Национална стратегия „Ран-Ът“

През ноември 1989 г. Ричард Ран, тогава главен икономист на Националната търговска камара на САЩ, изнася лекция в Унгария, на която присъстват и български висши държавни икономисти. През март 1990 г. българското правителство, в лицето на премиера Андрей Луканов, се обръща към Ричард Ран с молба за „техническа помощ“ за провеждането на предвидените реформи. Половин година по-късно 18 икономисти от американската администрация изготвят национална стратегия в обем 602 страници^[1][2] за икономически растеж и преход към пазарна икономика. През август американският екип прекарва в България няколко седмици заедно с група български специалисти, за да уточнят детайли и срокове.

Българската група в работните срещи е ръководена от проф. Иван Ангелов, икономически съветник на правителството, и участват още 29 български икономисти, сред които професорите:

• Димитър Шопов – заместник-председател на Комитета по труда и социалното осигуряване;
• Иван Ангелов – старши икономически съветник на министър-председателя;
• Илия Георгиев – Икономически институт на БАН;
• Лилия Каракашева – главен директор в Министерството на външноикономическите връзки;
• Милчо Стоименов – ВИИ „Карл Маркс“;
• Огнян Панов – директор на Института по държавно и стопанско управление;
• Стефан Стоилов – министър на икономическата реформа;
• Тодор Вълчев – Икономически институт на БАН,

както и икономистите:

• Атанас Папаризов – генерален директор в Министерството на външноикономическите връзки;
• Боян Славейков – Икономически институт на БАН;
• Валери Борисов – икономически съветник в Министерството на икономиката и планирането;
• Венцислав Антонов – ВИИ „Карл Маркс“;
• Венцислав Димитров – Икономически институт на БАН;
• д-р Генчо Димов – старши икономист в Министерството на външноикономическите връзки;
• Георги Панков – заместник-министър на икономическата реформа;
• д-р Димитър Иванов – Икономически институт на БАН;
• Димитър Костов – заместник-министър на финансите;
• Емил Хърсев – ВИИ „Карл Маркс“;
• д-р Иван Костов – ВМЕИ „Ленин“;
• д-р Иван Пушкаров – Икономически институт на БАН;
• д-р Найден Найденов – заместник-министър на икономиката и планирането;
• д-р Невяна Кръстева – научен сътрудник в Министерството на външноикономическите връзки;
• д-р Никола Гълъбов – Икономически институт на БАН;
• д-р Огнян Пишев – старши икономически съветник на президента;
• Румен Аврамов – Икономически институт на БАН;
• д-р Румен Георгиев – генерален директор на „Минералбанк“
• Стою Дулев – заместник-министър на икономиката и планирането;
• Татяна Хубенова – Икономически институт на БАН;
• Христина Вучева – Научноизследователски институт към Министерството на финансите.^[3]

Голяма част от тези икономисти са били членове на БКП, а много от тях впоследствие заемат министерски кресла в различни правителства.

Народното събрание приема проекта с ръкопляскания за сведение. Всеки народен представител получава по едно копие от доклада, а Андрей Луканов заявява, че „програмата съдържа рационални елементи и от двете платформи – на БСП и СДС, както и съгласуваните между двете основни политически сили идеи в периода преди и след изборите“.

Финансирането на превода, редакцията, оформлението и отпечатването на Проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България е извършено от фирма „Програмни продукти и системи“^[4] и от МINТЕСН Согр. (САЩ) по идея на президентите на двете фирми Рашко Ангелинов и Сам Трендов с „любезното съгласие“ на д-р Ричард Ран. Преводът е публично достъпен, а доброволни дарения се използват за благотворителна цел.^[1]

Националната стратегия предвижда до края на 1990 г.:

• да се изготви приватизационна програма, написана от Роналд Ът, вицепрезидент на Националната търговска камара, която е спонсорирала проекта;
• да се започнат основни парични реформи;
• да се позволи свободна обмяна на чужди валути;
• да се премахне контролът над заплати и цени;
• да се предприемат стъпки за защита на най-бедните слоеве от населението от трудностите;
• да се съгласува данъчна реформа, изготвена от заместник-министъра по данъчната политика);
• да се пригоди търговският закон от 1896 г. към тогавашните бизнес дела – пригоден е за един месец от 70-годишния адвокат г-н Стюарт;
• да се преразгледа Законът за социална политика – редактиран от американския социолог Чарлз Мъри.

