Георги Черкелов

български актьор

Георги Иванов Черкелов е български актьор.

Георги Черкелов
български актьор и режисьор
РоденГеорги Иванов Черкелов
Починал
Активност1956 – 2012
Брачен партньорЛиляна Черкелова (разведени)
Виолета Мишева (1956 – 1984; разведени)
Зина Стругова (? – 2012; до смъртта му)
Деца3 (от Виолета):
Иван Черкелов (1957 – 2022)
Боряна Черкелова (1961 – 1978)
Ирина Черкелова
Значими ролиКрал Лир
Сократ
Ричард II
Хлудов
Богдан Велински
Александър Цанков
Уебсайт
Георги Черкелов в Общомедия
Гробът на Георги Черкелов в Централните софийски гробища.

Биография

Роден е на 25 юни 1930 г. в град Хасково. След като учи 3 години право в Софийския университет, решава да завърши ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1956 г. се дипломира със специалност актьорско майсторство и режисура при професор Моис Бениеш. Започва кариерата си като артист във Врачанския театър (1956 – 1959).

Играл е и на сцените на Народен театър за младежта (1960 – 1968), Сатиричния (1959 – 1960) и Народния театър (1972 – 1985) и (1989 – 1991), Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Плевен (1985 – 1989), театър „Барбуков“ (1994 – 1995), Нов драматичен театър „Сълза и смях“ ((след 1995) и в СИФ (1968 – 1972) и (от 1975-). През 1982 – 84 г. е художествен ръководител на Хасковския драматичен театър, на чиято сцена се изявява не само като актьор, но и като режисьор. От 1985 до 1990 г. е директор на Плевенския драматичен театър, докато продължава да играе в Народния театър „Иван Вазов“. Режисьор е на постановките „Полет над кукувиче гнездо“, „Спасителят в ръжта“, „Хъкълбери Фин“, „Борци“ и др. Сценичните адаптации на „Хъкълбери Фин“ и „Спасителят в ръжта“ е направил сам. През 2010 г. излиза негов сборник с разкази („Разкази и имейли“), издаден от Locus Publishing.

Дебютът му в киното е през 1961 г. Черкелов добива широка популярност с ролята си на Богдан Велински от сериала „На всеки километър“, където играе събирателен образ на Никола Гешев – шеф на отделение „Борба с комунизма“ в страната до 1944 г. Това е една от най-запомнящите се роли в историята на българското кино.

За 50 години Черкелов е създал над 100 роли в театъра и около 70 роли в киното. Пресъздал е най-много централни герои в Шекспирови пиеси. Изиграл е почти целия репертоар на британския класик. Стилът на Черкелов е интелигентен, с пестеливи изразни средства, базиран на фини нюанси в интонацията, на тежките паузи и на солидно произнесените фрази. Негова запазена марка са вътрешното достойнство и достолепие.

Незабравими са изпълненията му в ролите на Крал Лир, Ричард II, Сократ, Хлудов и много други. Участва във филми като „Съдията“ (1986), „Цар и генерал“ (1966), „Бялата стая“ (1968), „Мъже в командировка“ (1969), „Князът“ (1970), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Топло“ (1978), „Черешова градина“ (1979), „Аспарух“ (1981), както и във филмови копродукции в Италия („Галилео Галилей“ – 1969) и Германия. Режисьор е на телевизионния филм „Спирка Берлин“.

Член на САБ и СБФД (1970).

Личен живот

Черкелов е женен за кратко за ученическата си любов Лиляна, но двамата се развеждат.[2]

През 1956 г. Черкелов се жени за пулмоложката д-р Виолета Мишева, с която имат 2 дъщери и един син – Иван Черкелов.

От 1973 до 1980 г. Георги Черкелов има 7-годишна връзка с Лидия Вълкова, докато е все още женен за съпругата си.[3][4] Дъщеря му Боряна почина на 16 години при пътнотранспортно произшествие през 1978 г.[2] През 1984 г. Георги и Виолета се развеждат.

До смъртта си е женен за третата си съпруга изкуствоведката Зина Стругова. През 2011 г. той претърпява инсулт.[4]

Смърт

Георги Черкелов умира на 81 години от дихателна недостатъчност на 19 февруари 2012 г.[5] Погребан е в Централните софийски гробища.[6]

Оставя след себе си съпругата си Зина, дъщеря си Ирина, сина си Иван, както и доведените дъщери на Стругова. Черкелов надживява с 33 години дъщеря си Боряна.

