Кино (карикатурист)

Хоакин Салвадор Лавадо Техон е роден в Мендоса, Аржентина, на 17 юли 1932 г. в семейството на андалусийски емигранти от Фуенхирола, Малага. Поради ограничения социален кръг на своето семейство говори с андалуски акцент до шестгодишна възраст. Запазва привързаността си към испанската култура на родителите си и фламенкото и в по-късните си години. Получава испанско гражданство през 1990 г., ставайки гражданин едновременно на Испания и Аржентина.^[3][4]

Наричан е Кино още от детството си, за да не бъде бъркан с чичо му – илюстратора Хоакин, който има заслуга за пробуждане на призванието му да рисува още в ранна възраст.^[5] През 1945 г., след смъртта на майка си, той се записва и започва обучението си в школата по изящни изкуства в Мендоса. ^[6] През 1948 г., когато е на 16 години, баща му умира и година по-късно Кино изоставя обучението си с намерението да стане карикатурист. Скоро след това продава първата си илюстрация – реклама на магазин за платове.^[4]

Първата му хумористична страница е отпечатана в седмичното списание „Есте ес“ (Esto Es)^[7], което води до публикуване на други негови творби в много други списания: „Леоплан“ (Leoplán), „ТеуВе Гиа“ (TV Guía), „Веа и леа“ (Vea y Lea), „Дамас и дамитас“ (Damas y Damitas), „Усте“ (Usted), „Панорама“ (Panorama), „Адан“ (Adán), „Атлантида“ (Atlántida), „Че“ (Che), всекидневникът „Демокрасия“ (Democracia) и др.^[8] През 1954 г. карикатурите му се появяват редовно на страниците на „Рико типо“ (Rico Tipo), „Тиа Висента“ (Tía Vicenta) и „Доктор Меренге“ (Dr. Merengue).^[4][9]

Мафалда

Първата книга, в която са събрани негови творби – „Мундо Кино“ (Mundo Quino), е публикувана през 1963 г. По това време Кино работи върху страници за рекламна кампания за „Мансфилд“ (Mansfield) – компания за електрически домакински уреди, за която именно създава героя на Мафалда и чието име има сходен звуков състав с този на марката „Мансфилд“.^[10][4] Рекламната кампания така и не се реализира, което води до публикуването на първия разказ на Мафалда в „Леоплан“. Впоследствие се появява редовно в седмичното списание „Пример Плана“ (Primera Plana)^[11], чийто директор е приятел на Кино. Между 1965 и 1967 г. излиза на страниците на вестник „Ел мундо“ (El Mundo). Скоро след излизането на първата сборна книга за Мафалда изданието е разпространено в Италия, Испания (където поради цензурата от епохата на Франко е поставена в категория „само за възрастни“), Португалия и много други страни.^[12][13] Преведена е на 12 езика.

Мафалда е обрисувана като непочтително и несъобразяващо се с възприетите норми шестгодишно дете, което мрази фашизма, милитаризма и супата и обича Бийтълс. Чрез нея Кино се опитва да покаже света на възрастните, видян през очите на умно дете.^[14][15] Приятелите ѝ персонифицират различни личности като несигурния, но ученолюбив Фелипе, клюкарката Сузанита, решителния, но глуповат Манолито, наивния Мигелито, остроумния бунтар Либертад и Гий – по-малкия брат на Мафалда. Героинята и сериалът са сравнявани с комиксите на Чарлс М. Шулц „Фъстъци“.^[16]

Кино изоставя историята на Мафалда на 25 юни 1973 г., като заявява, че не му се е искало да започне да се повтаря. След години обаче казва, че решението му е било повлияно и от променящия се политически пейзаж в Латинска Америка: „Ако бях продължил да я рисувам, щяха да ме застрелят.“^[14][17] След държавния преврат от 1976 г. в Аржентина Кино се премества в Милано, Италия, където продължава да създава хумористични страници.^[18] Въпреки че никога не се връща към Мафалда и нейните приятели в оригиналния комиксов формат, той използва персонажа по различни специални поводи: за да илюстрира Декларацията за правата на детето за УНИЦЕФ (през 1977 г.)^[19][20], за разяснителна кампания на Основния закон за правото на образование (Organic Law on the Right to Education, LODE) по поръчка на испанското правителство (през 1986 г.)^[21] и за кампания за повишаване на осведомеността за COVID-19 (през 2020 г.)^[22] През 1956 г. аржентинският продуцент Даниел Мало адаптира 260 серии комиксови рисунки на Мафалда в телевизионна продукция.^[23]

