Наука и технологии в България

След Освобождението

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Първа половина на 20 век

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Втора половина на 20 век

След 1945 г. организацията на науката започва да следва съветския модел. Открояват се три нива на научни институции.

• Българска академия на науките (БАН), която през 1980-те години има над 140 института с повече от 12 хил. научни работници. БАН оказва „научното и методологическото ръководство“ над останалите 2 нива и осъществява фундаментални и стратегически научни изследвания, свързани с по-далечните цели на индустриалното развитие.
• Университети и висши учебни заведения (ВУЗ). Възникват десетки нови ВУЗ, в които от средата на 1960-те години се оформят „научноизследователски сектори“ (НИС), работещи по договори със стопанските организации
• Приложни научноизследователски институти и научни центрове към министерства, производствени обединения и големи предприятия. Играят ролята и на внедряващи звена за технологичното развитие.

Правителството увеличава инвестициите в наука и тя се обвързва с основната задача за индустриализация на страната. Същевременно политическият контрол е много силен и дори присъждането на научни степени и звания подлежи на съгласуване с партийните комитети^[1]). В наукоемките производства като електроника, точно машиностроене, компютърно оборудване, роботика, фармацевтика България заема водещо място сред останалите социалистически страни. Производството на компютри в България преживява разцвет през 80-те години на 20 век.

В периода 1959 – 1987 г. развитието на науката и техниката е насърчавано на държавно ниво, като за целта се отпуска специално финансиране. В партийни документи и в печата непрекъснато се споменава „научно-техническият прогрес“, а специално внимание се насърчава участието на младежта (движение за техническо и научно творчество на младежта, ТНТМ). Науката и техниката се ръководят от Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП) с ранг на министерство. Комитетът ръководи научната и развойната дейност в страната, като координира дейността на БАН, университетите и ведомствените организации.

От 1990 г.

При прехода към пазарна икономика с унищожаването на държавните стопански обединения (ДСО) в началото на 1990-те години „ведомствената наука“ изчезва. Отношенията между БАН и ВУЗ стават конкурентни, като приетите по това време закони им дават автономия. Намалява търсенето на научни продукти и услуги, което фактически ликвидира звената по НИС. БАН изпада в тежка ситуация и намалява броя на институтите и учените в тях с повече от 1/3.

Най-съществената промяна след 1989 г. обаче е възстановяването на международната научна мобилност и масовото навлизане на български учени, докторанти и студенти на световния научен пазар. След 2000 г. в Западна Европа и Северна Америка има десетки хиляди български студенти, хиляди български докторанти и учени, като стотици от тях са получили престижни награди и заемат ръководни позиции в съответните научни центрове^[1].

От есента на 2009 г. започва оживен дебат за стратегията за развитието на науката в България и в частност за необходимостта от реформи в БАН. През септември 2010 г. Министерският съвет приема Национална пътна карта за научна инфраструктура като стъпка за развиване на качествени научни изследвания^[2]. В пътната карта се определят 7 български национални научноизследователски комплекса, които да бъдат развивани с цел постигане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Към края на 2009 г. действащите закони и други нормативни документи, които уреждат въпроси, свързани с научните изследвания в България, са^[3]:

• Закон за научните степени и научните звания, приет през 1972 г.
• Закон за БАН, приет през 1991 г.
• Закон за висшето образование, приет през 1995 г.
• Закон за насърчаване на научните изследвания, приет през 2003 г.
• Закон за държавния бюджет.
• Закон за авторското право и сродните му права, приет през 1993 г.
• Закон за патентите и регистрация на полезните модели, приет през 2006 г.
• Иновационна стратегия на Република България, приета през 2004 г.
• Закон за Селскостопанската академия, приет през 1999 г. и изменен през 2008 г.

През май 2010 г. е приет Закон за развитие на академичния състав, който отменя Закона за научните степени и научните звания. ^[4] Подготвят се и изменения в Закона за БАН (вж. Реформи в БАН), както и национална Стратегия за научни изследвания (към март 2011).

Космически изследвания

Българският астроном Георги Мандушев е сред откривателите на една от най-големите планети извън Слънчевата система, откривани до 2007 г. – TrES-4.^[5] ИКИ към БАН взима участие в космическата мисия на Индия „Чандраян-1“ и поставеният от тях уред RADOM-7 успешно изпълнява функциите си. Космическите изследвания обаче са с ограничено финансиране, тъй като МОН и фонд „Научни изследвания“ не осигуряват подкрепа за участие на български космически проекти в разработки на Европейската космическа агенция.

Компютърни науки и информатика

 Основна статия: Софтуерна индустрия в България

През 1980-те години на 20 век компютърните науки са сред най-развитите научни браншове в страната. България участва на Международната олимпиада по математика ежегодно от самото ѝ създаване насам. От 1959 г. до 2020 г. Националните отбори са спечелили 54 златни, 120 сребърни и 112 бронзови медала, както и 13 почетни грамоти.^[6] В началото на 1980-те години като част от социалистическия икономически блок Съвет за икономическа взаимопомощ страната разработва и произвежда серийно персоналния компютър „Правец“. България е сред най-големите производители в света на средни и големи изчислителни машини от серията ЕС и ИЗОТ.^[7] Към 2007 г. България е на първо място в Европа по брой на сертифицирани IT-специалисти на глава от населението и на 8-о място в света по същия показател.^[8][9] Производството на компютри в България обаче замира след края на 20 век.

За сметка на това започва развитие на софтуерната индустрия. Водещи международни компании като Apple Inc. и Hewlett-Packard имат представителства в България. Такъв пример е компанията Hewlett-Packard, която през 2006 г. създава своя център за глобална поддръжка на Европа, Близкия изток и Африка в София.^[10] През 2005 г. компанията SAP AG установява своите водещи лаборатории за разработка на софтуер в София. През 2008 г. IBM подписва споразумение за сътрудничество с българското правителство и научни институции.

През септември 2008 г. в Държавната агенция за информационни технологии е инсталиран един от 100-те най-мощни (към 2009 г.) суперкомпютри в света – Blue Gene/P.^[11], който е и най-мощният суперкомпютър в Източна Европа (вкл. Русия). Използва се от учени от Софийския университет и БАН за изчисления в областта на медицината, астрономията и математиката.

Физика

Академик Георги Наджаков е един от най-известните български физици, провеждал изследвания върху фотоелектретите. През 1937 г. Наджаков прави голямото си откритие – установява неизвестно до този момент явление – под едновременното въздействие на електрично поле и светлина върху фотоелектрично проводими диелектрици и полупроводници възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава, при което протича деполяризационен ток. Веществата, при които това явление може да се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети.

Българско участие в ЦЕРН

Над 90 български учени участват в проекта на ЦЕРН, целящ чрез Големия адронен ускорител (свръхмощен ускорител на частици) да разширят познанията в областта на физиката на елементарните частици и дори да се опитат да възстановят условията, при които е възникнала Вселената.^[12] Учени от ИЯИЯE участват в експеримента Компактен мюонен соленоид (на английски: Compact Muon Solenoid, CMS) основно в две направления – в изграждането на адронния калориметър и йонните камери^[13]. Данните, набрани от този експеримент, дават основание за оповестяване на вероятното откриване на Хигс бозона през юли 2012.

Други открития

През 2009 български учени създават и успешно тестват препарат, който ефективно спира почвената ерозия и повишава плодородността ѝ.^[14]

Изследователската база „Свети Климент Охридски“ е българско научно съоръжение на остров Ливингстън, част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови.