Джеймс Стюарт

(пренасочване от Джеймс Стюърт)

Джеймс Стюарт (на английски: James Stewart) е американски актьор.[1] През 1999 година Американският филмов институт включва Стюарт под Номер-3 в класацията на най-големите мъжки звезди на класическото Холивудско кино.[2]

Джеймс Стюарт
James Stewart
американски актьор
Джеймс Стюърт (1948)
Джеймс Стюърт (1948)
Роден
Джеймс Мейтланд Стюърт
Починал
2 юли 1997 г. (89 г.)
ПогребанФорест Лоун Мемориъл Парк, Глендейл, САЩ
РелигияПрезвитерианство
Националност САЩ
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1932 – 1991
ОскариНай-добър актьор:
Филаделфийска история (1941);
Почетен: (1985);
Номинация: (1940), (1946), (1950), (1960)
Златен глобусПожизнено: (1965);
Най-добър ТВ актьор – драма: „Хокинс“ (1974);
Номинация: (1951), (1963)
БАФТАНоминация: (1955), (1960)
Други наградиВенеция
Волпи къп за най-добър актьор:
Анатомия на едно убийство (1959);
Берлинале
Сребърна мечка за най-добър актьор:
„Господин Хобс излиза в отпуск“ (1962);
Почетна Златна мечка: (1982)
Семейство
СъпругаГлория Хетрик Маклийн (1949 – 1994)
Деца4
Подпис
Уебсайтwww.jimmy.org
Джеймс Стюарт в Общомедия

Биография

Роден е като Джеймс Мейтланд Стюарт на 20 май 1908 година в градчето Индиана, щата Пенсилвания. Син е на Елизабет Рут и Александър Мейтланд Стюарт. Баща му е собственик на железарски магазин. Родителите му са от шотландски произход. Джеймс е най-голямото от три деца. Той има две по-малки сестри – Вирджиния и Мери. От него се е очаквало да продължи бизнеса на баща си, движен в продължение на три поколения.

През 1928 година, Стюарт завършва училище в Мерсерсбърг, Пенсилвания, след което постъпва в Принстънския университет, където започва да учи архитектура. Постепенно обаче, той все повече е привлечен от университетските клубове по драма и музика.

Кариера

С Катрин Хепбърн във Филаделфийска история (1940)

Стюарт започва да се занимава с актьорско майсторство, докато учи в Принстънския университет. След като завършва през 1932 г., той започва кариера като сценичен актьор, появявайки се на Бродуей. През 1935 г. той получава първата си от няколко поддържащи роли във филми, а през 1938 г. прави своя голям пробив в комедията на Франк Капра Не можеш да го вземеш с теб. На следващата година Стюарт получава първата си от пет номинации за награда „Оскар“ за ролята си на идеализиран и добродетелен човек, който става сенатор в Господин Смит отива във Вашингтон на Капра (1939). Той печели единствената си награда „Оскар за най-добра мъжка роля“ за работата си в комедията Филаделфийска история (1940), в която участват още Катрин Хепбърн и Кари Грант.

С Дона Рийд в
Животът е прекрасен (1946)

Първата следвоенна роля на Стюарт е като Джордж Бейли в Животът е прекрасен на Капра (1946), филмът му спечели номинация за Оскар, смята се за коледна класика и едно от най-известните изпълнения на Стюарт. През 1950-те години играе по-двусмислени в морално отношение герои във филмите режисирани от Антъни Ман Уинчестър '73 (1950), „Историята на Глен Милър“ (1954) и Голата шпора (1953). Известен е и като един от предпочитаните актьори от големия режисьор Алфред Хичкок участва във филмите му Въжето (1948), Прозорец към двора (1954), „Човекът, който знаеше твърде много“ (1956) и Световъртеж (1958). Световъртеж беше игнориран от критиците при пускането му, но сега е признат за американски кинематографичен шедьовър. Другите му филми през 1950-те години включват адаптацията на Бродуей Харви (1950) и драмата в съдебната зала „Анатомия на едно убийство“ (1959), като и двете му носят номинации за награда „Оскар“. Той е една от най-популярните филмови звезди на десетилетието, като повечето от филмите му се превръщат в касови успехи.

С Ким Новак в
Световъртеж (1958)

По-късните уестърни на Стюарт включват Човекът, който застреля Либърти Валънс (1962) и „Есента на шайените“ (1964), режисирани от Джон Форд. Той се появява в много популярни семейни комедии през 1960-те години. След кратко участие в телевизията, Стюарт се пенсионира 1980-те.

