Иравади
Иравади (на бирмански: ဧရာဝတီမြစ်) е най-голямата река в Мианмар, течаща от север на юг и вливаща се в Андаманско море. Дължина 2170 km, водосборният ѝ басейн е 415 000 km². В долното течение на Иравади има високи морски приливи, достигащи до 4 – 4,5 m в град Янгон, които обхващат цялата делта и се усещат на 120 km нагоре от устието ѝ. Средният разход в долното течение е 13 – 14 хил. m³/s; при особено силни дъждове може да достигне 40 000 m³/s, а понякога и повече. Често се случват наводнения.
| Иравади ဧရာဝတီ | |
 Въздушна снимка на реката | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | [ Мианмар |
| Дължина | 2170 km |
| Водосб. басейн | 415 000 km² |
| Отток | 13 000 m³/s |
| Начало | |
| Място | Хималаи |
| Координати | |
| Надм. височина | 145 m |
| Устие | |
| Място | Андаманско море |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| Иравади в Общомедия | |
Извор, течение, устие
Извори
Реката се образувана около 50 km северно от град Мийчина (административен център на щата Качин), на 145 m н.в от сливането на реките Нмаи (Нмайкха, 230 km, лява съставяща) и Мали (320 km, дясна съставяща) в щата Качин, като двете реки водят началото си от ледниците в източните разклонения на Хималаите. Лявата (източна) съставяща река, Нмаи, е по-къса и води началото си от най-северните части на страната.[1] Тя е неплавателна, заради силното си течение, но по-голямата дясна (западна) съставяща река Мали е плавателна, въпреки наличието на бързеи по нея. Поради това река Мали често се нарича по името на основната река от местните жители.[2]
Течение
След град Майчина долината на Иравади се разширява и коритото ѝ достига ширина до 800 m. Град Банмо на около 240 km южно сливането на реките е най-северният град, достижим с лодка целогодишно, въпреки че извън мусонния сезон по-голямата част от реката не може да бъде използвана от лодки. Град Мийчина може да бъде достигат с лодка само през мусонния сезон. След това реката пресича западните разклонения на Шанската планинска земя, където между Мийчина и Мандалей тече през три дефилета:[3]
- На около 65 km надолу по течението от Мийчина се намира първото дефиле.
- След Банмо реката прави рязък завой на запад и пресича варовиковите скали на второто дефиле. Това дефиле е около 90 m широко в най-тесните си части и от двете страни има вертикални скали с височина от 60 до 90 метра.
- Около 100 km северно от Мандалей, при Могок], реката навлиза в третото дефиле. Между Ката и Мандалей течението ѝ е праволинейно, течейки почти право на юг, освен близо до Кабует,[4] където пласт лава кара реката да завие рязко на запад. Този пласт лава образува плато, образувано през холоцен. Изградено е от магма от отворите на фисурите и покрива площ от 62 km².[5] Напускайки платото, Иравади преминава през централната суха зона.[6] От Мандалей реката прави внезапен завой на запад, преди да завие на югозапад, където в нея отдясно се влива река Чиндуин, а след това отново продължава в югозападна посока. Възможно е Иравади първоначално да е преминавала на юг от Мандалей, а днешният ѝ западен курс да е геологически. След устието на Чиндуин, Иравади продължава да меандрира около град Енанджаун, след който тече основно на юг през Иравадийската равнина, къдено образува широка терасирана долина. В долното си течение между градовете Минбу и Пий долината ѝ отново се стеснява между планината Аракан Йома на запад и хребета Пегу на изток.
