Настрадин Ходжа

Настрадин Ходжа (на турски: Nasreddin Hoca, на османски турски: نصر الدين خواجه, на персийски: خواجه نصرالدین, на арабски: نصرالدین جحا, на албански: Nastradin Hoxha, на босненски: Nasruddin Hodža) е персонаж от фолклора на Ислямския свят от Арабия до Централна Азия, герой на голям брой хумористични разкази и сатирични анекдоти.^[1] Разказите за Настрадин Ходжа се срещат в албанския, арабския, арменския, азерския, бенгалския, хинди, урду, босненския, българския, гръцкия, италианския, пущунския, персийския, румънския, сръбския и разбира се турския традиционен фолклор.

Съществуват множество твърдения за реалното съществуване на Настрадин и дори археологически свидетелства от конкретни места, като гробницата в град Акшехир. Като цяло няма достатъчна сигурна информация и сериозни основания за определяне на времето и мястото на неговото раждане и въпросът за историчността му остава отворен.^[2] Традиция, цитирана от различна източници, смята Настрадин Ходжа за реален човек, живял през 1208 – 1284 година, родом от Хорту, село в района на Сиврихисар, живял в Акшехир, а по-късно и в Кония – по онова време столица на селджукския Румелийски султанат.^[3][4][5]

През османския период Настрадин Ходжа е особено популярен в българските и гръцките земи, както и в Китай. В българското народно творчество съществува и Хитър Петър, местен аналог на литературния герой Настрадин Ходжа. Двамата често спорят, остроумничат и се надхитрят помежду си във весели истории разсмиващи хората и до днес.

1996 – 1997 г. е обявена от ЮНЕСКО за международна година на Настрадин Ходжа.