Ерхард Хайден

Ерхард Хайден е роден на 23 февруари 1901 г. в Инголщат, Бавария.^[1] През 1917 г. той посещава училището за подбор на персонал във Фюрстенфелдбрук.^[2] Малко се знае за ранния му живот.^[3]

След поражението на Германия в Първата световна война, хиперинфлацията, масовата безработица, бедността, престъпността и гражданското безпокойство поразяват страната.^[4] През това време, Хайден служи в звеното Фрайкорпс.^[2] Също през 1919 г. в Мюнхен е създадена малка дясна политическа партия, известна като Германската работническа партия (ДАП). През 1920 г. тя променя името си на Националсоциалистическа германска работническа партия (нацистка партия, НСДАП).^[4][5] Тя отхвърля условията на Версайския договор и се застъпва за антисемитизъм и антиболшевизъм.^[6]

На партийни срещи в края на 1919 г. и началото на 1920 г., противници и протестиращи се опитват да саботират речите на Адолф Хитлер и се бият с членове на партията. Решено е постоянна група от членове на партията да служи за защита на нацистките власти в митингите и да нарушава срещите на противниците. Създадени са основите на Щурмабтайлунг (щурмови отряд, СА). Хайден става един от първите членове на нацистката партия и СА. През 1923 г. се присъединява към малката лична охрана на Адолф Хитлер, наречена Щоструп-Хитлер.

Същата година, Хитлер се чувства достатъчно силен, за да се опита да завземе властта в Мюнхен. Вдъхновени от похода към Рим на Бенито Мусолини през изминалата година, нацистите се стремят първо да установят властта си в Мюнхен и след това да оспорят правителството в Берлин. На 9 ноември 1923 г. Щоструп, заедно със СА и няколко други военни части участват в неуспешния Бирен пуч, в резултат на който са убити 16 нацистки поддръжници и 4 полицейски служители. След опита за преврат, Хитлер и други нацистки лидери са лишени от свобода в затвора Ландсберг.^[7] Нацистката партия и всички свързани с нея формации, включително Щоструп, са официално разпуснати.^[8]

След освобождаването на Хитлер от затвора през декември 1924 г., нацистката партия официално се възстановява. През 1925 г. Хитлер разпорежда създаването на нова охранителна група, Шуцкомандо (Команда за защита).^[9] Тя е формирана от Юлиус Шрек и включва стари членове на Щоструп като Емил Маурис и Хайден.^[10][11] През същата година, Шуцкомандо е разширена и преименувана на Щурмщафел и накрая на Шуцщафел (СС).^[12] Хайден се присъединява към СС през 1925 г. и е ранен защитник на отделянето на звеното от СА, неговата организация майка.^[13]

На 1 март 1927 г. Йозеф Берхтолд прехвърля ръководството на СС на Хайден, който е негов заместник-председател. Берхтолд е разочарован от властта на СА над СС.^[14][15] Като ръководител на СС, на Хайден също му е трудно да функционира под по-голямата и по-мощна СА. Под ръководството на Хайден се прилага по-строг кодекс за дисциплина, отколкото би бил толериран в редиците на СА. Хайден по-нататък настоява мъжете под негово командване да не се занимават с партийни дела, които не ги интересуват. Неговото намерение е да създаде малък елитен отряд и да получи по-качествени служители.^[15]

С изключение на района на Мюнхен, единицата не успява да запази инерция. Членството в СС намалява от 1000 на 280, тъй като СС продължава да се бори със СА.^[16] Докато Хайден се опитва да запази малката група да не се разпадне, Хайнрих Химлер става негов заместник през септември 1927 г. Химлер има голям ентусиазъм и визия за СС и показва добри организационни способности, които Хайден използва.^[17] Химлер става движеща сила в рамките на СС и с времето засенчва Хайден.^[18]

След уволнението на Хайден, Химлер поема позицията на Райхсфюрер-СС, с одобрението на Хитлер през януари 1929 г.^[19] Съществуват различни причини за това уволнение. Партията просто обявява, че е по „семейни причини“.^[20] Също така се предполага, че уволнението се дължи на това, че Хайден е свързан с евреите.^[13] От 1928 г. Хайден е съсобственик на предприятие за доставка на облекло, което продава на СС униформи. Друга компания в Мюнхен предоставя на Хайден и партньора си панталоните, които са използвани за СС униформи. Открито е, че тази друга компания е собственост на евреин. Освен това се твърди, че Хайден е реализирал големи печалби от продажбите на дрехи за СС униформи. Така Хайден трябва да подаде оставка като ръководител на СС.^[2] Историкът Адриан Уейл казва, че уволнението е вероятно защото е неефективен в работата, но също така има слухове, че той е полицейски информатор.^[21] При Химлер, СС значително се разширява с течение на времето, като крайната му цел е да се превърне в най-мощната организация в Германия.^[22]

След като нацистите идват на власт през януари 1933 г., Хайден е арестуван. По нареждане на Химлер и неговия главен лейтенант Райнхард Хайдрих, той е убит по-късно през същата година от членове на СД (Службата за сигурност). Трупът на Хайден е открит през септември 1933 г. и е погребан на 15 септември 1933 г.^[13]

• Heinrich Himmler's Camelot: the Wewelsburg Ideological Center of the SS, 1934–1945. Kressmann-Backmeyer, 2000. ISBN 978-0-9670443-0-9.
• Evans, Richard. The Coming of the Third Reich. Penguin, 2003. ISBN 978-0-14-303469-8.
• Goldhagen, Daniel. Hitler's Willing Executioners: Ordinary Germans and the Holocaust. Knopf, 1996. ISBN 978-0-679-44695-8.
• Hamilton, Charles. Leaders & Personalities of the Third Reich. R. James Bender Publishing, 1984. ISBN 0-912138-27-0.
• Kershaw, Ian. Hitler: A Biography. New York, W. W. Norton & Company, 2008. ISBN 978-0-393-06757-6.
• Kiekenap, Bernhard. SS-Junkerschule: SA and SS in Braunschweig. Appelhans, 2008. ISBN 978-3-937664-94-1.
• Longerich, Peter. Heinrich Himmler: A Life. Oxford, Oxford University Press, 2012. ISBN 978-0-19-959232-6.
• McNab, Chris. The SS: 1923–1945. Amber Books Ltd, 2009. ISBN 978-1-906626-49-5.
• Miller, Michael. Leaders of the SS and German Police, Vol. 2. San Jose, CA, R. James Bender, 2015. ISBN 978-1-932970-25-8.
• Shirer, William L. The Rise and Fall of the Third Reich: A History of Nazi Germany. London, Random House, 1991. ISBN 978-0-09-942176-4.
• Toland, John. Adolf Hitler. Garden City, New York, Doubleday & Company, 1976. ISBN 0-385-03724-4.
• Weale, Adrian. The SS: A New History. London, Little, Brown, 2010. ISBN 978-1-4087-0304-5.
• Wegner, Bernd. The Waffen-SS: Organization, Ideology and Function. Blackwell, 1990. ISBN 0-631-14073-5.