Колхоз

Колхозникът е получавал дял от продукцията и възнаграждение, според работните дни, докато совхозникът е бил на заплата. В действителност колхозниците са получавали парично възнаграждение много рядко. Към 1946 г. 30% от колхозите не са възнаграждавали с пари, а 73% са изплащали под 500 грама зърно на работен ден. Освен това колхозът е бил длъжен да продава зърно на държавата при фиксирани цени, докато тя е препродавала продуктите му в градовете по много по – високи – примерно 1 килограм масло се е купувал от колхоза за 4 рубли и се е продавал за 28, а килограм месо – за 14 копейки и 30 рубли съответно, или 214,28 пъти по – висока.^[1]

Членовете на колхоза са имали право да разполагат с малко частна земя и животни. Площта на земята е била различна из различните части на Съветския съюз, но обикновено е била около 4 декара. Преди революцията селянин с по-малко от 55 дка земя се е считал за твърде беден, за да издържа семейство. И все пак ако колхозникът не е извършвал задължителния минимум работа, той е подлежал на наказания, включващи отнемане на частната земя или 1 година затвор в трудов лагер. Но личните участъци са били облагани с държавни налози в размер на 10 – 15% от изчислената от съветските икономисти годишна доходност, и нормите нарастват непрекъснато – примерно през периода 1940 – та 1948 – ма налога за една крава се увеличава с 483,33%, за свиня – с 500%, картофено насаждение – с 1000%, а от коза или овца – със 775%, въпреки скорошната разруха от почти четиригодишната война с Германия, засегнала особено тежко важни земеделски райони като Украинска ССР, Молдавска ССР, Кубан и Поволжието, като нормите на доходност са били увеличени през годините 1942 – 1943 – та, когато тези райони са били под окупация или в тях са се водели тежки сражения. Също така от личната си земя колхозниците са били длъжни да изпълняват планове за задължителни държавни доставки, наричани „оброк“, който също е растял – примерно през 1940 – 1948 – ма задължителните доставки на месо за колхозен двор нарастват с 25%, а на мляко – с между 33,33% и 55,56%, и също така през 48 – ма един колхозен двор задължително е бил длъжен да дава от 30 до 150 кокоши яйца. Тези доставки до 1954 – та са се изисквали и от колхозници, които са нямали местни селскостопански животни, или кокошки, защото са могли да бъдат заменяни с парични плащания или други продукти. През 1952 – ра с налог са обложени и пилетата, новородените прасенца, телетата и агнетата. Оброкът е отменен през 1958 – ма година. През периода 1927 – ма – 1958 – ма селяните редовно са принуждавани да купуват държавни облигации, които не са погасени, а всяко колхозно семейство е било задължено да прави и „доброволни“ такси. Колхозниците са били принуждавани да полагат принудителен труд за добив на дървесина и торф, а 6 дни годишно – и за строежа на пътища. А училищата, болниците, а при наличие – и детските градини са били издържани за сметка на колхозите. До 1964 – та колхозниците не получават пенсии, и в началото те са средно само по 12 рубли и 50 копейки месечно.^[2]

През 20 – те години се осъществява доброволна колективизация, но резултатите ѝ са незаводолителни – през 1929 – та колхозниците са едва 3,9% от селяните в СССР, като малко от тях са идейни комунисти, а повечето са бедни селяни, нямащи какво да губят.

В колхозите, както и в совхозите, на членовете им е било забранено да напускат кооперацията или да мигрират от селските райони към градските. Така селяните остават неразделно свързани с колхозите и совхозите в продължение на поколения. Заради това населението на СССР е сравнявало тази система с отмененото през 1861 – ва крепостничество и е тълкувало неофициално тогавашната абревиатура на управляващата партия като „Второ крепостно право (болшевики)“.^[3]

Доказателство за стопанската неефикасност на колхозите е факта, че независимо от това, че делът на частните селскостопански парцели в СССР е бил между 5 и 7% от площта на обработваемата земя, през 1940 – та те са давали по задължителните държавни доставки до 30% от картофите, 25% от птичето и животинското месо, 100% от яйцата, 26% от млякото и 22% от вълната.

Колхози и совхози в СССР: брой селски стопанства, среден размер и дял в аграрната продукция

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. започва процес на преминаване от планова икономика към пазарна такава. Преструктурирането на селските стопанства е било важна стъпка в този преходен период. Прието са закони, разрешаващи корпорациите. Тези корпорации са можели да се организират по различни начини, включително пак като колхози и совхози. Все пак, по мнението на повечето членове и мениджъри на тези корпорации, те все още продължават да функционират като старите колхози.

Брой на колхозите и корпоративни селски стопанства в Русия, Украйна и Молдова в периода 1990 – 2005 г.

В останалите части на бившия СССР колхозите са отстранени почти напълно.

• Совхоз
• Кибуц
• Колективизация

• Exile and Discipline: The June 1948 campaign against Collective Farm shirkers by Jean Levesque, с. 13
• Caroline Humphrey, Karl Marx Collective: Economy, society and religion in a Siberian collective farm, Cambridge University Press, Кембридж (1983), с. 96.
• Leonard E. Hubbard, The Economics of Soviet Agriculture, Macmillan, Лондон (1939), с. 233.
• Roy D. Laird, Collective Farming in Russia: A Political Study of the Soviet Kolkhozy, University of Kansas Publications, Лоурънс, Канзас (1958), с. 120.
• Fedor Belov, The History of a Soviet Collective Farm, Praeger, Ню Йорк (1955), с. 87.
• Fedor Belov, op. cit., с. 110 – 111.
• Caroline Humphrey, op., с. 14.
• Leonard E. Hubbard, op., с. 275.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kolkhoz в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​