Никола Гологанов

Роден е в неврокопското село Търлис в свещеническо семейство и е по-малък брат на възрожденците Иван Гологанов и Теодосий Гологанов. Получава образование на гръцки език. Първоначално учи в град Сяр, а по-късно в Цариград в патриаршеското училище на Фенер. Проявява се като фанатичен гъркоманин. Издава и разпространява в Сяр и Неврокоп сатиричен вестник „Пальовулгарос“ с антибългарско съдържание.

Под влияние на брат си Теодосий Гологанов се записва в Пловдивската българска гимназия, където учи три години. Там осъзнава българските си корени и започва да работи за българщината. Гологанов става учител и преподава в селата Зърнево (1871), Скрижево (1873-1874), Старчища (1875-1878) и българското училище в Цариград (1880^[3], 1883-1884), където е главен учител. В годините 1873 – 1876 участва активно в дейността на учителско дружество „Просвещение“, което го изпраща за учител в Скрижово и поема заплатата му за една година. През 1884 е преназначен за секретар на Училищното попечителство при Българската Екзархия.^[4]

По-късно Гологанов приема монашески сан под името Николай. Председател е на Сярската българска община (1889-1890)^[5], Горноджумайската българска община (1890-1894)^[6] и Ениджевардарската българска община (1895-1896). В Сяр преподава Закон Божий в Българското четирикласно училище.^[7] Заема длъжността игумен на Мулдавския манастир^[8] и Араповския манастир (1912-1913). Почива през 1913 година.^[9]