Криминалистика

Ханс Грос^[3]: приема, че криминалистиката е наука, която изучава изкуството на провеждането на следствените действия и тяхното най-добро съчетание. Впоследствие Грос развива идеите си за предмета на криминалистиката и приема, че тя изследва способите и мотивите за извършване на престъпленията и способите за тяхното разкриване.

Според проф. Цеков криминалистиката изучава^[4]:

1. процесите и закономерностите на отразяване на събитието на престъплението в обективната среда и възникването на материалните и идеалните следи и други веществени доказателства;
2. способите и средствата, правилата и препоръките откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на доказателствата;
3. тактическата организация на разследването;
4. методиката за разследване на отделните видове престъпления.

Според проф. Беленски^[5]:криминалистиката изучава:

Закономерностите във връзка с разкриването и разследването на престъпленията относно:

1. възникването, състоянието, изменението, повреждането и унищожаването на доказателствата;
2. способите и средствата, правилата и препоръките относно: събирането, изследването, оценката и използването на доказателствата;
3. криминалистичните правила, способи, препоръки и методически указания за: общата организация на разследването; организацията на отделните процесуални способи на доказване;

организацията на разследване на отделните видове престъпления.

За първи път понятието „криминалистика“ е използвано от австрийския криминалист Ханс Грос (1847-1915 г.) в „Ръководство за следователи като система на криминалистиката“.На английски терминът за криминалистика е Criminalistics.Терминът за криминология обаче на английски и като наименование и като понятие остава същия: Criminology.

В съвременните виждания^[6]: доминира схващането, че криминалистиката като наука се отличава със следните особености:

1. специална наказателно-правна наука, изучаваща разкриването, разследването и предотвратяването на престъпленията;
2. нормативна наука – използва широка нормативна база – Конституцията, НПК, НК, ЗСВл, Наредбата за полицейската регистрация, Инструкция № I-21 за работа с автоматизираната дактилоскопна идентификационна система (AFIS) и други.
3. структурата на криминалистичното знание има комплексен характер – използват се знания от наказателното право, наказателно-процесуалното право, криминологията, съдебната медицина, съдебната психология, съдебната психиатрия, естествените и техническите науки;
4. криминалистиката съдейства за усъвършенстване на наказателно-процесуалната правна уредба по отношение разследването на престъпленията;
5. криминалистичното знание намира приложение в правораздавателната и правоохранителната дейност;
6. криминалистичното знание намира все по-широко разпространение и приложение и извън съдопроизводствената дейност, в други сфери на обществената практика.

В България криминалистика се преподава в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1929 г^[7]. За основоположник на университетската криминалистика в България се счита проф. Н. Саранов. Университетските преподаватели, които продължават в различни периоди преподаването и развитието на криминалистиката в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ са: проф. Ив. Вакарелски, проф. Ц.Цеков, проф. Е. Коцева, проф. Р.Беленски. Криминалистика се изучава в повечето юридически факултети в страната. Сред преподавателите извън Софийския университет могат да бъдат посочени проф. Г. Михайлов, проф. К. Бобев, проф. Иван Боев, проф. Й. Кунчев, доц. Иван Видолов, доц. Валентин Недев, доц. Христо Павлов и др.

Криминалистика и съдебни експертизи

В българската правна доктрина^[8]:, за разлика от англосаксонската, се прави разграничение между криминалистиката и съдебните експертизи (forensic sciences), както като науки, така и като учебни дисциплини. Съдебните експертизи имат помощен характер в различните видове съдопроизводства (наказателно, административно, гражданско, арбитражно). Различието се основава на гносеологически и формално юридически критерии. Съдебните експертизи се основават на специално (неюридическо) знание. Криминалистиката е юридическа, наказателноправна наука.

Криминалистика и криминология

Криминалистиката често се бърка с криминологията, тъй като и двете са съставни думи от крим (лат. престъпление). Впрочем, двете науки работят успоредно в откриване на причините за престъпленията, но в различни сфери.

• Криминологията – наука за престъплението във фазата на неговото възникване, предотвратяване и извършване. Изучават се различни методики за превенция и т.н., като основното е престъплението да не се извърши, т.е. неговото предотвратяване.
• Криминалистиката – юридическа наука за разследване на извършено престъпление; откриване, изземване, изследване, оценяване и съхранение на доказателствата и разкриване на извършителя на престъплението, както и разкриване на обективната истина.

• Криминалистика, проф. Иван Вакарелски, С., 1978;
• Криминалистика, проф. Цеко Цеков, С., 1998
• Криминалистика, проф. Георги Михайлов, С., 1999
• Криминалистика: престъпление, отражение, познание, проф. Йонко Кунчев, С., 2000
• Криминалистика, проф. Иван Боев, С., 2001
• Криминалистика, проф. Костадин Бобев, С., 2006
• Криминалистика, проф. Радостин Беленски, С., Камея, 2006; Второ преработено и допълнено издание, С., Сиела 2008;

• Криминалистика, проф. Цеко Цеков, С., 1998
• История на криминалистиката, 3-та част, проф. Иван Боев, С., 2004
• Криминалистика, проф. Радостин Беленски, С., 2008
• Съдебни експертизи. Кратък курс, проф. Радостин Беленски, С., 2008,

• Криминология

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Криминалистика.

• Сайт за криминалистика и криминология Архив на оригинала от 2009-02-10 в Wayback Machine.
• Научноизследователски институт по криминалистика и криминология (НИКК) Архив на оригинала от 2009-08-13 в Wayback Machine. към МВР

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Forensics (disambiguation) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​