Емануил Карасо

Емануил Карасо (на ладино: Emmanuel Carasso) е еврейски юрист и политик от Османската империя, виден член на Младотурския комитет.[1]

Емануил Карасо
Emmanuel Carasso
еврейски политик
Роден
1862 г.
Починал
1935 г. (73 г.)
Политика
ПартияКомитет за единство и прогрес
Младотурци
Депутат в Османския парламент:
(1908 – 1912)   (1912)   
Емануил Карасо в Общомедия

Биография

Емануил Карасо е роден в 1862 година в Солун, тогава в Османската империя, днес Гърция, в известната сефарадска фамилия Карасо (срещано и като Карасу). Негов племенник е основателят на международния производител на хранителни стоки „ДанонИсак Карасо. Емануил е член, а след това председател на масонската ложа „Мачедония Ризорта“ в Солун (основана в 1895 г.), както и пионер в масонството в Османската империя.[2] Карасо преподава криминално право в Солунския университет.[1]

Делегация на Османския парламент до Абдул Хамид ІІ, 27 април 1909 г. От ляво надясно: адмирал Ариф Хикмет паша, Емануил Карасо ефенди, Есад паша Топтани, Арам ефенди и полковник Галиб бей

Емануил Карасо е сред първите немюсюлмански членове на Комитета за единство и прогрес и става депутат за Солун в османския парламент, след Хуриета.[3] Предлагани са му постове в правителството, които отказва. В 1910 година му е предложено министерството на търговията и обществените дейности, но той отново отказва.[1] Емануил Карасо работи за сътрудничеството на много еврейски организации в Османската империя, твърдейки, че османските евреи са първо османци, а след това евреи. Карасо е член на комисията по преговорите за мирния договор, прекратяващ Итало-турската война в 1912 година.[1][4] На изборите през април 1912 година отново става представител на Солун от Комитета за единство и прогрес в Османския парламент, чийто мандат продължава до август.[5] Част е от комисията, планираща интернационализацията на Солун. Младотурското правителство му позволява да извършва износ за Германия, от което той прави големи печалби.[1]

Губи влиянието си по времето на Ататюрк в 1923 година и заминава в изгнание в Италия. Умира в 1934 година в Триест.[1] Погребан е в еврейските гробища в Арнавуткьой, Истанбул.

Бележки