Памет

На Георги Черкелов е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

Награди

Театрални роли

Режисьор

Актьор

Телевизионен театър

Актьор

  • „Страшният съд“ (1992)
  • „Съединението“ (1985) (Пелин Пелинов), 3 части
  • „Борци“ (1980) (Стратис Карас)
  • „Мари Октобр“ (1980) (Жан Робер, Жюлиен Дювивие, Анри Динсън)
  • „Сократ“ (1980) (Едвард Радзински) – Сократ
  • „Берачът на малини“ (1978) (Фриц Ховендер)
  • „Кукла от легло 21“ (Джордже Лебович) (1978)
  • Макбет“ (1977) (Уилям Шекспир) – 2 части
  • „Старецът“ (1977) (Недялко Йорданов) – 2 части
  • „Посещението на един инспектор“ (1974) (Джон Пристли)
  • „Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов), (Втора реализация)
  • „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
  • „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
  • „Ромео, нима още живееш“ (1968) (Панчо Панчев)
  • „Тънка нишка“ (1967) (Андрей Яковлев и Яков Наумов), 2 части
  • „Болничната стая“ (1964)
  • „Бягство в новогодишната нощ“ (1964) (Михаил Тонецки)
  • „Когато гръм удари“ (1964) (Пейо Яворов)

Хумористични миниатюри

  • „Лоенгрин“ (Курт Гьоц) – съдружникът Яков Халер

Филмография

ГодинаФилми и СериалиСерииКопродукцииРоля
2006Обърната елха6 нов.България/ГерманияСократ (в III новела: „Сократ“)
2001Версенжеторикс
(„Vercingétorix“)
Друиди (алтернативно заглавие)
Франция/Канада/Белгияримлянин
1994Честна мускетарска (тв)Атос
1999Стъклени топчетадядо на Албена
1996Закъсняло пълнолуниеБългария/УнгарияКольо, приятел на Стареца
1995Търкалящи се камъниБългария/Франциябащата
1990Под игото
(тв сериал)
9България/Унгариячорбаджи Юрдан
1986Съдиятасъдията Андрей Димов
1985Константин Философ2Захариос
1984Вкус на бисердиректорът на театъра
1984Бронзовият ключ (тв)Чаушев
1983Голямата игра
(„Большая игра“)
(тв сериал)
6СССР/БългарияДон Джузепе Валоне, кинопродуцент, босът на мафията
1983Константин Философ
(тв сериал)
6Захариос
1983681 – Величието на ханаВасилий, бащата на Велизарий
1982Милионите на Привалов
(„Die priwalov'schen Millionen“)
(тв сериал)
6ФРГ/Западен Берлин/БългарияВасилий Назарич Бахарев
1982Кристали
1982Най-тежкият гряхРумен Абрашев
1982Спирка „Берлин“2бизнесменът Йозеф Кол, бивш есесовец и надзирател в концлагера Кеслер
1981Хан Аспарух3Василий, бащата на Велизарий
1979Черешова градинаЛамбев
1978Рàли2България/СССР
1978ТоплоНестор Шопов, академикът
1978Юлия Вревска2България/СССРВиктор Юго
1977 – 1982Четвъртото измерение
(тв сериал)
6професор Розентал, началникът на базата, откривател на четвъртото измерение
1976Приказка за двама войници
(„Повесть о двух солдатах“)
СССР/България
1976Допълнение към Закона за защита на държаватаАлександър Цанков
1976Изгори, за да светиш
(тв сериал)
7България/Италия/СССР/ГДРДанев
1975Легенда за върхаСелим паша
1975ПрисъствиеДраго Баджаров
1975Сватбите на Йоан Асен2император Йоан III Дука Ватаци
1974Иван Кондарев2бай Петър
1974На живот и смърт
(тв сериал)
3ятакът дядо Божин
1974Трудна любовпартийният секретар
1974Зарево над Драва2полковник Демирев
1973Очакванережисьорът
1971Шарен свят2 нов.д-р Кьорбашиев (във II новела: „Гола съвест)
1971Странен двубойполковникът от ДС
1971Демонът на империята
(тв сериал)
10Мидхат паша
1970КнязътПатриарх Йоаким
1969Господин НикойКралев
1969, 1971На всеки километър
(тв сериал)
26Богдан Велински, полковник от тайната полиция/капитан Робърт Франк, американски агент/д-р Херман Майлер/Поатие/Стоянович/професор Мунс
1969Галилео Галилей
(„Galileo“)
Италия/БългарияНиколини, посланикът на Тоскана
1968Мъже в командировка3 нов.Бижев, директорът на снимачната група
1968Бялата стаядоцент Стоев
1968Опасен полетгенералът
1967С дъх на бадемиинспекторът
1967Мълчаливите пътекиполковникът от авиацията
1966Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров (тв)
1966Цар и генералгенерал Карев, царски адютант
1966Семейство Калинкови
(тв сериал)
12Мирко Калинков
1965Васката
1965Неспокоен домполковникът от МВР
1965Вълчицатаследователят
1965До града е близоКолев
1964Приключение в полунощполковник Оберц Мароф
1964Невероятна историяглавният редактор
1964Когато гръм удари
1963На тихия брягМечев
1963Смърт нямаглавен инженер Панов
1961Последният рундЖоро

Библиография

  • „Разкази и имейли“, 2010 (сборник с разкази) – издаден от Locus Publishing.

Източници

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за