Предвидени са били също така точни срокове за изпълнението на тези мерки.

Следващите правителства според някои източници отхвърлят^[5], а според други приемат^[6] някои от начертаните основните икономически реформи в нея. Според Ричард Ран,^[7] България прахосва годините до 1997 година в политически хаос.

В свой анализ за прехода към пазарна икономика д-р Петер Бахмайер, доктор на философските науки, историк и политолог от Института за Източна и Югоизточна Европа във Виена, констатира, че при изпълнението на стратегията на Ран и Ът „бившия комунистически елит участваше в неолибералния проект и ста[в]а част от международната финансова система“. Бахмайер намира проблеми в реализацията на прехода:

Според Джоузеф Стиглиц оправдавайки се с „условията на МВФ“, политическите лидери, вместо да продават държавните предприятия, по-скоро „подаряват“ енергийните, водните, транспортните и телекомуникационните компании на своята страна. „Да можехте да видите как им светват очите пред перспективата да получат 10% комисионна по сметка в швейцарска банка срещу смъкване на цената на националните активи с няколко милиарда“.^[9]

В интервю за Българската национална телевизия Ричард Ран споменава предложението за валутен борд, което е част от предложенията на стратегията. Той оценява валутния борд в България като положителен, но добавя, че ако той е бил въведен не през 1997 г., а по-рано, хиперинфлацията и масовото обедняване на българите са щели да бъдат избегнати. Ран изтъква, че приватизацията в страната е била спъната от недостига на счетоводители и юристи, вещи в търговското право, които да подготвят приватизационния процес.

В България съществува конспиративна теория за твърдени прикрити цели на плана Ран-Ът. Според нея, по план българите трябвало да се стопят до 5 милиона, тъй като за толкова души стигат ресурсите в страната. Единият от начините за постигане на тази цел е с насаждане на етническа нетолерантност и прерастването ѝ в гражданска война с хиляди жертви. Друг начин е воденето на мнима социална политика от правителството, която да поддържа мизерно нисък стандарт и така хората сами да се изселят от родината си. Като трети вариант е сочено масово разпространяване на болести, зарази, аерозолни престъпления, които да причинят смъртта на част от населението.^[10] В текста на стратегията такива текстове не присъстват.

Никой от преките участници в събитията около стратегията не е потвърдил съществуването на секретна част. Самият Ричард Ран отрича такава част в интервю пред Нова телевизия през 2012 г. В същото предаване (Карбовски Директно) Иван Костов оборва аргумента, че ресурсите на България стигат за 5 милиона жители и дава оценка, че „България може да изхрани около 20 милиона души“. Той аргументира това с благоприятната география и наличието на 50 милиона декара обработваема земя.

Според Александър Хайтов, син на писателя Николай Хайтов, стратегията е съдържала „секретна част“, която била дадена на баща му от Андрей Луканов. В нея се описвали „грабежите на прехода, ужасната безработица, изтичането на мозъци, проблемите със здравеопазването, корупцията“.^[11]

През 2013 г. политическа партия „Атака“ посочва стратегията Ран-Ът като целяща „колонизирането и подчиняването на България на световната финансова върхушка, която след 1990 г. се устреми към разрушаването и завладяването на Източна Европа“.^[12]

• Преход на България към демокрация и пазарна икономика
• Закон за подпомагане на източноевропейските демокрации

• Планът Ран-Ът на omda.bg
• България, която загубихме: Проектът Ран-Ът
• Frog News: Планът Ран-Ът, 9 август 2011
• Богатство.net Планът Ран-Ът, 22 юли 2010
• Строго секретно: Планът Ран-Ът, 7 март 2011
• „В кадър“ – 4 юни 2012: „Ран – Ът“ – преходът по план
• Как бе изфабрикуван митът за „разрушителния" план Ран-Ът Доц. Момчил Дойчев