Кредитен рейтинг при емисия на облигации

Различните кредитни агенции използват собствени технологии за определяне на кредитния рейтинг. Те прилагат различни подходи и различен вид дейност при оценяване на дадена институция. Например Standard & Poor's оценява повече от 15 документа:

1. Проспект;
2. Годишни отчети за последните пет години;
3. Оценка на активите на емитента за последните 5 години;
4. Последния приет (действащ) бюджет;
5. Капиталов бюджет/документ за планираните инвестиции и други разходи;
   • Само за общински емисии:
6. Списък с оценка на активите на 10-те най-големи данъкоплатци;
7. Данъчни размери и събираемост на данъците за последните 5 години;
8. Ограничения в размера на данъците и таксите;
9. Ограничения в размера на доходността;
10. Бъдещи планове за емисия на дълг;
    • Само за фирмени емисии:
11. Списък на дълговете;
12. Счетоводни документи от последните няколко години;
13. Инвестиционен проект и др.

 Основна статия: Агенция за кредитен рейтинг

Кредитните рейтингови агенции са регистрирани като такива в КЦББ на САЩ, наречени NRSROs „национално признати статистически рейтингови организации“: A.M. Best Company, Inc.; DBRS Ltd.; Egan-Jones Rating Company; Fitch, Inc.; Japan Credit Rating Agency, Ltd.; LACE Financial Corp.; Moody’s Investors Service, Inc.; Rating and Investment Information, Inc.; and Standard & Poor’s Ratings Services. По законът за кредитни рейтингови агентства на САЩ, в NRSRO могат да се регистрират 5 типа организации:

1. финансови институти, брокери, дилъри;
2. застрахователни компании;
3. корпоративни емитенти;
4. емитенти обезпечени с активи от ценни книжа;
5. емитенти на държавни ценни книжа, муниципални ценни книжа, или ценни книжа, издадени от чуждестранни правителства^[1].

„Голямата тройка“ S & P, Moody 's и Fitch доминират с дял от 90 – 95 процента на световния пазар.

Анализират се исторически данни, текущи условия и прогнози за бъдещото състояние на емитента. Факторите се обобщават в четири основни направления:

1. Информация за дълговата структура на емитента, за определяне на тежестта на заемните средства. Включват се изчисления за дълговото бреме на човек от населението и дял на дълга, изчислен на база недвижимото имущество и персоналните доходи.
2. Информация за състоянието на бюджетната практика на емитента. Анализира се финансово управление и балансираност на бюджетите за изминалите от 3 до 5 години.
3. Външни фактори са показателите за структурата на работните места в региона, демографски фактори, стойност на недвижимата собственост, средната работна заплата, част от главните макроикономически показатели – инфлация, ниво на безработица, БВП и др.
4. Приходите на емитента се изчисляват по трендове на данъчните и неданъчни приходи. Анализира се възможното изменение на данъчните ставки. Определят се специфичните и временните източници на доходи.

Ролята на кредитния рейтинг е да подобри ефективността на капиталовите пазари като осигурява на участниците в него по-лесен и сигурен достъп до финансовите инструменти чрез извършване на независимо, непредубедено, навременно и надеждно изследване на възможността на емитентите да изплащат задълженията си.

Емитирането на заеми без кредитен рейтинг струва по-скъпо от емисия с рейтингова оценка. В САЩ една трета от емисиите се продават без рейтинг. Според Moody's Investors Service определянето на кредитен рейтинг струва на емитента от 1000 до 350000 долара.

Moody 's използва обозначения за кредитния рейтинг Ааа, Аа, Baa, Ba, B, Саа, Са, С, WR и NR.^[2]Standard & Poor's и Fitch означават кредитните рейтинги с буквените компилации AAA, AA, A, BBB, BB, B, CCC, CC, C, D.

