Густав Влахов

Роден е на 18 септември 1912 година в Цариград, където баща му е български депутат в Османския парламент. Баща му е противоречивият революционер Димитър Влахов, оказал голямо влияние за включването на Густав в комунистическото движение.^[1] Според Влахов в детството и юношеството си той и родителите му се идентифицират като българи.^[2][3]

Учи във Варна, след това във Виена, Берлин, а накрая в Москва. С препоръката на Васил Коларов е приет във Военната академия в специалност „химическа защита“, но след като баща му е арестуван е изключен от академията и записва специалност в Химико-технологичния университет. Густав Влахов е в редовете на Червената армия при отбраната на Москва.^[1] След войната се мести с баща си в Комунистическа Югославия.

Густав Влахов участва във втората комисия за азбука на АСНОМ през 1945 г., която одобрява новата азбука на македонския литературен език^[4].

Директор е на първата партийна школа на Комунистическата партия на Македония и секретар на председателя Йосип Броз Тито. Става помощник-министър на вътрешните работи, а след това е директор на машинотракторните станции в Югославия.^[5][1]

Дълги години е на дипломатическа работа – бил е посланик в Мексико, Австрия и Пакистан.^[1] Подпредседател е на Съюзното събрание на СФРЮ. Председател е на Югославския олимпийски комитет.^[1]

Автор е на книгите „На пресвртница“ (1990 година), „Пакистан, в очите ми, в сърцето ми“ (1990) и на биографична книга за баща си. Носител е на „Партизански възпоменателен медал 1941“.

• Влахов, Густав. Спомени за татко ми, Скопје, 1966