Георги Парцалев

Роден е в Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.

Работил е в „Театъра на Трудовата повинност“ през 1954 г., „Театъра на Строителните войски“ през 1955 г. и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-та годеница на принца“ (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.

Член е на Съюза на българските филмови дейци (1974).

Не се жени и няма деца. Парцалев е гей, обаче не го разкрива публично.^[1]

През 1964 г. „народната власт“ сътворява процес срещу хомосексуалните интелектуалци на България. Парцалев е арестуван заедно с други представители на изкуството по това време. Делото е показно и участта на обвинените е смятана за решена. 4 години по-късно, на 1 май 1968 г., хомосексуалните актове са официално декриминализирани.

Георги Парцалев умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия.^[2][3] Оставя след себе си своите майка и сестра.

• Заслужил артист (1969).
• Народен артист (1983).
• Орден „Кирил и Методий“ – I степен.
• Орден „Народна република България“ – I степен (1985).
• „Награда за мъжка роля“ (за Методи Рашков) от филма Сиромашко лято на XXV фестивал на трудещите се (Чехословакия, 1974).

В Сатиричния театър

• „Баня“ от Владимир Маяковски (1957; реж. Стефан Сърчаджиев) – Оптимистенко
• „Дванайсетте стола“ от Иля Илф и Евгений Петров (1958; реж. Гриша Островски) – Кислярски и Едноок
• „Криво седи - право съди“ от Нейчо Попов и Енчо Багаров (1959; реж. Гриша Островски) – няколко роли
• „Побеснялото агне“ от Аурел Баранга (1959; реж. Михай Райку) – Таке Имиряну
• „Дървеница“ от Владимир Маяковски (1959; реж. Боян Дановски) – Продавач на копчета, Кум и Пияница
• „Главата на другите“ от Марсел Еме (1960; реж. Гриша Островски) – Горен
• „Чичовци“ от Иван Вазов (1960; реж. Методи Андонов) – Хаджи Смион
• „Балът на манекените“ от Бруно Ясенски (1961; реж. Гриша Островски) – Делегатът
• „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Бертолт Брехт (1961; реж. Боян Дановски, Методи Андонов) – Актьорът
• „Когато розите танцуват“ от Валери Петров (1961; реж. Гриша Островски) – Съседът
• „Свинските опашчици“ от Ярослав Дитл (1962; реж. Методи Андонов) – Нуц
• „Импровизация“ от Радой Ралин и Валери Петров (1962; реж. Гриша Островски) – няколко роли
• „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни (1963; реж. Методи Андонов) – Михал
• „Щръклица“ от Панчо Панчев (1963; реж. Вили Цанков) – Чорбаджи Петко
• „Четвъртият прешлен“ от М. Ларни (1964; реж. Гриша Островски) – Борис Мингвенген
• „Червен смях“ по Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов и Орлин Василев (1964; реж. Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов) – няколко роли
• „Мачово бърдо“ от Мирон Иванов (1964; реж. Методи Андонов) – Денчо Отнянов
• „Смъртта на Тарелкин“ от Александър Сухово-Кобилин (1965; реж. Методи Андонов) – Варавин и Порутатаринов
• „Краят на началото“ от Шон О'Кейси (1965; реж. Методи Андонов) – Дери
• „Ревизор“ от Николай Гогол (1966; реж. Методи Андонов) – Осип
• „Големанов“ от Ст. Л. Костов (1966; реж. Нейчо Попов) – Горилков
• „Суматоха“ от Йордан Радичков (1967; реж. Методи Андонов) – Иван Гамаша
• „Сватба за цяла Европа“ от А. Арканов и Г. Горин (1968; реж. Нейчо Попов) – Василий Журенков
• „Сняг“ от Валери Петров (1968; реж. Гриша Островски) – Председателят
• „Петрол“ от Иван Радоев (1968; реж. Асен Шопов) – Горският
• „Женитба“ от Николай Гогол (1971; реж. Нейчо Попов) – Подкальосин
• „Фаталната депеша“ от Орлин Орлинов (1971; реж. Борис Спиров) – Поп Гочо
• „Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост“ от Георги Мишев (1972; реж. Гриша Островски) – няколко роли
• „Кораб с розови платна“ от Борис Априлов (1974; реж. Никола Петков) – Начев
• „Януари“ от Йордан Радичков (1975; реж. Любомир Шарланджиев) – Сусо
• „Енергични хора“ от Василий Шукшин (1976; реж. Борис Спиров) – Аристарх
• „Състезанието“ от Петър Караангов (1976; реж. Александър Попов) – Ловецът
• „Интервенция“ от Лев Славин (1977; реж. Валентин Плучек) – Полковник Фреданбе
• „Как се обира една банка“ от Сами Фаяд (1978; реж. Борис Спиров) – Августино Капече
• „Рейс“ от Станислав Стратиев (1980; реж. Младен Киселов) – Алдомировци
• „От много ум... вражалец“ по Ст. Л. Костов (1980; реж. Асен Шопов) – Вражалеца
• „Чичовци“ от Иван Вазов (1981; реж. Маргарита Младенова, Младен Киселов) – Хаджи Смион
• „Представянето на „Хамлет“ в село Долно Туткаво“ от Иво Брешан (1981; реж. Уляна Матева) – Мило Пърлето
• „Кошници“ от Йордан Радичков (1982; реж. Младен Киселов) – Давидко
• „Обичате ли човешко?“ от Мирон Иванов (1989; реж. Здравко Митков) – Професор Лютибродски
• „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич) – Бранислав Нушич