През 2008 г. по инициатива на Мусео дел дибухо и ла илюстрасион (Музея на рисунката и илюстрацията) на метростанция Перу на Пласа де Майо в Буенос Айрес е изрисуван стенопис на Мафалда.^[24] През 2009 г. Кино участва с оригинална творба на Мафалда, създадена за "Ел Мундо", в Двестагодишнината: 200 години графичен хумор, която Мусео дел дибухо и ла илюстрасион (Музея на рисунката и илюстрацията) представя в музея „Едуардо Сивори“ в Буенос Айрес.^[4]

Късно творчество

Докато Мафалда продължава да се използва за кампании за правата на човека в различни краища на света, Кино се посвещава на писането на други комикси в редакторски стил, публикувани в Аржентина и в чужбина. От 1982 г. аржентинският вестник „Кларин“ (Clarín) публикува неговите карикатури всяка седмица.

Между 1986 и 1988 г. работи в сътрудничество с кубинския режисьор на анимационни филми Хуан Падрон, в резултат на което и с подкрепата на Институто Кубано дел арте е индустриас синематографикос (Кубински институт за филмово изкуство и индустрии) са създадени шестте анимационни филма „Киноскопио“ (Quinoscopio), всеки от които е с времетраене не повече от шест минути.^[25] Падрон и Кино работят заедно отново през 1994 г., създавайки 104 късометражни анимационни филма за Мафалда. Кино се пенсионира през 2006 г. на 74-годишна възраст.^[4]

Докато основна тема на Мафалда са децата и техните чисти, реалистични възгледи за света, по-късните му комикси представят обикновени хора с обикновени чувства.^[26] Хуморът на Кино е определян като циничен по един характерен начин, като често обект на този хумор са елементи от реалния живот като брака, технологиите, властта и храната. Именно специфичният му хумор се разглежда като една от причините за неговия успех както в, така и отвъд Латинска Америка.^[14] Неговите карикатури от 60-те и 70-те години на миналия век, посветени на aporteñado (със значението на човек, възприел начина на говорене или поведение, типичен за жителите на Буенос Айрес), са редактирани и преведени на 26 различни езика.^[27] Те са събрани в множество томове от аржентинския издател „Едисионес де ла флор“ (Ediciones de la Flor) и са лесно достъпни за широката публика.

Кино се самоопределя като агностик.^[28] Жени се за Алисия Коломбо през 1960 г.^[9] В продължение на седем години – между 1976 и 1983 г. двамата живеят в изгнание в Милано, а след края на военната диктатура се връщат в Аржентина. Впоследствие разделя времето си между Буенос Айрес, Мадрид и Милано.^[14] Двойката няма деца. През 2017 г. дегенеративната глаукома довежда до почти пълното му ослепяване.^[29][30]

Част от творчеството на Кино се намира в Библиотеката със специални колекции на университета Вандербилт и по-специално в колекцията Едуардо Розенцвайг Пейпърс.^[31]

Кино печели множество международни награди и отличия през цялата си кариера. През 1982 г. е избран за карикатурист на годината от колеги карикатуристи по целия свят и два пъти печели наградата „Конекс“ за визуални изкуства.^[33] През 1988 г. е обявен за виден гражданин на Мендоса.^[4] През 2000 г. получава втората иберо-американска награда „Кеведос“ за графичен хумор.^[34] През март 2014 г. е награден с Ордена на френския почетен легион^[35], а два месеца по-късно е удостоен от националния конгрес на Аржентина с наградата за култура на името на сенатор Доминго Фаустино Сармиенто.^[36][37]

През 2014 г., половин век след създаването на героя на Мафалда, е удостоен с Наградата на принцесата на Астурия като цялостно признание за работата му.^[38] Наградата е връчена на Кино от испанския крал Фелипе VI на церемония в Овиедо, Испания, която се провежда на 24 октомври 2014 г.^[39]

Площадът в квартал Колехиалес в Буенос Айрес носи името на Мафалда^[40], а на името на самия Кино е наречен астероидът 27178 Кино, открит през януари 1999 г.^[41][42]

На 17 юли 2022 г. Google отдава почит на Кино чрез художествена модификация на логото на търсачката – т.нар. „драскулка“, посветна на 90-годишнината от рождението му.^[43]

Кино умира на 88-годишна възраст на 30 септември 2020 г. от инсулт.^{[4][44][45][46]}

• Официална уеб страница на Quino на испански език (със съкратена версия на английски)
• Статия от Lambiek Comiclopedia
• Quino biography на уебсайта на „Фондация на принцесата на Астурия“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Quino в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​