Златьовица

Златьовица^[1] е сравнително обширна, пресечена местност с големи пасища в Същинска Средна гора, граница за землищата на община Пирдоп, на село Душанци и на град Копривщица. На територията ѝ историкът проф. Петър Мутафчиев локализира осем изкуствени гробищни могили и останки от древна крепост. Много извори, започващи от тук, дават началото на река Златоьовишко дере.^[2]

Според мнения на изследователи точно през тази местност през декември 1443 г. армията на крал Владислав III Ягело се опитва да премине през Средна гора на път за Стрелча и Пловдив, но тя е отблъсната от османските сили и принудена да отстъпи назад. Твърдението не е съвсем лишено от основание, защото е видно, че в този район и днес могат да се открият следи от стар римски път, водещ почти по билото на планината към Филипопол и Августа Траяна. Справки, направени за тази епоха, показват, че това е най-прекият, най-правият и най-лесно достъпен път от София към Тракия. За него говори в хрониката си и Леонид Дукас. Летописецът посещава тези места през 1455 г. като водач и преводач на генуезкият княз Доменико Гатилузио, когато той пристига тук, за да поднесе почитанията си на султан Мехмед II.^[2]

През 1862 г. Драгой войвода от Копривщица, бранителят на овчарите в Средногорието, загива в сражение с турците в местността Златьовица. Канарата, край която пада войводата, е наречена Драгоин връх.^[3]

Всички селищни и надгробни могили и средновековни отбранителни валове са обявени за паметници на културата в категория „С Национално значение“. Разпореждане на МС № 1711 от 22 ноември 1962 г.^[4]