Георги Черкелов

Роден е на 25 юни 1930 г. в град Хасково. След като учи 3 години право в Софийския университет, решава да завърши ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1956 г. се дипломира със специалност актьорско майсторство и режисура при професор Моис Бениеш. Започва кариерата си като артист във Врачанския театър (1956 – 1959).

Играл е и на сцените на Народен театър за младежта (1960 – 1968), Сатиричния (1959 – 1960) и Народния театър (1972 – 1985) и (1989 – 1991), Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Плевен (1985 – 1989), театър „Барбуков“ (1994 – 1995), Нов драматичен театър „Сълза и смях“ ((след 1995) и в СИФ (1968 – 1972) и (от 1975-). През 1982 – 84 г. е художествен ръководител на Хасковския драматичен театър, на чиято сцена се изявява не само като актьор, но и като режисьор. От 1985 до 1990 г. е директор на Плевенския драматичен театър, докато продължава да играе в Народния театър „Иван Вазов“. Режисьор е на постановките „Полет над кукувиче гнездо“, „Спасителят в ръжта“, „Хъкълбери Фин“, „Борци“ и др. Сценичните адаптации на „Хъкълбери Фин“ и „Спасителят в ръжта“ е направил сам. През 2010 г. излиза негов сборник с разкази („Разкази и имейли“), издаден от Locus Publishing.

Дебютът му в киното е през 1961 г. Черкелов добива широка популярност с ролята си на Богдан Велински от сериала „На всеки километър“, където играе събирателен образ на Никола Гешев – шеф на отделение „Борба с комунизма“ в страната до 1944 г. Това е една от най-запомнящите се роли в историята на българското кино.

За 50 години Черкелов е създал над 100 роли в театъра и около 70 роли в киното. Пресъздал е най-много централни герои в Шекспирови пиеси. Изиграл е почти целия репертоар на британския класик. Стилът на Черкелов е интелигентен, с пестеливи изразни средства, базиран на фини нюанси в интонацията, на тежките паузи и на солидно произнесените фрази. Негова запазена марка са вътрешното достойнство и достолепие.

Незабравими са изпълненията му в ролите на Крал Лир, Ричард II, Сократ, Хлудов и много други. Участва във филми като „Съдията“ (1986), „Цар и генерал“ (1966), „Бялата стая“ (1968), „Мъже в командировка“ (1969), „Князът“ (1970), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Топло“ (1978), „Черешова градина“ (1979), „Аспарух“ (1981), както и във филмови копродукции в Италия („Галилео Галилей“ – 1969) и Германия. Режисьор е на телевизионния филм „Спирка Берлин“.

Член на САБ и СБФД (1970).

Черкелов е женен за кратко за ученическата си любов Лиляна, но двамата се развеждат.^[2]

През 1956 г. Черкелов се жени за пулмоложката д-р Виолета Мишева, с която имат 2 дъщери и един син – Иван Черкелов.

От 1973 до 1980 г. Георги Черкелов има 7-годишна връзка с Лидия Вълкова, докато е все още женен за съпругата си.^[3][4] Дъщеря му Боряна почина на 16 години при пътнотранспортно произшествие през 1978 г.^[2] През 1984 г. Георги и Виолета се развеждат.

До смъртта си е женен за третата си съпруга изкуствоведката Зина Стругова. През 2011 г. той претърпява инсулт.^[4]

Георги Черкелов умира на 81 години от дихателна недостатъчност на 19 февруари 2012 г.^[5] Погребан е в Централните софийски гробища.^[6]

Оставя след себе си съпругата си Зина, дъщеря си Ирина, сина си Иван, както и доведените дъщери на Стругова. Черкелов надживява с 33 години дъщеря си Боряна.

На Георги Черкелов е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

• Заслужил артист (1970)
• Народен артист (1974)
• Орден „Кирил и Методий“ – II степен (1967)
• Орден „за заслуги“ към БНА (1974)
• Орден „Стара планина“ за приноса му в българската култура (2001)
• Награда „за мъжка роля“ (Велински) от филма „На всеки километър“ (Варна, 1969)
• Награда „за мъжка роля“ (Бижев) от филма „Мъже в командировка“ (Варна, 1970)
• Награда „за мъжка роля“ за (полковник Демирев) от филма „Зарево над Драва“ и (партинийят секретар) от филма Трудна любов (Варна, 1974).
• Награда „Аскеер“ за цялостно творчество (2009)
• Голямата награда „Златна роза“ за филма „Допълнение към закона за защита на държавата“ (Варна, 1976)
• Наградата на 17-ия филмов фестивал „Любовта е лудост“ за цялостен принос (2010)

Режисьор

• „Полет над кукувиче гнездо“
• „Спасителят в ръжта“
• „Хъкълбери Фин“
• „Борци“ (Стратис Карас)

Актьор

• „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
• „Ричард III“
• „Както ви се харесва“
• „Ромео и Жулиета“
• „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)

Актьор

• „Страшният съд“ (1992)
• „Съединението“ (1985) (Пелин Пелинов), 3 части
• „Борци“ (1980) (Стратис Карас)
• „Мари Октобр“ (1980) (Жан Робер, Жюлиен Дювивие, Анри Динсън)
• „Сократ“ (1980) (Едвард Радзински) – Сократ
• „Берачът на малини“ (1978) (Фриц Ховендер)
• „Кукла от легло 21“ (Джордже Лебович) (1978)
• „Макбет“ (1977) (Уилям Шекспир) – 2 части
• „Старецът“ (1977) (Недялко Йорданов) – 2 части
• „Посещението на един инспектор“ (1974) (Джон Пристли)
• „Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов), (Втора реализация)
• „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
• „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
• „Ромео, нима още живееш“ (1968) (Панчо Панчев)
• „Тънка нишка“ (1967) (Андрей Яковлев и Яков Наумов), 2 части
• „Болничната стая“ (1964)
• „Бягство в новогодишната нощ“ (1964) (Михаил Тонецки)
• „Когато гръм удари“ (1964) (Пейо Яворов)

Хумористични миниатюри

• „Лоенгрин“ (Курт Гьоц) – съдружникът Яков Халер

• „Разкази и имейли“, 2010 (сборник с разкази) – издаден от Locus Publishing.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Георги Черкелов.

• ((en)) Георги Черкелов в Internet Movie Database
• ((ru)) Георги Черкелов в КиноПоиск
• ((ru)) Георги Черкелов в Кино-Театр
• Геновева Димитрова, „Георги Черкелов (1930 – 2012)“, в-к „Култура“, бр. 7 (2669), 24 февруари 2012