украинско-датска операция за превоз на гориво и други товари от въздушна база Туле до датската полярна станция Норд.

Украински мироопазващи мисии

Номер	Период	Организация	Държава	Персонал	Жертви	Статус
1	1992 – 1995	UNPROFOR	Югославия	1303	15	завършен
2	1993	Украинска хуманитарна мисия в Грузия	Грузия	131	0	завършен
3	1994 – 2000	Мисия на ООН в Таджикистан	Таджикистан	21	не	завършен
4	1995 – 1999	НАТО (IFOR), НАТО, (СФОР)	Босна и Херцеговина	400	2	завършен
5	1995 – 1999	(UNPREDEP)	Северна Македония	1	не	завършен
6	1996 – 1998	(UNTAES)	Хърватия	511	не	завършен
7	1996 – 1999	MONUA	Ангола	216	1	завършен
8	1996 – 2002	UNMOP	Хърватия	2	не	завършен
9	1997	MINUGUA	Гватемала	8	не	завършен
10	1998 – 2001	(Kosovo Verification Mission)	Косово	23	не	завършен
11	1999 – по т.ч	НАТО КФОР	Косово	40	4	продължава
12	1999 – 2005	Мисия на ОССЕ в Грузия	Грузия	530	не	завършен
13	з 2000, военен контингент с 2012	MONUC	Демократична република Конго	13	не	продължава
14	2000 – 2006	UNIFIL	Ливан	650	не	завършен
15	2000 – 2001	НАТО Международни стабилизиращи сили в Афганистан	Афганистан	1	не	завършен
16	2001 – 2005	UNAMSIL	Сиера Леоне	530	6	завършен
17	2003	Хуманитарна мисия в щата Кувейт (UNIKOM)	Кувейт	448	не	завършен
18	2004 – 2008	Украинска миротворческа мисия в Етиопия и Еритрея	Етиопия  Еритрея	7	не	завършен
19	2005 – 2011	Мисия на ООН в Судан	Судан	11	не	завършен
20	2005 – 2008	НАТО Украинска мироопазваща мисия в Ирак	Ирак	1690	18	завършен
21	2007 – 2014	НАТО Международни стабилизиращи сили в Афганистан	Афганистан	30	не	завършен
22	2008 – 2009	Мисия на ООН в Грузия	Грузия	37	не	завършен
23	2003 – 2018	Мисия на ООН в Либерия	Либерия	275	5	завършен
24	з 2011	Операция на ООН в Кот д'Ивоар	Бряг на слоновата кост	56	1	продължава
25	з 2019	MINUSMA[13]	Мали	до 20		се подготвя
26	от 1998	Съвместни мироопазващи сили в зоната за сигурност на Приднестровския регион на Република Молдова	Молдова	10 (военни наблюдатели)	не	текущ