През април 2011 г. има 4 компании с рейтинг ААА от S & P:^[3]

• Automatic Data Processing (NYSE: ADP)
• Johnson & Johnson (NYSE: JNJ)
• Microsoft (NASDAQ: MSFT)
• ExxonMobil (NYSE: XOM)

Moody 's, S & P и Fitch поставят и промеждутъчни рейтинги между АА и CCC (например, BBB +, BBB и BBB-).

Дълговите задължения са от инвестиционен клас или ИК, ако кредитният им рейтинг е BBB или по-висок според Standard & Poor's или BAA3 и по-висок според Moody 's или BBB и по-висока според DBRS. Обикновено те представляват облигации, за които е достатъчна оценката на кредитните агенства, за да удовлетворяват задълженията по падежа и да могат банките да инвестират в тях.

Рейтингите играят решаваща роля за определяне на стойността, която компаниите и другите субекти издаващи дългови инструменти, в това число суверенните правителства, трябва да заплатят, за да получат достъп до кредитните пазари, т.е. процентите които трябва да се заплатят от стойността на публикуваните дългови книжа. Прагът между инвестиционно ниво и спекулативна категория на рейтингите има важно значение за пазара на емитентни загуби.

Облигациите, които не се оценяват като инвестиционен клас са известни като „нежелателни облигации“.

Рисковете свързани с инвестиционната категория на облигациите (или инвестиционния клас на корпоративния дълг) се считат за значително по-високи, в сравнение със случая на първокласните държавни облигации. Разликата между ставките за първокласни държавни облигации и инвестиционния клас на облигациите се нарича инвестиционно ниво на разпространение. Това е показател за вярата на пазара в стабилността на экономиката. Колкото са по-високи спрайтовете (или цената на риска), толкова по-слаба се оценява самата икономика.

До началото на 1970-те години инвеститорите заплащат оценката на кредитните рейтинги, за да получат обективна информация за кредитоспособността на емитентите на ценните книжа и техните конкретни предложения. От началото на 1970-те години, „голямата тройка“ на рейтинговите агенции (S & P, Moody, и Fitch) започват да получават заплащане за работата си от емитентите на ценни книжа, за които те издават съответните рейтинги, което довежда до обвинения срещу тези рейтингови агенции за дефицит на безпристрастност при определяне рейтингите на емитентите на ценни книжа. Цените на издаваните ценни книжа за завишавани с цел привличане на инвестори. Този механизъм се посочва като една от основните причини за ипотечната криза (започнала в началото на 2007 г.), когато някои ценни книжа, в частност ипотечните ценни книжа (MBS) и обезпечението на дълговите задължения (CDO) са завишени от кредитните агенции и по тази причина претърпяват бърза девалвация поради дефолтите на някои от компонентите на ценните книжа, такива като ипотечните кредити и сметките на кредитните карти.

Муниципалните облигации, инструментите, издадени от местни, държавни или федералните правителства в САЩ, имат отделни названия / система за класификация, която отразява нивото на корпоративните облигации.

Текущите показателеи по подразбиране за муниципалните облигации са по-ниски, в сравнение с корпоративните облигации. Таблицата по-долу показва приравняването по подразбиране до 2007 г. на муниципалните в сравнение с корпоративните облигации по рейтинг и рейтингова агенция.

Историческите ставки по подразбиране представляват средна вероятност за дефолт на дълга, в частност рейтинг накатегорията. Темповете по подразбиране могат значително да се различават в рамките на една година инаблюдаваната скорост за всяка конкретна година може значително да се отклонява от средната стойност.

• Кредитен риск
• Дефолт
• Списък на страните по кредитен рейтинг

Външни снимки
	Summary_SPRatings_large (please insert an appropriate description for this image)

• «What Is A Corporate Credit Rating?», Investopedia.com
• "As company priorities shift, fewer get AAA debt rating", USA Today (Mar 2005)
• «Fitch says confident in „AAA“ subprime ratings», Reuters (Jul 2007)