Герб на Пазарджик

Емблемата, ползвана като герб, има три основни символа – Родопите, Тракийския конник и река Марица, разположени върху щит. Вълнообразната горна част на щита символизира релефа на Родопите, които ограждат от юг Тракийското поле. Щитът е разделен диагонално на две половини. Вдясно – долната половина на по-ниско ниво от горната е изобразена стилизирано река Марица, с три вълнообразни пластични линии. Вдясно опират в контура, получена от сваленото ниво. В лявата горна половина има стилизиран релеф – парафраза на Тракийския конник.

Макар да фигурира в Наредбата за символите на Община Пазарджик като герб, емблемата не отговаря на основни правила на науката хералдика.

Гербът (назоваван и като значка) от 1943 г. е изработен от Константин Христович и Тодор Герасимов.^[2]

Представлява щит, разделен на три. В долната част на синьо поле е рогът на изобилието – символ на плодородна почва, който показва развитото земеделие в града. Тогава Пазарджик е познат и като „градът на ориза“ и затова присъства един стрък ориз. Горната част е отделена чрез синя линия, символизираща водното богатство от реките. В лявата част има изправен лъв, който символизира България и показва принадлежността си. В дясната страна е жезълът кадуцей на бог Хермес, покровител на търговията. Тези три елемента от стария герб на Пазарджик са валидни и днес. Отгоре на герба има четири рангови кули, което показва, че градът е областен (когато са пет, градът е столица).

Под гербът се разполага девизът „Труд и производство“.

От обявения още през март 1973 г. конкурс за герб не е излъчена първа награда. Втора награда печели скулптурът Тома Попов и неговото пластично изображение е избрано за емблема на града. Праз 1974 г. тя заменя използваната като почетен знак значка от 1966 г.

През 2001 г. има нов конкурс за символ на града, който бива спечелен от художника Марин Маринов с неговото графично (черно-бяло) и цветно изображение на емблемата на Тома Попов. След забележки на комисията той не бива утвърден.