В хода на своята кариера, Стюарт изиграва главни роли в значителен брой филми, широко възприети като класически произведения. Той е сред най-големите звезди от т.нар. класически период на Холивуд през 1930-те, 1940-те и 1950-те години. Номиниран е пет пъти за награда „Оскар“ в категорията за най-добра мъжка роля, спечелвайки приза веднъж, за изпълнението си във филма Филаделфийска история (1940).[3] През 1985 година, Стюърт получава и почетна награда „Оскар“ за цялостно творчество.[3]

Личен живот

Бригаден генерал

Успоредно с киното, Джеймс Стюарт развива и офицерска кариера във военновъздушните сили на САЩ. Участник е във втората световна война и във виетнамската война. Достига до чин на бригаден генерал към запасните части на военновъздушните сили.[4]

Смърт

Съпругата на Стюарт Глория умира от рак на белия дроб на 16 февруари 1994 г.[5] Според биографа Доналд Дюи, нейната смърт оставя Стюарт в депресия и „изгубен в морето“.“[6] Стюарт става още по-затворен, прекарвайки по-голямата част от времето си в спалнята си, излизайки само за да яде и при посещение на децата си. Той изключи повечето хора от живота си, не само медиите и феновете, но и своите приятели звезди.[7] Приятелите на Стюарт, Леонард Герше и Грегъри Пек казват, че Стюарт не е бил депресиран и нещастен, но му е позволено накрая да си почине и да бъде сам.[8]

Стюарт е хоспитализиран след падане през декември 1995 г.[9] През декември 1996 г. той трябва да смени батерията в пейсмейкъра си, но реши да не го прави. През февруари 1997 г. той е хоспитализиран заради неравномерен сърдечен ритъм.[10] На 25 юни в десния му крак се образува тромбоза, водеща до белодробна емболия една седмица по-късно. Стюарт почива от инфаркт, причинен от емболия на 89-годишна възраст,[11] заобиколен от децата си в дома си в Бевърли Хилс на 2 юли 1997 г. Президентът Бил Клинтън коментира, че Америка е загубила „национално съкровище... велик актьор, джентълмен и патриот“.[12] Стюарт е погребан в Мемориалния парк Форест Лаун в Глендейл, Калифорния.[13] Над 3000 опечалени присъстваха на неговата панихида, включително негови приятели и колеги Джун Алисън, Карол Бърнет, Боб Хоуп, Лю Васерман, Нанси Рейгън, Естер Уилямс и Робърт Стек. Службата включваше пълни военни почести и три залпа с мускети.[14]

Статуя в Индиана, Пенсилвания

Избрана филмография

годинафилморигинално заглавиеролярежисьор
1936Съпруга срещу секретаркаWife vs. SecretaryДейвКларънс Браун
1938Не можеш да го вземеш с тебYou Can't Take It with YouТони КърбиФранк Капра
1939Господин Смит отива във ВашингтонMr. Smith Goes to WashingtonДжеферсън СмитФранк Капра
1940Магазинът зад ъгълаThe Shop Around the CornerАлфред КраликЕрнст Любич
1940Филаделфийска историяThe Philadelphia StoryМайк КонърДжордж Кюкор
1941Ела живей с менCome Live with MeБил СмитКларънс Браун
1946Животът е прекрасенIt's a Wonderful LifeДжордж БейлиФранк Капра
1947Вълшебен градMagic TownЛаурънс СмитУилям Уелман
1948ВъжетоRopeРупърт КейдълАлфред Хичкок
1949МалаяMalayaДжон РойърРичард Торп
1950Уинчестър '73Winchester '73Лин МакАдъмАнтъни Ман
1950Счупена стрелаBroken ArrowТом ДжефордсДелмар Дейвс
1950ХарвиHarveyЕлууд ДоудХенри Костър
1952Най-великото шоу на светаThe Greatest Show on Earthклоун БатънсСесил Демил
1952Завоят на рекатаBend of the RiverГлин МаклинтъкАнтъни Ман
1953Голата шпораThe Naked SpurХауърд КемпАнтъни Ман
1954Далечна земяThe Far CountryДжеф УебстърАнтъни Ман
1954Прозорец към двораRear WindowДжеф ДжефрисАлфред Хичкок
1955Човекът от ЛарамиThe Man from LaramieУил ЛокхартАнтъни Ман
1956Човекът, който знаеше твърде многоThe Man Who Knew Too Muchд-р Бен МаккенаАлфред Хичкок
1958СветовъртежVertigoдетектив Джон ФергюсънАлфред Хичкок
1959Анатомия на едно убийствоAnatomy of a MurderПол БиглърОто Преминджър
1961Двамата яздиха заедноTwo Rode TogetherМаршал Гътри МаккейбДжон Форд
1962Човекът, който застреля Либърти ВалънсThe Man Who Shot Liberty ValanceРамсъм СтодартДжон Форд
1962Господин Хобс излиза в отпускMr. Hobbs Takes a VacationРоджър ХобсХенри Костър
1962Как беше завладян ЗападаHow the West Was WonЛинус РоулингсХатауей, Форд, Маршал
1965ШенандоаShenandoahЧарли АндерсънАндрю Маклаглън
1968Бандолеро!Bandolero!Мейс БишъпАндрю Маклаглън
1976СтрелецътThe Shootistдоктор ХостетлърДон Сийгъл

Източници

Звездата на Джеймс Стюарт Холивудската алея на славата

Външни препратки