Лудза

Лудза е един от най-старите градове на територията на Латвия. За първи път градът е споменат в руските хроники приблизително през 1173 – 1177 г. По това време районът е заселен от латгалийци, които създават твърдина, около която започват да се заселват хора. През 1399 г. Ливонският орден издига замък, който да служи като отбранителен пост в източната част на Ливония. През 1777 г. Лудза получава статут на град от руската императрица Екатерина II.

Естонското малцинство в Лудза, познати в Естония още като Селяните от Лудза (на естонски: Lutsi maarahvas), са група от етнически естонци живяла близо до Лудза.

Повечето от тези естонци се предполага, че са се преместили тук през 17 век, въпреки най-първите заселвания са от по-рано. По време на феодализма и честите смени на управляващите Лудза естонците запазват оригиналния си произход и етнографски характеристики. Всички представители на това малцинство били католици и поддържали връзка с латвийците и беларусите, живеещи с тях. На повечето отестонците рядко им се налагало да говорят на какъвто и да е друг език освен естонски, защото дори и църковните служби се водели на родния им език. Въпреки това мнозинството от тях владеело до известна степен латвийски, руски, а дори и полски.

Това статукво се запазва до 19 век, когато католическата им църква минава под опеката на латвийците, а руският става официален език в района. По това време в региона живеят едва 4000 души от естонското малцинство.

През 70-80-те години на 20 век в района е имало около 20 души останали от някогашното естонско малцинство в района.

• 
  Руини на Лудзинския замък
• 
  Яков Кулнев
• 
  Католически храм
• 
  Храм на Руската православна църква
• 
  Музикално училище
• 
  Лютеранска църква
• 
  Здание на бившата синагога
• 
  Еврейско гробище

• Официална страница Архив на оригинала от 2007-12-19 в Wayback Machine.