Курбан
Курбан е жертвоприношение на домашно животно, за да се приготви с него угощение за всички близки и/или съседи, обещано по някакъв повод (оброк).
Най-често курбан се прави след даване на обет: за излекуването на болен, за успешния резултат от някое начинание и подобни. Не е задължително свързан с религиозните убеждения на тези, които го изпълняват – в България това са както мюсюлмани, така и християни.[1]
Названия
Думата „курбан“ е заемка през турски kurban от арабски: قربان qurbān.[2] „Kорбан“ се среща в книжовния български на XVII в,[3], както и в днешно време в православен контекст. В книжовния български от XIX в. понякога се среща и „корван“.[4] Тя е сродна с църковнославянските корвана[5] и корванъ, които са заети през гръцки от иврит[6]קָרְבָּן, qorbān (мн.ч. קָרְבָּנוֹת, qorbānot) – производно от корена קרב „приближава“, „съединява“.
В православието
В православното християнство разбирането за корбан[7][8][9] е различно[9][10] от жертвоприношението в исляма или в юдаизма. За християните този ритуал е отменен[9] и в православието корбанът е „отдаване на дарове за материално и духовно насищане на ближните като акт на благодарност към Бога и измолване на благословението Божие върху всички“[10]. Отчитайки изричната забрана в християнството на подобни жертви, които би трябвало да са заменени с жертвата на Иисус Христос и с причастието, съвременни автори смятат обичаят за зает от исляма през Османската епоха.[11]
Вижте също
Източници
Външни препратки
Митрополит Гавриил, „Курбан по време на пости? Може, но с боб!“, 24 часа, 3 април 2009 г.