Делфин Сериг

Родена е на 10 април 1932 г. в Бейрут в протестантското семейство на френския археолог Анри Сериг и швейцарката Ермин дьо Сосюр, племенница на философа Фердинанд дьо Сосюр. Семейството живее в Бейрут, а по време на Втората световна война – в Ню Йорк. Делфин Сериг учи в Париж и Ню Йорк.

Отначало играе в телевизионни филми. Получава международна известност с главната роля в „Миналата година в Мариенбад“ („L'Année dernière à Marienbad“, 1961). През следващите години тя е сред водещите актриси на френското кино с участия във филми като „Мюриел или времето на едно завръщане“ („Muriel ou Le temps d'un retour“, 1963), „Откраднати целувки“ („Baisers volés“, 1968), „Дискретният чар на буржоазията“ („Le Charme discret de la bourgeoisie“, 1972).

Сериг е основна феминистка фигура във Франция. По време на кариерата си тя използва статута си на знаменитост, за да популяризира правата на жените. Най-значимият от трите филма, които е режисирала, е „Sois belle et tais-toi“ („Бъди красива и мълчи“) от 1977 г. В него актрисите Шърли Маклейн, Мария Шнайдер и Джейн Фонда откровено говорят за нивото на сексизъм, с което трябва да се справят във филмовата индустрия. Заедно с Карол Русопулос режисира адаптация на манифеста SCUM от Валери Соланас.^[2] През 1982 г. тя е ключовият член на групата, основала в Париж Аудиовизуалния център „Симон дьо Бовоар“, който поддържа голям архив от заснети и записани произведения на жени и продуцира произведения от и за жени. През 1989 г. на Сериг е посветено изданието на Международния женски филмов фестивал в Кретей, Франция.

Делфин Сериг умира на 15 октомври 1990 г. в Париж.

• ((en)) Делфин Сериг в Internet Movie Database
• ((en)) Делфин Сериг в

Тази статия за актьор все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Франция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.