Григорий Неврокопски

Патриаршески духовник

Роден е в 1821 година във воденското българско село Владово, тогава в Османската империя. В следващата 1822 година родителите му се преселват в Кулакия.^[2][1] Най-вероятно там Григорий получава първоначално образование.^[1] Замонашва се и 12 години е дякон в църквата „Свети Атанасий“ в Солун.^[2][1] В същото време Григорий е и учител в Солун.^[1] По-късно учителства в сярското село Горно Броди, а след това служи като сингел и ефимерий на патриаршеския храм.^[2]

На 20 ноември 1888 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ е ръкоположен за неврокопски митрополит. Ръкополагането е извършено от митрополит Софроний II Никейски в съслужение с митрополитите Йероним Никополски, Герасим IV Анкарски, Атанасий Сисанийски и Игнатий Литицки. Според митрополит Теодорит Неврокопски Григорий си е купил митрополитския пост с помощта на Софроний Никейски и племенника на партриарх Дионисий V Константинополски Димитраки Ефенди.^[2]

В Неврокоп развива пробългарска дейност. Опитите на патриаршистите в епархията да предизвикат уволнението му са парирани от митрополит Софроний Никейски.^[2]

През май 1892 година е сред кандидатите за зворнишки митрополит.^[2]

В 1892 година заради пробългарската му дейност новият патриарх Неофит VIII Константинополски го отзовава в Цариград и през юли Григорий си подава оставката.^[2][3] Според Борис Цацов Григорий оглавява неврокопската катедра от 1891 до 1895 година.^[1] След това е игумен на солунския манастир Влатадес.^[2]

Екзархийски духовник

През септември 1892 година се присъединява към клира на Българската екзархия и служи като викарен епископ на екзарха.^[2] Григорий е и викарий на софийския екзархийски митрополит Партений. Григорий умира на 24 декември 1909 година в София. Погребан е в софийската църква „Свети Спас“, а след това костите му са пренесени в Централните софийски гробища.^[1]