Галерия „Умберто I“

Районът, в който е построена галерията, е заселен още в периода на Испанското господство (1503 – 1734) в Неапол. В онези години квартал „Санта Бриджита“, носещ името на едноименна църква в района, граничи с Испанския квартал, населен с испански войници и пристанището на Неапол. Прорязан от тесни улички, свързващи мръсни жилищни сгради и таверни, той векове наред се счита за опасен квартал, изпълнен с престъпници и проститутки. През 80-те години на XIX век упадъкът на квартала достига своя връх и не е чудно, че между 1835 и 1884 г. в този район избухват девет епидемии от холера. Под натиска на общественото мнение след епидемията от 1884 г. правителството започва да обмисля радикални намеса и промени в района.

През 1885 г. е одобрен Законът за рехабилитация на град Неапол (в този период е наречен „на реорганизацията“), благодарение на който районът „Санта Бриджида“ попада в новия проект за териториална реорганизация Представени са различни проекти, сред които печелившият е този на инженер Емануеле Роко, след това поет от Антонио Кури и впоследствие разширен от Ернесто ди Мауро. Този проект включва галерия с четири коридора, които се пресичат в осмоъгълен кръст, покрит с купол. Разрушаването на съществуващите сгради (с изключение на Палацо Капоне), започва на 1 май 1887 г. и на 5 ноември същата година е положен първият камък на сградата. В рамките на три години е построена и на 19 ноември 1890 г. новата галерия е открита.

XXI век

Галерията, проектирана с намерението да бъде монументална сграда, подобно на останалите около нея Кастел Нуово, Театър „Сан Карло“, Кралският дворец, веднага след построяването си се превръща в основен търговски център на града. Поради близостта си до важни места на културата и политиката галерията скоро се превръща в социален център на Неапол, акто дори е избрана през 1896 г. за мястото на първата кинозала в града, където са прожектирани първите филми на Братя Люмиер.

Вътре в нея има четири сгради, структурирани на пет етажа, от които първите два се използват изключително за търговски дейности, предимно магазини за мода и дрехи, ресторанти и кафенета и заведения за бързо хранене, докато горните три етажа са предназначени за офиси, някои частни домове и хотели.

Реставрационните работи във вътрешността на галерията все още не са завършени, но бавно продължават да връщат тази великолепна структура към предишния ѝ блясък.

Екстериор

Главният вход, който се отваря към Театър „Сан Карло“, се състои от фасада обособена в екседра, която в долната част представя портик, поддържан от травертинови колони в Тоскански стил и две арки, едната от които води към галерията, а другата към портика. Следва ред от венециански прозорци, разделени от двойки пиластри с композитен капител, и втори етаж с подобни прозорци и пиластри. Таванското помещение има двойки квадратни прозорци и пиластри с тоскански капител.

От двете страни на арката вдясно върху колони (отляво надясно) са поставени статуи, изобразяващи Зимата, Пролетта, Лятото и Есента. На фронтона има две статуи, изобразяващи Търговията и Индустрията, полулегнали отстрани на Богатството - митове за буржоазното общество.

От двете страни на арката вляво има поставени върху колони статуи на четирите континента Европа, Азия, Африка и Америка. В нишите над тях са разположени статуи изобразяващи, вляво Физиката, а вдясно Химията. На фронтона са полегналите фигури на Телеграфа отдясно и Парата отляво, заедно с фигурата на Изобилието. Следователно е представен положителен образ на науката и прогреса, способни да обединят различните части на света. В тавана на портика са изобразени серия класически божества, като Диана, Кронос, Венера, Юпитер, Меркурий и Юнона.

Интериор

Интериорът на галерията се състои от две ортогонално пресичащи се пътеки, покрити с желязна и стъклена конструкция, които разделят четирите сгради образуващи централния осмоъгълник. Техните фасади са напълно еднакви, като долният ред всъщност е разделен от големи гладки пиластри, изрисувани в имитация на мрамор, които оформят входовете към магазините. Следват венециански прозорци на първия и втория етаж и квадратни прозорци на тавана.

Стъкленият и железен свод, проектиран от Паоло Бубе, успява да се хармонизира перфектно със зиданата конструкция, за което допринася тясната връзка между зидарията и железните носещи конструкции. Осем медни женски фигури висят от тавана и поддържат също толкова полилеи. На подкуполния тамбур, украсен с полукръгли прозорци, се вижда Давидовата звезда, повторно приложена и в четирите прозореца. Причината за нейното присъствие се дължи на факта, че галерията е историческото седалище на неаполитанското масонство, по-специално на масонската ложа „Grande Oriente d'Italia“.

В пода под купола има вградени мозайки с 12-те знаци на Зодиака, подписани от компанията на „Падоан“ от Венеция, която ги е изработила през 1952 г., за да заменят оригиналите, повредени от бомби през Втората световна война.

В коридора към улица „Верди“ има надпис, който напомня за хана „Морикони“, в който през 1787 г. отсяда Гьоте.

• Галерия „Виктор Емануил II“
• Неапол

• Ugo Carughi, La galleria Umberto I. Architettura del ferro a Napoli, Di Franco Mauro, 2001, ISBN 88-85263-86-0.
• Donatella Mazzoleni e Mark E. Smith, I palazzi di Napoli, Arsenale Editore, 2007, ISBN 88-7743-269-1.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Galleria Umberto I в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​