Нестиме

селище в Гърция, Западна Македония

Нèстиме или Нèстим (на гръцки: Νόστιμο, Ностимо, катаревуса: Νόστιμον, Ностимон, до 1928 година Κουφοξυλιά, Куфоксилия,[1] до 1927 година Νιστήμιον, Нистимион[2]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Селото е част от дем Хрупища, административна област Западна Македония.

Нестиме
Νόστιμο
— село —
Панорама на Нестиме
Панорама на Нестиме
Гърция
40.3881° с. ш. 21.2042° и. д.
Нестиме
Западна Македония
40.3881° с. ш. 21.2042° и. д.
Нестиме
Костурско
40.3881° с. ш. 21.2042° и. д.
Нестиме
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина920 m
Население73 души (2021 г.)
Нестиме в Общомедия

География

Сградата на Палеонтологическия и палеоботанически музей

Селото е разположено в най-източните склонове на планината Одре (Одрия) в областта Костенария (Кастанохория) на 18 километра южно от Хрупища (Аргос Орестико). Землището на селото е 9 km2.[3]

Между Нестиме и съседното село Бела църква (Аспроклисия) има запазена вкаменена гора. В селото има Палеонтологически и палеоботанически музей.[4]

История

В Османската империя

В миналото селото е било малко по-южно от сегашното му местоположение в местността Старо Нестиме (Палео Ностимо), където сега има развалини на къщи и на църквите „Свети Анастасий“ и „Свети Архангели“. Селото е разрушено по времето на Али паша Янински и се премества на сегашното място.[5]

В края на XIX век Нестиме е българско село в Населишка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Нестимъ има 260 жители българи християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Нестима е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 60 къщи.[7] Същевременно Нестин е чисто българско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 40 къщи.[8]

В началото на XX век християнските жители на Нестиме са под върховенството на Цариградската патриаршия. Според Христо Силянов през април 1904 година Нестимъ минава под върховенството на Българската екзархия,[9] но според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нестин има 320 българи патриаршисти гъркомани.[10] В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след Илинденско-Преображенското въстание, в селото е създаден революционен комитет на ВМОРО.[11]

На 8 ноември 1903 (или 1904 година според паметника на загиналия), празника на Свети Архангел Михаил, българска чета съсича по време на литургията местния лидер на гръцкия комитет, свещеника Хараламби Пагунадов (Хараламбос Пагунадас).[12]

В 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[13] Според Георги Константинов Бистрицки Нестиме преди Балканската война има 30 български и 20 помашки къщи.[14]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Нестин в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.[15]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Нестиме (Νεστήμι) в 1910 година има 60 „българогласни“ семейства - 43 християнски и 17 мюсюлмански. Християнските са „от стари времена с гръцко съзнание и никога не са се поддали към отстъпване въпреки увещанията и натиска на комитаджиите.[16] Миналата година в Драма, където работят като мелничари, под действията на Паница част от търговците, за да не загубят насъщния си хляб, се принудиха да приемат славянската идея“. В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 35 ученици мъже.[17]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Нестиме е обозначено като българско селище.[18]

В Гърция

Учители, ученици и жители на селото на училищен празник, снимани пред училището през 1930 година. Тогава училището има 122 ученици заедно с предучилищната паралелка. В средата горе е поп Теохарис Папаконстантину (андартски деец) и учителите Щеряна, Спиро Каминас и Теано.[19]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Нестими има 55 къщи славяни християни и 15 къщи славяни мохамедани.[20]

В 1922 година малкото мюсюлмански семейства се изселват в Турция и на тяхно място са настанени същия брой гърци бежанци.[3]

В 1927 година селото е прекръстено на Куфоксилия, но на следващата името му отново е сменено на Ностимон. В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Нестиме:

населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[21]

Населението произвежда предимно жито, като се занимава и частично със скотовъдство.[3]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 - 1949). След войната много от жителите на селото емигрират отвъд океана.[3]

Църквата „Света Троица“ се смята, че е изградена заедно със селото в XVIII век. По-късно е разрушена и на нейно място е издигнат по-голям храм базилика с женска църква. В 1952 година поради пукнатини в стените сградата е разрушена и построена наново.[22]

В 1972 година селото заедно с Жиковища (Спилиос) и Либешево (Агиос Илияс) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.[23]

Прекръстени с официален указ местности в община Нестиме на 31 юли 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Селища[24]ΣέλισταВрисесΒρύσες[25]река на С от Нестиме, десен приток на Галешово[24]
Думба[24]ΝτόμπαОрихеяΌρυχεϊα[25]връх в Одре на С от Нестиме (931,8 m)[24]
Старо Нестиме[24]Παλιό ΝεστίμЛамбросΛάμπρος[25]възвишение в Одре на З от Нестиме[24]
Година191319201928194019511961197119811991200120112021
Население451[3]498[3]410[3]455[3]266[3]261[3]200[3]191[3]147[3]115108

Личности

Паметна плоча на мястото на убийството на местния гъркомански деец Хараламби Пагунадов от българска чета на 8 ноември 1904 година
Родени в Нестиме
  • Георги Тръндов (Γεώργιος Τράντας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[26]
  • Георги Филипов (Γεώργιος Φιλίππου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[26]
  • Димитър Апостолов (Δημήτριος Αποστόλου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[27]
  • Васил Зисов (Βασίλειος Ζήσης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[26]
  • Петър Пагодоников (Πέτρος Παγοδονίκας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[26]
  • Петър Фотев (Πέτρος Φώτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[26]

Бележки