• „Чичовци“ (1963) (Иван Вазов)
• „Учителят“ (1964) (от Ст. Л. Костов)
• „Политикани“ (1964) (от Рачо Стоянов)
• „Юнаци с умни калпаци“ (1968) (от Никола Русев)
• „Кучешка огърлица“ (1968)
• „12 стола“ (1969) (Илф и Петров)
• „Недорасъл“ (1969) (от Денис Фонвизин)
• „Сред героите на Йовков“ (1970) (Йордан Йовков)
• „Свирач на флейта“ (1970) (Йордан Йовков)
• „Кардашев на лов“ (1971) (Иван Вазов)
• „Опечалената фамилия“ (1971) (от Бранислав Нушич) – Агатон
• „Тайната на младостта“ (1972) (от Миклош Дярваш)
• „Козя пътека“ (1972) (Йордан Радичков), мюзикъл
• „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
• „Годеж“ (1973) (Алеко Константинов)
• „Минали времена“ (1973) (Алеко Константинов)
• „Българи от старо време“ (1973) (Любен Каравелов) – хаджи Генчо, учител
• „Криворазбраната цивилизация“ (1974) (от Добри Войников) – чорбаджи Коста
• „Телерезада“ (1974) (Пейо Яворов), мюзикъл
• „Малакова“ (1974) (Петко Славейков)
• „Ловчанският владика“ (1975) (Теодосий Икономов), мюзикъл
• „Зех тъ, Радке, зех тъ!“ (1976) (Сава Доброплодни), мюзикъл – Михал – богат, безумен и сяка чи Радка го люби
• „Сто години самота“ (1976) (Габриел Гарсия Маркес)
• „История на отживялото живуркане“ (1979) (Михаил Салтиков-Шчедрин и Сергей Михалков), 2 части – пречистения
• „Милионерът“ (от Йордан Йовков, реж. Младен Младенов)
• „Безумният Журден“ (1980) (от Михаил Булгаков по мотиви на Молиер, реж. Магда Каменова) – Панкрас
• „Шлагери“ (1980) (Любен Попов)
• „Вестникар ли?“ (1982) (от Иван Вазов, реж. Асен Траянов) – Иванчо
• „Под слънцето, близо до морето“ (1982) (Мирон Иванов)
• „Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин)
• „Чичовци“ (1984) (Иван Вазов), мюзикъл – хаджи Ахил
• „Интермедии“ (1985) (Мигел де Сервантес)
• „Учителят“ (1990) (от Ст. Л. Костов)

Хумористични миниатюри

• „Лоенгрин“ (Курт Гьоц) – санитарния инспектор Бидерман

Филми за Георги Парцалев:

• „Черти от изкуството на един актьор“ (1978) (Георги Аврамов)

• „В кадър: Досието на смеха“ (2020) (сц. Весела Смилец, реж. Олег Ковачев)

• На името на Георги Парцалев е наречена улица в родния му град Левски и в София.
• Неговото име носи и читалището в родния му град.
• В родния му град Левски е открита къща музей с негови вещи и икони, дарени от сестра му.
• От 2005 г. през месец юни се провеждат театрални празници, носещи неговото име.

• Илия Ангелов, „Тъжният клоун Георги Парцалев“. ИК „ДБ Мария“, 2002.
• Севелина Гьорова, „Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот“. София: Дамян Яков, 2005. ISBN 954-527-299-6
• Иван Келиванов, „На лицето усмивка, на сърцето тъга“

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Георги Парцалев.

• От и за Георги Парцалев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Георги Парцалев в kino.dir.bg
• ((en)) Георги Парцалев в Internet Movie Database
• ((ru)) Георги Парцалев в КиноПоиск
• ((ru)) Георги Парцалев в Кино-Театр
• „В кадър: Досието на смеха“ (2020)