Дамян Илиев
Дамян Илиев е български учител и революционер, костурски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.
| Дамян Илиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Биография
Дамян Илиев е роден в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя, днес Василиада, Гърция. В 1900 година завършва с петнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Работи като учител. Присъединява се към редовете на ВМОРО. Секретар и помощник-войвода е на Тале Горанов.[2]
През лятото на 1902 година се опитва с чета от български подофицери да мине гръцко-турската граница от Лариса, но на 1 юни лодката им се обръща в река Саламбрия, като Коле Влашето от Фрашър, Кочо от Кондороби и Христо Василев от Шестеово се удавят, а останалите са заловени от гръцките власти.[3][4] След неуспеха заминава за Кайро, Египет при баща си, който е тютюнев работник там[5].
След Младотурската революция в 1908 година е учител в отново откритото българско училище в Костур.[6]
След войните участва в дейността на възстановената ВМРО. Към 1926 година ръководи Разузнавателната организация на ВМРО за Костурска околия[7]
След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев от Косинец и Георги Христов от Шкрапари. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – Баница – Екши Су – Зелениче – Загоричани – Хрупища – Косинец – Лабаница – Смърдеш – Брезница – Руля – Желево – Лерин, където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като
| „ | едно бляскаво шествие на българщината | “ |
Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в Битоля да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти.[8]
Илиев оставя спомени за Загоричанското клане.[9]