Горно Каленик

Вижте пояснителната страница за други значения на Каленик.

Горно Кàленик (на гръцки: Άνω Καλλινίκη, Ано Калиники, до 1926 година Άνω Κάλενικ, Ано Каленик[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Горно Каленик
Άνω Καλλινίκη
Гърция
40.8603° с. ш. 21.4525° и. д.
Горно Каленик
Западна Македония
40.8603° с. ш. 21.4525° и. д.
Горно Каленик
Леринско
40.8603° с. ш. 21.4525° и. д.
Горно Каленик
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина580 m
Население247 души (2021 г.)

География

Селото е на 10 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на 6 километра източно от Долно Клещино (Като Клинес) в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.

История

В Османската империя

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Каляник-и баля с 11 джизие ханета (домакинства).[2]

В XIX век Горно Каленик е чисто българско село в Леринска каза. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКальник като българско село.[3] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Горно Каленик като българско село.[4] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година в Каленик (Kalénik) е село с 90 домакинства и 254 жители българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович пише, че в селото живеят 72 български семейства (364 души).[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Долно и Горно Каленик има 394 жители българи.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Каленик е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[8]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 328 българи екзархисти.[10]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото. Намерени са няколко пушки и револвери.[11]

В Гърция

През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата на следващата година Горно Каленик попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Калник има 40 къщи славяни християни.[12] В 1926 година селото е прекръстено на Ано Калиники.[13]

На 20 май 1931 година няколко души от Горно Каленик са осъдени за убийство на поляка Тодор Чантовски, бивш гръцки андарт. Според левия гръцки печат процесът е режисиран. От обвинените трима – Тодор Манов, Георги Петков и Стоян Палафа, са осъдени на смърт и екзекутирани през август, а един е осъден на доживотен затвор. Анри Барбюс, председателят на Лигата за борба против войните и за мир, изпраща процес до премиера Елевтериос Венизелос.[14]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично.[15]

Прекръстени с официален указ местности в община Горно Каленик на 28 септември 1968 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Дамар Ливади[16]Νταμάρ ΛιβάδιГефираΓέφυρα[17]местност на ЮЗ от Горно Каленик и на ИЮИ от Долно Клещино[16]
КутлинеΚούτλινεГудиΓουδί[17]
Гусаица[16]ΓκουσάτσιαКалиникиотикоΚαλληνικιώτικο[17]реката на Горно Каленик, ляв приток на Сакулева[16][18]
Корията[16]ΚοριέταДасосΔάσος[17]местност на ЮИ от Горно Каленик[16]
Змиярница[16]ΣμιάρνιτσαФидотопосΦιδότοπος[17]местност на З от Горно Каленик[16]

Преброявания

  • 1913 – 326 души
  • 1920 – 309 души
  • 1928 – 423 души
  • 1940 – 500 души
  • 1951 – 551 души
  • 1961 – 506 души
  • 1971 – 303 души
  • 1981 – 333 души
  • 2001 – 325 души
  • 2001 – 275 души

Личности

Родени в Горно Каленик
  • Ристо Шиката, деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Каленик, войвода на чета в района на Алексо Джорлев по време на Илинденско-Преображенското въстание[19]

Литература

  • Хил, П. Говорът на Каленик [Леринско]. – Die slavischen Sprachen (Salzburg), 1982, No 1, 33—38.
  • Hill, Р. The Dialect of Gorno Kalenik. Slavica Publishers. Columbus, Ohio, 1991, 255 p.

Бележки