Македония за македонците
„Македония за македонците“ или „Македония на македонците“ е революционен девиз, използван в националноосвободителните борби на българите в Македония. Популяризирането на фразата принадлежи на британския политически и държавен деец Уилям Гладстон. През 1897 г. в писмо до секретаря на Байроновото дружество – Френсис Стивънсън, Гладстон пуска в обращение девиза „Македония за македонците“ и така тази максима получава широка известност.
В предговор към брошурата „Македонският въпрос“, включваща писмото, Стивънсън от своя страна пише, че Гладстон използва „македонци“ като колективно име на разнообразното население на областта.[1] Гладстоновата идея е, че това население, подложено на всевъзможен натиск, включително от „въоръжени пропаганди“, да бъде оставено свободно да се самоопредели и да получи автономия. Това собствено е и искането на българския етнически елемент в областта и на неговата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Въпреки намеренията си, организацията не успява да убеди, с малки изключения, инородното население в Македония и международната общественост в намеренията си. Британският консул в Скопие Рафаел Фонтана пише в писмо до английския консул в Солун Алфред Билиоти следното:
| „ | Те работят за генерално българско въстание, и подготвят да посрещнат клане, за да постигнат края на виждането им за „Македония за македонците“, означаващо без съмнение „Македония на българите“.[2] | “ |
В 1898 година историкът Уилям Милър пише:
| „ | Напоследък бе предложено друго решение на Македонския въпрос. Европа, твърди то, е отстъпила България на българите и Сърбия на сърбите, защо да не даде Македония на македонците – или като автономна провинция на Турция, или като независима балканска държава? Това решение, макар и да получи високо одобрение от господин Гладстон, чийто услуги никога няма да бъдат забравени от балканските народи, изглежда, по скромното ми мнение, невъзможно. Няма паралел между случая на Македония и случаите на Сърбия и България. Няма македонска националност; цялата трудност в тази страна е, че тя е смес от враждуващи националности, които нямат нищо общо помежду си, с изключение може би на тяхното недоволство от съществуващия режим. Нито от друга страна някоя от македонските националности е достатъчно силна, за да подчини всики други, а федерация би била непрактична.[4] | “ |
Българска гледна точка
Още в 1880 година Екзарх Йосиф предава на Уилям Гладстоун молби от българските църковни диоцези в Солун, Воден, Лерин, Битоля, Охрид, Дебър, Скопие, Велес, Струмица, Кукуш, Драма и Неврокоп с искания за автономия на Македония и религиозна свобода на основата на чл.25 от Берлинския договор[5].
Най-подробно целите на девиза „Македония на македонците“ са разяснени в излизащия в София вестник „Право“, неофициален орган на ЦК на ВМОРО. В началото на юни 1902 г. там е публикувана статията „Политически сепаратизъм“, в която е направено ясно разграничение от национален сепаратизъм и е формулирана основната му компромисна цел: запазвание „на българското племе цяло, макар и разделено политически!“.
| „ | Начело на нашия вестник стои девизът на знаменития английски държавен мъж Гладстон: „Македония за македонците“... От дълги години насам и терминът „автономия за Македония“ се носи от уста на уста. Това ново положение крие една политическа доктрина неясно формулирана чрез принципите на автономията... Тая нова доктрина е „политическият сепаратизъм“, за който и ще говорим в долните редове... Изхождайки от това гледище и уверени, че мнозинството от християнското население в Македония е българско, ний отхвърляме от себе си и най-малкото натякване за някакъв „национален сепаратизъм“... Обаче като българско, това население желае да получи своята свобода, организирано политически в една автономна област, разделена от Българското княжество... Има едно съществено и важно последствие от тая доктрина и то е: запазвание на българското племе цяло, неразделно и свързано със своята духовна култура, макар и разделено политически.[6] | “ |
В уводната статия на вестник „Революционен лист“ от 2 юни 1905 година се чете:
| „ | ..съобразно с местните условия и външното международно положение на страната още от самото начало строго определиха пътя на Организацията. Тя трябваше да си постави за цел политическа автономия, при която всички народности в страната биха били равноправни. И тя избра за свой девиз принципа, изказан от Гладстона, „Македония за македонците“[7]. | “ |
Имигранти в САЩ и Канада от Македония основават през 1922 година във Форт Уейн, Индиана Македонска патриотична организация. Основателите на МПО в стремежа си към свободна и независима Македония приемат и лозунга „Македония за македонците“. Употребата на понятията „македонци“ и „македонски емигранти“ се отнася тогава еднакво към всички етнически групи в Македония – българи, власи, турци, албанци, гърци и други.[8]
Гръцка гледна точка
Гръцкият андартски капитан и ренегат от ВМОРО Павел Киров представя различните движения в македонското освободително дело така:
| „ | [Гоце] Делчев дойде в Кономлади и каза: Гръцките свещеници и учители са пречка. Дойде време да играем игра за България. Ние всички сме българи. Трябва да работим за България... [Анастас] Янков, от друга страна, казваше на хората, „Македония на македонците“. Сарафов принадлежеше на българската партия. Сандански беше за македонците. Различията им бяха поради личностно съперничество.[9] | “ |
Съвременни гръцки изследователи като Анастасия Каракасиду приемат, че:
| „ | Националните активисти в България наистина издигнали идеята за автономна Македония, въпреки поддържаната от тях теза за „Македония на македонците“, която представлявала само междинна фаза към постепенното инкорпориране на региона към България.[10] | “ |