Елешница (област Благоевград)

Разложка Елешница е разположена в южното подножие на северозападния родопски масив Белаките и по двата бряга на долното течение на река Златарица. Златарица се влива в река Места, която минава близо до Елешница. По долината на Места достига топъл въздух от Бяло море.

Както Белаките, така и другите околни планински масиви, долове и равни места са покрити с борови и отчасти с букови и дъбови гори. Землището на селото е сравнително голямо. То обхваща площ от около 300 квадратни километра, но има предимно планински, а на юг полупланински характер. На запад и северозапад то се ограничава от землището на село Бабяк, на север към връх Гюл-тепе, където е минавала българо-турската граница – от землището на бившето село Чепино, а на изток и югоизток – от землищата на селата Гостун и Обидим. За южна и югозападна граница служи течението на река Места и съответно землищата на град Добринище и град Банско.

Край Елешница са открити останки на селище от първия етап на ранния неолит. В културно отношение селището край Елешница се отнася към югозападния вариант на култура Караново I, който е представен и при селищата в Ракитово, Добринище, Ковачево и Белица.^[2] Около Елешница са намерени предмети и съдове от тракийско време.

Край селото е открит сребърен реликварий от VI век, а в раннохристиянски надпис от местността „Небуш“ се споменава местна църква, посветена на апостол Андрей Първозвани.^[3]

Църквата „Свети Атанасий“ е от 1832 година.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Елешница (Eléchnitsa) е посочено като село с 245 домакинства и 750 жители българи.^[4]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Елишница като село с 260 български къщи.^[5]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1650 души българи-християни.^[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Елешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[7]

През 1928 година в Елешница е основана трудова горска производителна кооперация „Пчела“. Към 1935 година тя има 125 члена.^[8]

Уранодобив

Дълго време Елешница е урановият център на България. Близо до селото се намира урановото находище Елешница.^[9] Вече са ликвидирани екологичните последствия от добива на уран.

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[10]

Основна религия е християнството.

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на III век и починала през 305 или 306 г. Последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев показва, че св. Варвара е родена в с. Елешница – Разложко (Югозападна България), което в древността се е наричало Илиопол.

В селото съществува конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.^[11]

В преписката към последния лист на един миней, намерен в близкия град Белица, се вижда, че е бил преписан в село Лешница от някой си поп Сава за поп Койчо от Белица през 1560 г. От преписката може да се заключи, че в двете села е имало християнски свещеници.

Родени в Елешница

• Атанас Попгьоргев (1850 – 1945), български свещеник и революционер
• Атанас Праматаров, български свещеник
• Вела Чорева (1888 – 1960), майка героиня
• Владимир Дивизиев (1923 – 1993), български учен, бивш ректор на ВМЕИ – София
• Иван Кърпачев (? – 1879), български революционер
• Иван Попатанасов (1862 – 1935), български революционер, деец на ВМОРО
• Иван Праматаров (1841 – 1917), български учител
• Константин Попатанасов (1892 – 1973), български офицер, войвода на ВМРО и дипломат
• Кръстю Бояджиев (1873 – ?), протестантски пастор и просветен деец
• Методи Кърпачев (1921 – 1999), български революционер
• Петър Андасаров (р. 1937), писател
• Петър Дивизиев (1805 – 1881), български общественик
• Радостина Паньова, българска народна певица
• Тома Самарджиев, български революционер, деец на ВМРО^[12]

• Великденски кукерски събор
• „Рок Елешница“^[13]
• Фолклорен фестивал

До средата на XIX век, приготвяната храна била много проста. Като основен продукт може съвсем основателно да се спомене фасулът. За внасяне на разнообразие в менюто често пъти фасулът бил сваряван заедно с кисело зеле или „чекане“ (втасало, като кисело зеле, червено цвекло).

След дългите коледни и великденски пости, които били строго спазвани, се приготвяло „задушено“ капама. Капамата /задушеното/ е общоразложки деликатес, който бил консумиран с голям апетит от местните.

Други местни ястия са качамакът и шуплата.

• Сайт на с. Елешница
• Снимки от селото. Снимки на кукери, гомаре и крачумани.... Архив на оригинала от 2006-10-28 в Wayback Machine.
• Новото гробище Архив на оригинала от 2006-09-24 в Wayback Machine.
• Българският Илиопол Архив на оригинала от 2009-01-29 в Wayback Machine.