Делта
Делтата на Иравади (площ около 30 000 km², по други данни 48 000 km²) започва на около 93 km преди град Хинтада. Най-западният ръкав на делтата е река Патейн (Басейн), докато най-източният ръкав е река Янгон, на чийто ляв бряг е разположен най-големият град на Мианмар – Янгон. Тъй като река Янгон представлява малък канал,[7] потокът на водата е недостатъчен и пристанището на Янгон се пълни с тиня, която е нужно да бъде изгребвана. Релефът на делтата е нисък, но не е равен. Почвата е съставена от фина тиня, която постоянно се запълва от плодороден алувий, носен от течението на реката. В резултат на обилните валежи от 2000 до 3000 mm годишно в района на делтата[8] и движението на наносите в реката,[9] повърхността на делтата се разширява към Андаманско море със скорост 50 метра на година.[10] Дължината на бреговата линия от устието на най-западния до устието на най-източния ѝ ръкав е над 240 km. Годишното количество на наносите съставлява около 250 млн. т.
Притоци
- леви – Нмаи (Нмайкха, 230 km), Даиндзян, Шуели (Лунчуандзян), Минджи, Минге (Намту), Йин, Навин;
- десни – Мали (Намкиу, 320 km), Намин, Каукуе, Меза, Пху (Му), Чиндуин (1100 km), Йо, Салин, Моун, Митхоун.
Хидрография
Поради мусонни валежи, възникващи от май до октомври, обемът на Иравади и притоците ѝ варира в големи границата през годината. През лятото топящите се снегове и ледници в северните части на страната добавят към този обем.[11] Средният отток на водата близо до началото на делтата е между 2300 m3 и 32 600 m3 на секунда. През дъждовния сезон оттокът може да достигне над 40 000 m3/s. Средният отток за годината е около 13 000 m3/s. На север, при Сагайн, оттокът е с 38% по-малък в сравнение с мястото, където реката навлиза в делтата си.[12] Годишното натрупване на пясък е около 278 тона.
Август месец бележи най-високото водното ниво на реката, а най-ниското ниво се наблюдава през февруари. Голямата промяна във водното ниво налага на пристанищата по реката да имат различни кейове за ниско и за високо ниво.[3] Все пак, ниското водно ниво може да създава проблеми за пристанищата по реката, като на места дълбочината ѝ достига не повече от 60 cm.[13]
Във водосборния басейн на реката средната гъстота на населението е 79 души/km2.[14]
Екология
Все още не съществува пълен и конкретен списък с всички видове риба в басейна на река Иравади, но през 1996 г. е изчислено, че има около 200 вида.[15] През 2008 г. е оценено, че екорегиона на Иравади е дом на 119 – 195 видове риба, които са ендемични.[15] Няколко нови видове риба са описани в басейна на Иравади през последните години и е вероятно, че има още неописани видове.[16][17]
Сред най-познатите видове в реката са иравадийския делфин, вид океански делфин с високо и кръгло чело. Среща се в разпокъсани популации близо до морските брегове и в естуарите на реките.
По течението на Иравади могат да се различат брой коренно различни екорегиони.
Икономика
Още от 6 век предците на бирманците използват река Иравади, за да получат власт в региона чрез търговия и транспорт на пътя между Китай и Индия. Към 12 век вече е създадена добре развира мрежа от канали, която допринася за процъфтяващото отглеждане на ориз. По-късно реката става ключов икономически инструмент на Британската империя, която установява търговски пунктове по бреговете ѝ.[3]
В днешно време Иравади все още е най-важният търговски воден път на Мианмар. Въпреки фокуса върху железопътния и автомобилния транспорт на Мандалей в Северен Мианмар, значителна част от пътническия и товарния трафик минава по реката. Тъй като делтата на Иравади е един от най-големите райони за отглеждане на ориз в света, оризът е една от най-транспортираните стоки по реката. Дънери от тиково дърво (Мианмар е един от най-големите износители) се пускат да плават по реката под формата на големи салове. Преди да бъде транспортиран, тикът трябва да отлежи, за да плава.[18] Други важни стоки, пренасяни от централните части на страната към Янгон за износ, включват хранителни стоки, петрол, памук и други.
Търговският транспорт по Иравади се поддържа за около 1300 km: от Хинтада до Банмо (1080 km) през цялата година и от Банмо до Мийчина (200 km) за седем месеца. Съществуват над 3200 km плавателни пътища в делтата на Иравади и е установена система от свързващи канали.