Георги Тиханек

„Като главатари на тайната полиция се избират двама съзаклятници: Георги Тиханек и Георги Каменарчето. Те изпълнявт службата си тъй изкусно и вярно, както най-верните шпиони на турския цар не могат да изпълнят тази служба. Под тяхната команда има около 20 души въстаници.“ Длъжностите на тайната полиция са:^[1]

• Да узнава що се говори и върши в конака и от чорбаджиите. Също да узнава и що се говори из селото за приготовленията въобще.
• Да съгледва, какви хора дохождат в селото деня и кой за къде заминува.
• Да поставя нощя по всичките пътища стража, за да се посрещат нашите хора и да се съгледват подозрителните. Тайната полиция има право да убива подозрителните хора.
• Тайната полиция ще пропуска отвътре за навън от селото само онези, които знаят показаната лозинка. Лозинка за пропущане от селото навън се даваше всякой ден, а лозинката за пропущане в селото се съобщаваше от апостолите и се пазеше много тайно.

След въстанието Г. Тиханек е заловен и откаран в София, където престоява 3 месеца. Заточен е на остров Родос. Георги Тиханек и Никола Беловеждов правят опит да избягат, но биват заловени и разделени. По време на заточението Тиханек организира група за саботажи. На острова успяват да унищожат складове с муниции, оръжия и продоволствия.^[2]

По непотвърдена информация са открити от граф Игнатиев, който им е помогнал да се върнат обратно в Копривщица в края на 1879 г. след обявената амнистия.

Заради революционната му дейност е поканен от гърците да вземе участие в тяхната армия с чин лейтенант като го награждават с орден. Тиханек не приема и се връща в България. Участва по-късно в движението за освобождаването на Македония, останала извън България след решенията на Берлинския конгрес. Сформира чета, която действа в Кумановско.^[2] На два пъти е pаняван, пecледният тежко и затова не може дo yчаcтва в Илинденcкото въcтание.^[3]

Георги Нешов Тиханек умира през 1915 г.

Братът на Георги, Недялко (Неделчо) Нешов Тиханов също участва във въстанието.^[4]

Редник Славчо Георгиев Тиханов, служещ в 43-ти пехотен полк, 2-ра картечна рота по време на Първата световна война почива от раните си на 12 ноември 1916 г. в болничен лазарет.^[5]

Георги Тиханек има четири деца. Две момчета – Нешо (най-големия) и Личо (най-малкия), и две момичета – Сийка (втора по големина, след Нешо) и Райна (трета по големина, след Сийка). Личо е участник в Първата световна война. По-късно той става собственик на месарски магазин в София, ул. „6-и септември“. През 1947 г. януари той умира.

Дъщеря му – Райна Тиханек, се омъжва за Семко Беловеждов, чийто баща е Панайот Беловеждов, който е брат на Никола Беловеждов и създават единствената в България фамилия Беловеждови.

Разликата между Семко (1881 г.) и Райна (1891 г.) е точно 10 години. Влюбват се, но той заминава да работи като градинар в Румъния. Въпреки това тя го чака 7 – 8 години да се завърне. Когато той се връща в Копривщица се женят и впоследствие им се раждат две деца – Георги Семков Беловеждов и Мария Семкова Беловеждова.

• Literaturensviat.com. Из „Сто видни копривщенци“, Райна Каблешкова, Литературен свят
• Web.archive.org. Календар на събитията, в. „Нова добруджанска трибуна“